Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life on the Mississippi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2014 г.)

Издание:

Марк Твен. Животът по Мисисипи

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Васева

Редактор на издателството: Красимир Мирчев

Художестен редактор: Камен Стоянов

Технически редактор: Петко Узунов

Коректори: Мария Енчева, Теодора Кръстева

Художник: Виктор Паунов, 1985 г.

Издателство Профиздат, 1985 г.

Дадена за набор на 10.VII.1985 г. Формат 32/84/108

Печатни коли 28 Издателски коли 23.52 УИК 23,66

Издателски № 82 (1082)

ЛГ VI КОД 26/95366/22512/5557–133–85

Подписана за печат м. октомври 1985 г.

Излязла от печат м. ноември 1985 г.

ДП „Г. Димитров“ — Ямбол

Цена 2.84 лв.

История

  1. — Добавяне

Глава XVI
Дни на надпревара

zhivotyt_po_misisipi_na_machtata.png

Отколешен обичай бе от Нови Орлеан корабите да тръгват между четири и пет часа следобед. От три часа в пещите им започваха да хвърлят смола и чамови цепеници (признак, че се готвят да отплават) и пред очите ти на две-три мили се разкрива живописна редица от високи кълбящи се стълбове катраненочер дим, които сякаш подпират тъмен покрив от същия дим, прострян над целия град, но по-плътен и гъст.

Всеки кораб, който се готви да отплава, е вдигнал на главната си мачта флаг, понякога на кърмата се вее и втори. Натъртени команди и ругатни на помощник-капитаните огласят тези две-три мили, по пристана се търкаля безкраен низ от бурета и сандъци и стремително се озовава на борда по плъзгачките, закъснели, пътници се провират и спъват сред тази неразбория с надеждата да стигнат невредими стълбата към бака, но все пак не съвсем уверени, че ще успеят, жени с чантички и кутии за шапки подтичват след съпрузите си, помъкнали тежки денкове и ревящи бебета, а майките губят ума и дума сред тая адска бъркотия и царящата наоколо суматоха, талиги и товарни фургони трополят бясно насам-натам и час по час се сблъскват и заприщват пътя, след което за десетина секунди сякаш потъват в облак грубиянски ругатни, от единия до другия край на дългата редица параходи макарите до предните люкове оглушително съскат и бръмчат при спускането на товари в трюма, а полуголите, облени в пот негри, които ги обслужват, доведени до крайна възбуда от невъобразимия шум и олелия, които биха подлудили всеки друг, реват колкото им глас държи песни като „Последния чувал, последния чувал!“. До това време горните и долните палуби на заминаващите кораби вече са почернели от пътници. По цялата редица параходи отеква „последната камбана“ и суматохата като че се удвоява, минута-две по-късно прозвучава и последното подсещане — нещо като ек от китайски гонгове, примесен с вик: „Всички, които няма да пътуват, да слязат на брега!“ — и тутакси бъркотията става четворно по-голяма! Цели тълпи се устремяват към брега и помитат по пътя си възбудени окъснели пътници, които драпат към заминаващите параходи. Още миг, и дългата редица трапове започва да се прибира към бордовете, като на края на всеки трап висят, отчаяно вкопчени със зъби, нокти и с каквото сварят, дотичалите в последната секунда пътници, а над главите им прелитат традиционните заплеснати изпращачи и с лъвски скокове се приземяват на кея.

Един след друг параходите се изтеглят на заден ход в реката и оставят големи празнини в гъстата редица. Граждани се тълпят по палубите на оставащите кораби, за да следят отблизо гледката. Параход след параход насочва нос срещу течението, набира скорост и полита стремително напред под мощния напор на парата с развяно знаме и тъмни кълба дим, а огнярите и палубните моряци (най-често черни като катран негри) до един са се струпали на бака, най-гласовитият стърчи над всички (стъпил е върху кабестана), реве с пълно гърло в шумния хор на моряците и размахва шапка или знаме, топовете гърмят за изпращане, а многобройните зрители махат капели и викат „ура“! Параходите се нареждат един след друг и внушителната горда процесия тържествено поема по реката.

