Марк Твен
Животът по Мисисипи (34)

Глава XXXIV
Невероятни истории

Остров Копа. Помнех го, помнех и Лейк Провидънс — първия типично южен град надолу по реката. Разположен е в равнината и прилича на старо дърво, по което висят почтени сиви бради от испански лишей. „Това място има спокоен, замислен и неделен вид“ прочувствено и с основание отбеляза чичо Мъмфорд.

Мистър Х ни каза някои подробности за този край и не бих повярвал в тях, ако не знаех, че е помощник-капитан на параход. Мистър Х живее в Арканзас Сити и пътува заедно с нас към Виксбърг, където го чака малкият му пътнически кораб по Слънчогледовата река. Това е суров мъж, с име на сдържан човек сред своите събратя по реката. Между другото твърдеше, че Арканзас е изостанал в развитието си поради зловредните слухове за тамошните комари. „Вие може и да се подсмихвате — рече той, — и да мислите, че това са дреболии, но като види човек как тези слухове отбиват преселниците от щата и обезценяват недвижимите имоти, ще разбере, че хич не е дребна тая работа, та да махнеш с ръка или да ѝ туриш пепел. За тамошните комари винаги се е разправяли, че са чудовищни, непобедими кръволоци, докато те всъщност са крехки, нежни мушици, крайно чувствителни и плахи“… И тъй нататък, и тъй нататък — все едно описваше собственото си семейство. Но ако за арканзаските комари се изказваше с умиление, беше направо безпощаден към комарите в Лейк Провидънс, „тия дракони“, както ги назова накрая. Според него два такива комара могат да сдавят куче, а четири — да повалят човек и ако някой не му се притече на помощ, там да го оставят, „да го накълцат“, според неговия израз. Някак между другото, но твърде многозначително мистър Х спомена, че „в Лейк Провидънс хората вместо срещу злополука се застраховат срещу комари“ и ни разказа още куп забележителни подробности за тия незачитащи закона твари. Например той е бил свидетел как те се опитват да гласуват. Щом си даде сметка, че думите му ни посмутиха, той ги измени леко: може и да не са пускали бюлетини, но така или иначе той ги видял да се навъртат около избирателните урни.

Друг един пътник, приятел на мистър Х, потвърди суровите му нападки срещу комарите и описа подробно някои от своите поразителни преживявания с тях. Историите бяха доста дълги, сходни с разказите на мистър Х, но последният постоянно прекъсваше приятеля си с хладни и неуморими забележки: „Чакай, чакай, тук посмали с двайсет и пет процента! Тъй. Давай сега нататък! Все ще притуриш нещо. Трябва да стягаш фактите с корсет, не да им хвърляш покривало!“ Или пък: „Ще прощаваш отново, но ако мислиш да товариш още тази история, ще ти трябват поне три влекача, за да теглиш лакърдиите си на буксир — ами че те изстъргаха дъното! Дръж се за фактите и само за фактите. На тези господа, за да напишат книга, им трябва голата истина. Прав ли съм, господа?“ И той доверително ни подшушна, че този човек го кара през просото и непрекъснато трябва да бъде връщан в границите на приличието. Не можело без тази предпазна мярка, защото той, мистър Х, е патил на собствената си глава. И добави: „Аз знам какво говоря — веднъж той изтърси такава чудовищна лъжа, че лявото ми ухо отече и толкова се наду, че нищичко не виждах от него. Така си остана месеци наред и хората пътуваха цели мили да гледат как си вея с него като с ветрило.“