Марк Твен
Животът по Мисисипи (63)

Приложение В

Как бе посрещната книгата на капитан Базил Хол в Съединените щати

След като вече сме почти в края на нашите пътешествия, изкушавам се отново да се спра на една от най-забележителните според мен черти на американския национален характер: извънредната чувствителност и болезненото отношение към всичко, което се говори или пише за вас. Може би най-яркият пример в това отношение е въздействието, което упражни върху почти всички съсловия читатели книгата на капитан Базил Хол „Пътешествия из Северна Америка“. Това въздействие бе равностойно на истински морален катаклизъм и предизвиканото от него сътресение в нервната система на републиката от единия до другия край на Щатите още не беше затихнало, когато напуснах страната през юли 1831 г. — две години след шока.

Намирах се в Цинцинати, когато се появиха тези томове, но едва през юли 1830 г. успях да се снабдя с тях. Книжарят, към когото се бях обърнал, ми рече, че преди да си изясни характера на това произведение разполагал с няколко екземпляра, но след това нищо не можело да го накара да поръча от тях. Други представители на същата професия обаче едва ли са били толкова придирчиви, защото книгата се четеше по градове и села, в параходи и дилижанси, и вдигна незапомнена врява.

Горещото желание да заслужиш похвала и болезнената чувствителност към упреците според мен винаги разкриват благородство на характера, но душевното състояние, в което творбата на капитан Хол хвърли цялата американска нация, ясно показва, че ако тези чувства бъдат доведени до крайност, те водят до слабост, която граничи с видиотяване.

Изумително бе да слушам как хора иначе разсъдливи изказват мнението си по този въпрос. Не зная друг случай, когато благоразумието, което често надделява в споровете от общонационален интерес, да е било така сразявано от чувствата. Не става дума за чувството на справедливост, за стремежа достоверно и непредубедено да се тълкуват явленията — такива неща едва ли могат да се очакват в случая. Казват, че кожата на някои народи била прекалено тънка, обаче гражданите на Съединените щати като че ли изобщо нямат кожа: те се разтреперват, щом ги полъхне и най-лекият ветрец, освен ако не бъде стоплен от ласкателства. И все пак се стъписах от факта, че провинциалните и досадни наблюдения на един пътешественик, които, дума да няма, привличат вниманието, се посрещат с такъв изблик на ярост. Най-необикновеното в случая бе, първо, стихийността на гнева, в който изпаднаха хората, и второ, наивните обяснения за строгостта, с която, както смятат те, са се отнесли към тях.

Недоволна от заричанията, че в тези томове от край до край няма и капчица истина — твърдение, което чувах толкова често, колкото пъти ставаше дума за книгата, — цялата страна се залови да издирва подбудите, които накарали капитан Хол да посети Съединените щати и да издаде книгата си.

Чувах да се говори — и то с увереността и сериозния тон на официален доклад, — че капитан Хол бил изпратен от британското правителство с единствената цел да охлади горещите симпатии на английския народ към правителството на Съединените щати, че идвал по поръчка на английското държавно съкровище и че от раболепие пред неговите нареждания се е погрижил да ни намери недостатъци.

Съобщавам ви това не като сплетня на заинтересована клика — уверен съм, че такова е дълбокото убеждение на голяма част от нашето население. Хората дълбоко вярват, че човек може само да им се възхищава, и през ум не им минава, че ще се намери такъв, който честно и справедливо да изтъкне нещо противоречащо на тяхната вяра.

Повечето американски списания, струва ми се, са добре известни в Англия, затова не е необходимо да ги споменавам тук. Не ми е ясно как никое от тях не се е сетило да преведе проклятието на Авдий на чист американски език: ако бяха направили това, поставяйки Базил Хол вместо Авдий, щяха доста труд да си спестят.

Не мога да ви опиша с каква жажда седнах най-после да изчета тези прекрасни томове, още по-малко съм в състояние да изразя възхищението си от тяхното съдържание. Не твърдя, че в целия този труд няма нито един пресилен пасаж. Този, който познава САЩ, не може да не види, че капитан Хол искрено е търсил неща, от които да се възхищава и които да похвали. Когато хвали, върши го с удоволствие, а открие ли недостатък, говори с явна неохота и сдържаност освен в случаите, когато чисто патриотични подбуди го карат да изрече нещо откровено, което ще е полезно да се знае в неговата родина.

Капитан Хол всъщност е видял нашата страна във възможно най-благоприятна светлина. Снабден, естествено, с препоръчителни писма до най-изтъкнати лица и с още по-солидните препоръки на собствения си авторитет, той е бил посрещан от единия до другия край на САЩ с всичката възможна тържественост и топлота. Видял е страната в парадна униформа и почти е бил лишен от възможността да съди за нея развлечена, негримирана, неиздокарана — с всичките ѝ явни недостатъци, които добре познават всички край мен.

Несъмнено капитан Хол е имал чудесни възможности да се запознае с управлението и законите на нашата страна и при това да получи най-ласкави отзиви за тях в разговори с видни американски граждани. Той използувал най-рационално тези възможности: нищо важно, на което се е спирало окото му, не е убегнало от прозорливото внимание на този опитен и наблюдателен пътешественик. Поради тази причина книгата му е много интересна и ценна. Но аз съм дълбоко убеден, че ако някой също толкова наблюдателен и прозорлив човек беше посетил Съединените щати, без да разполага с други средства да се запознае с нашата страна освен ежедневната най-обикновена връзка с живота ни, щеше да си изгради далеч по-неласкава представа за моралното състояние на САЩ от представата, която капитан Хол, изглежда, си е съставил. И съм изпълнен с дълбока вътрешна убеденост, че ако капитан Хол не си е налагал строго въздържание, той е щял да даде израз на много по-дълбоко възмущение от онова, което изразява по отношение на много черти в характера на американците, с които, както проличава на места, е добре запознат. Очевидно авторът се е ръководил от максимата да казва истината дотолкова, колкото да предостави на читателите възможност сами да си изградят правилна представа, стараейки се да не засегне чувствителните души, за които пише. Той открито отразява мненията и чувствата си, подсказвайки, че има достатъчно основания да ги поддържа, но се старае да спести на американците огорчението, което би им причинило едно по-подробно обяснение на тези основания.

Ако някой все пак мисли, че моето мнение е породено от злонамереност към дванадесет милиона непознати, търпеливо ще понеса подобно обвинение, и ако ставаше дума за някакви незначителни размишления, аз нямаше да се опитвам да отблъсна заслужените нападки. Случаят обаче не е такъв.

Искреността и очевидно непресторената прямота, с които капитан Хол говори, се окачествяват като присмех или се смятат за изкуствени, старанието му да не засегне хора, които са били любезни към него, се отхвърля презрително като преструвка и въпреки факта, че американските граждани дълбоко в душата си прекрасно съзнават, че му приписват много повече нечисти мисли, отколкото той е намерил за уместно да изрече, те се напъват да убедят самите себе си, че капитанът е преувеличил отрицателните качества на техния характер и на техните институции. А истината е съвсем друга — капитан Хол проявява към едното и към другото нужната деликатност, колкото и незаслужена да е тя. В същото време той се е стремил с всички възможни средства да възвеличава качествата им, когато е откривал нещо в тяхна полза.