В онези години, когато два бързи кораба тръгнеха да се надпреварват пред очите на многолюдната тълпа, песента на моряците разпалваше всички сърца, да не говорим, ако всичко ставаше нощем, когато бакът бе осветен от червените отблясъци на палубните светлини. Надбягването беше кралско забавление. Хората си мислеха, че е опасно, но всъщност не беше така, особено след като излезе закон, които задължаваше всеки кораб да поддържа точно определено налягане на парата върху квадратен инч. При състезание никой машинист не си позволяваше да дреме или да зяпа. Всички бяха нащрек и не сваляха очи от водомерните кранове и останалите уреди. Опасно беше, когато параходът започне да пъпли едва-едва — тогава машинистите се унасяха и не виждаха кога разни тресчици се пъхват в „доктора“ — преходната муфа, и запушват тръбите на парните котли.

През годините, когато параходството бе в разцвета си, всяко състезание между два прочути кораба бе грандиозно събитие. Датата се определяше няколко седмици по-рано и от този миг цялата долина на Мисисипи изпадаше в трескава възбуда. Политиката и времето отпадаха като тема за разговор, мало и голямо приказваше само за предстоящото състезание. Когато наближеше уреченият ден, двата парахода „се оголваха“ от всичко излишно и се приготвяха. Всеки допълнителен товар или издадена повърхност, която оказва допълнително съпротивление на вятъра или водата, се отстраняваше, стига корабът да можеше да мине и без тях. Сваляха дори мачтите, а понякога и подпорните греди, така че корабът оставаше без нищо, с което да се измъкне, ако заседне на плитчина. Разправяха, че когато преди много години „Затъмнение“ и „А. Л. Шотуел“ направили голямото си състезание, моряците останали без ръце, докато остържат позлатата от причудливото украшение между комините на „Затъмнение“, и че единствено тогава капитанът свалил ярешките си ръкавици, да не говорим, че си обръснал и главата. На мене обаче много-много не ми се вярва да е било така.

Ако се знаеше, че някой параход развива най-добра скорост, когато гази пет и половина фута с носовата част и пет фута с кърмата, грижливо го натоварваха така, че да се запази това газене, и не качваха на борда дори едно хапче в повече. Рядко вземаха и пътници, не само защото увеличават теглото, а и непрекъснато нарушават баланса — все тичат да зяпат насам-натам, докато един съзнателен, врял и кипял в тия работи човек няма да мръдне от центъра, че и косата си ще среши на среден път, за да не натежи корабът на една страна.

За този курс не се приемаха нито товари, нито пътници, защото състезаващите се кораби щяха да спират само в най-големите пристанища, и то „колкото да докоснат кея“. На определени места чакаха плоскодънни лодки с въглища и дърва, които се прикачваха към носещите се кораби веднага, щом им се даде знак. Екипажите биваха удвоявани, за да се свърши бързо работата.

Уречената дата идва, всичко вече е готово, двата големи парахода навлизат със заден ход в талвега, спират за малко като коне пред старт и зорко дебнат всяко движение на другия също като живи същества, флаговете са отпуснати, запряната пара свисти през предпазните клапани, черният дим се вие и стеле от комините и забулва всичко в тъмна пелена. Навсякъде гъмжи от народ — по бреговете, по покривите на къщите, по другите параходи. Всичко е претъпкано и никой не се съмнява, че по протежение на всичките хиляда и двеста мили бреговете на широката Мисисипи ще чернеят от човешки същества, стекли се да приветствуват корабите състезатели.

Ето че от комините на двата кораба избликват високи стълбове пара, две оръдия избумтяват за „сбогом“ и двама юнаци с червени ризи, покачили се на кабестаните, размахват своите знаменца над струпаните по баковете екипажи, два жални солови гласа отекват сред всеобщото очакване, а после екват мощните хорове и настъпва върховният миг! Духови музики процепват простора с „Привет, Колумбия“, ура след ура разтърсва двата бряга, а величествените създания политат, устремени като вятъра.

Между Нови Орлеан и Сейнт Луис корабите спират само за секунда-две на по-големите пристанища или колкото да прикачат за борда някоя плоскодънка с дърва. Трябва да сте на борда, когато се прикачват на буксир тези лодки с дърва и на всяка от тях се спуска тълпа работници. Докато си избършете очилата и ги сложите отново, от камарата дърва вече няма и помен — да се чудиш и маеш!

Двата парахода, кой от кой по-красив, ще се наблюдават взаимно ден след ден. Понякога дори се движат рамо до рамо, но само за малко, защото лоцманите не са еднакви и състезанието ще спечели най-находчивият. Ако на един от параходите е някой прочут майстор, а колегата му е дори мъничко по-слаб, веднага ще познаете кой от двамата е на руля според това дали корабът е избързал или изостава през последните четири часа. Но и най-изкусният лоцман може да забави кораба, ако не е и ловък кормчия. Кормчийството е тънко изкуство. Не се надявай на бързина срещу течението, ако държиш кормилото под ъгъл.

И корабите, естествено, не са еднакви. Дълго време служих на едно корито, което така се влачеше, че просто забравяхме през коя година сме излезли от последното пристанище. Разбира се, такива случаи бяха редки. Пристанищните лодки често губеха ценни курсове, защото пътниците им умираха от старост, докато ни чакаха да минем и да ги вземем. Но това беше още по-рядко. Преди имах и документи за такива случаи, но от немарливост съм ги изгубил някъде. Та корабът, за който ви разказвам, „Джон Дж. Роу“, беше толкова туткав, че когато накрая потъна при Мадридския завой, собствениците научиха за злополуката след пет години. Това винаги ми се е струвало малко смущаващо, но точно така пишеше в документите. „Джон Дж. Роу“ беше отчайващо бавен, но пак ни доставяше вълнуващи мигове, когато се състезавахме с някой остров или сал. Веднъж обаче направихме чудесен курс. Стигнахме до Сейнт Луис за шестнайсет дни! Но дори при тази шеметна скорост сменихме три вахти, докато изминем улея при Форт Адамс, дълъг цели пет мили. „Улей“ е прав тесен участък и естествено на такива места течението е доста бързо.

При това пътуване от Нови Орлеан до Големия залив стигнахме за четири дни (триста и четиридесет мили), а „Затъмнение“ и „Шотуел“ вземаха разстоянието за един ден. Бъхтахме се цели девет дена в бързея при Нос 63 (седемстотин мили), „Затъмнение“ и „Шотуел“ го изминаваха за два. Приблизително едно поколение преди това параходът „Дж. М. Уайт“ пристигнал от Нови Орлеан в Кайро за три дни, шест часа и четиридесет и четири минути. През 1853 година „Затъмнение“ измина същия маршрут за три дни, три часа и двадесет минути.[1] През 1870 година корабът „Р. Е. Лий“ го взе за три дни и един час. Това се смята за най-доброто постижение, но аз ще се опитам да ви докажа, че не е така, и то по следната причина: разстоянието между Нови Орлеан и Кайро, когато е плавал „Дж. М. Уайт“, е било около хиляда сто и шест мили, следователно средната скорост на кораба е била малко повече от четиринайсет мили в час. По времето на „Затъмнение“ разстоянието между двете пристанища вече бе хиляда и осемдесет мили, следователно средната скорост на този кораб е била малко под четиринадесет и три осми мили в час. А по времето на „Р. Е. Лий“ разстоянието се скъси още повече — докъм хиляда и тридесет мили, с други думи средната скорост на „Р. Е. Лий“ е била към четиринадесет и една осма миля в час. Следователно най-доброто постижение е на „Затъмнение“.

СПИСЪК НА НЯКОИ ПРОЧУТИ КУРСОВЕ
(из Алманаха на старши капитана в оставка Ролингпин)
СКОРОСТНИ ПОСТИЖЕНИЯ ЗА ЗАПАДНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА
От Нови Орлеан до Натчез — 268 мили
Година Параход Дни Час. Мин.
1814 „Орлеан“ 6 6 40
1814 „Комета“ 5 10 0
1815 „Ентърпрайз“ 4 11 20
1817 „Вашингтон“ 4 0 0
1817 „Шелби“ 3 20 0
1819 „Диамант“ 3 8 0
1818 „Текумсе“ 3 1 20
1834 „Тускарора“ 1 20 0
1838 „Натчез“ 1 17 0
1840 „Ед. Шипън“ 1 8 0
1842 „Западна красавица“ 1 18 0
1844 „Гранд търк“ 19 45
1851 „Магнолия“ 19 50
1853 „А. Л. Шотуел“ 19 49
1853 „Южна красавица“ 20 3
1853 „Принцеса“ (№ 4) 20 26
1853 „Затъмнение“ 19 47
1855 „Принцеса“ (Нова) 17 30
1855 „Натчез“ (Нов) 17 30
1856 „Принцеса“ (Нова) 17 17
1870 „Натчез“ 17 17
1870 „Р. Е. Лий“ 17 11
От Нови Орлеан до Кайро — 1024 мили
1844 „Дж. М. Уайт“ 3 6 44
1852 „Северен елен“ 3 12 25
1853 „Затъмнение“ 3 4 4
1853 „А. Л. Шотуел“ 3 3 40
1869 „Декстър“ 3 6 20
1870 „Натчез“ 3 4 34
1870 „Р. Е. Лий“ 3 1 0
От Нови Орлеан до Луивил — 1440 мили
1815 „Ентърпрайз“ 25 2 40
1817 „Вашингтон“ 25 0 0
1817 „Шелби“ 20 4 20
1819 „Диамант“ 18 10 0
1828 „Текумсе“ 8 4 0
1834 „Тускарора“ 7 16 0
1837 „Ген. Браун“ 6 22 0
1837 „Рандолф“ 6 22 0
1837 „Императрица“ 6 17 0
1837 „Гранд търк“ 6 15 0
1840 „Ед. Шипън“ 5 14 0
1842 „Западна красавица“ 6 14 0
1843 „Херцог Орлеански“ 5 23 0
1844 „Гранд търк“ 5 12 0
1849 „Бостънска красавица“ 5 8 0
1851 „Хубавият кей“ 4 23 0
1852 „Северен елен“ 4 20 45
1852 „Затъмнение“ 4 19 0
1853 „А. Л. Шотуел“ 4 10 20
1853 „Затъмнение“ 4 9 30
От Нови Орлеан до Доналдсънвил — 78 мили
1852 „А. Л. Шотуел“ 5 42
1853 „Затъмнение“ 5 42
1854 „Гранд търк“ 5 12
1856 „Принцеса“ 4 51
1860 „Атлантик“ 5 11
1860 „Ген. Куитман“ 5 6
1865 „Рут“ 4 43
1870 „Р. Е. Лий“ 4 59
От Нови Орлеан до Сейнт Луис — 1218 мили
1844 „Дж. М. Уайт“ 3 23 9
1849 „Мисури“ 4 19 0
1869 „Декстър“ 4 9 0
1870 „Натчез“ 3 21 57
1870 „Р. Е. Лий“ 3 18 14
От Луивил до Цинцинати — 141 мили
1819 „Ген. Пайк“ 1 16 0
1819 „Диамант“ 1 14 20
1822 „Странствуващото колело“ 1 10 0
1837 „Мозел“ 12 0
1843 „Херцог Орлеански“ 12 0
1843 „Конгрес“ 12 20
1846 „Бен Франклин“ (№ 6) 11 45
1852 „Алегейни“ 10 38
1852 „Питсбърг“ 10 23
1853 „Телеграф“ (№ 3) 9 52
От Луивил до Сейнт Луис — 750 мили
1842 „Конгрес“ 2 1 0
1854 „Пайк“ 1 23 0
1854 „Северняк“ 1 22 30
1855 „Южняк“ 1 19 0
От Цинцинати до Питсбьрг — 490 мили
1850 „Телеграф“ (№ 2) 1 17
1851 „Кестеновият щат“ („Охайо“) 1 16
1852 „Питсбърг“ 1 15
От Сейнт Луис до Олтън — 30 мили
1853 „Алтона“ 1 35
1876 „Златен орел“ 1 37
1876 „Скален орел“ 1 37

 

Съчетани маршрути

През юни 1859 година пощенският кораб, обслужващ линията Сейнт Луис — Кеокък, с база град Луизиана, извърши курс от Сейнт Луис до Кеокък (214 мили) за 16 часа и 20 минути, най-доброто време, регистрирано досега.

През 1868 година параходът „Соколовият щат“ („Айова“) от пощенската параходна компания „Северна линия“ направи курс от Сейнт Луис до Сейнт Пол (800 мили) за 2 дни и 20 часа. Все още ненадминат.

През 1853 година параходът „Полярна звезда“ измина разстоянието от Сейнт Луис до Сейнт Джоузеф на река Мисури за 64 часа. През юли 1856 година параходът „Джас Х. Лукас“ с капитан Анди Уайнланд взе същото разстояние за 60 часа и 57 минути. Разстоянието между пристанищата е 600 мили, а като се вземат предвид и навигационните трудности по бурната Мисури, постижението на „Лукас“ заслужава почетно място.

 

Преходът на „Робърт Е. Лий“

Резултатът, постигнат от „Р. Е. Лий“ в прехода му от Нови Орлеан до Сейнт Луис през 1870 година при прочутата му надпревара с „Натчез“, е най-добрият от всички, известни нам, и тъй като това състезание възбуди общонационален интерес, даваме пълното разписание на кораба.

Напуснал Нови Орлеан във вторник, 30 юни 1870 година, в 4 часа и 55 минути следобед, и пристигнал в:

Дни Час. Мин.
Каролтън 27 1/2
Хари Хилс 1 0 1/2
Ред Чърч 1 39
Бонет Кар 2 38
Коледж Пойнт 3 50 1/2
Доналдсънвил 4 59
Плакмайн 7 5 1/2
Батън руж 8 25
Байу Сара 10 26
Червената река 22 56
Стампс 13 56
Брайароу 15 51 1/2
Хиндърсънс 16 29
Натчез 17 11
Коулс Крийк 18 53
Уотърпруф 19 21
Родни 20 45
Сейнт Джоузеф 21 2
Гранд Гълф 22 6
Хард Таймс 22 18
Половин миля под Уорънтън 1 0 0
Виксбърг 1 0 38
Миликънс Бенд 1 2 37
Бейлис 1 3 48
Лейк Провидънс 1 5 47
Грийнвил 1 10 55
Наполеон 1 16 22
Уайт Ривър 1 16 56
Острейлия 1 19 0
Хелена 1 23 25
Половин миля под Сейнт Франсис 2 0 0
Мемфис 2 6 9
Долната страна на Остров 37 2 9 0
Долната страна на Остров 26 2 13 30
Русата глава, Остров 14 2 17 23
Нови Мадрид 2 19 50
Сухият риф № 10 2 20 37
Долната част на Остров 8 2 21 25
Горната руса глава — Лукас Бенд 3 0 0
Кайро 3 1 0
Сейнт Луис 3 18 14

„Лий“ акостирал в Сейнт Луис в 11:25 часа на 4 юли 1870 година — с шест часа и тридесет и шест минути преди „Натчез“. Капитаните на „Натчез“ заявили, че се забавили със седем часа и една минута заради мъгла и поправка на машините. „Р. Е. Лий“ бил командуван от капитан Джон У. Канън, а „Натчез“ бил поверен на ветерана на южното корабоплаване капитан Томас П. Ледърс.

Бележки

[1] Това време се оспорва. Някои сведущи люде прибавят един час и шестнадесет минути към него. — Б.а.