Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life on the Mississippi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2014 г.)

Издание:

Марк Твен. Животът по Мисисипи

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Васева

Редактор на издателството: Красимир Мирчев

Художестен редактор: Камен Стоянов

Технически редактор: Петко Узунов

Коректори: Мария Енчева, Теодора Кръстева

Художник: Виктор Паунов, 1985 г.

Издателство Профиздат, 1985 г.

Дадена за набор на 10.VII.1985 г. Формат 32/84/108

Печатни коли 28 Издателски коли 23.52 УИК 23,66

Издателски № 82 (1082)

ЛГ VI КОД 26/95366/22512/5557–133–85

Подписана за печат м. октомври 1985 г.

Излязла от печат м. ноември 1985 г.

ДП „Г. Димитров“ — Ямбол

Цена 2.84 лв.

История

  1. — Добавяне

Глава XXVIII
Облекчението на чичо Мъмфорд

zhivotyt_po_misisipi_karti.png

Цял ден се люшкахме надолу по реката, която бе почти изцяло на наше разположение. При такава вода преди година щяхме да срещнем дълги върволици салове с дърва и шлепове с въглища, можеше да видим някоя и друга търговска лодка, която спира от ферма на ферма и превозва цялото домочадие на странствуващия търговец, или случайна ладия, приютила някои скромни хамлетовци, тръгнали на турне. Но сега нямаше и помен от всичко това. Чак привечер зърнахме един параход, един-единствен, и толкова. Беше спрял на сянка в гористото устие на река Обиън. Далекогледът ни откри, че параходът носи моето име. За пръв път ми се оказваше такава чест и надявам се, ще ме извините за моята нескромност, като същевременно обръщам внимание на отговорните лица, задето толкова късно узнах.

Забелязах голяма промяна по реката край Остров 21. Той беше много голям и преди лежеше недалеч от талвега, сега обаче здраво се е прилепил до брега и е престанал да бъде остров.

Докато наближавахме прочутия и страшен Сливов нос, се мръкна, но в нашите модерни времена тъмнината вече не е страшна. Федералното правителство е превърнало Мисисипи в нещо като факелна процесия, дълга две хиляди мили. В началото и в края на всеки завой властите са поставили ярък фенер. И за миг не оставаш в пълен мрак, и пред теб, и зад гърба ти, та и встрани непрекъснато проблясва някоя сигнална светлина. Може да се каже, че лампите са на всяка крачка. Осветени са десетки завои, които никога не са били плитки, не са плитки и сега — такива едни прости и почти прави, че всеки параход, стига веднъж да е минал, спокойно се оправя сам. Разбира се, това не означава, че фаровете са сложени напразно: за лоцмана е много по-безопасно да се ръководи от тях, вместо да си вади очите, като се взира в неясните очертания, които непрекъснато се променят, а и се пестят средства, тъй като корабът е много по-бърз, кормилото му е постоянно в изправено положение, наместо да убива скорост, държейки го под ъгъл.

Светлините обаче до голяма степен унищожиха романтиката на лоцманството. Те заедно с някои други нововъведения направо ѝ видяха сметката. Например плаващите дънери вече не са толкова опасни, както едно време. Сега, в тези прозаични дни, по реката патрулират специални лодки и вадят зъбите ѝ. Вече са извлекли всички досегашни гъсталаци, заради които някои участъци бяха направо ад, и не позволяват да се натрупват нови. Преди години, ако в тъмната нощ параходът престанеше да се подчинява и се насочеше към горите, тежко му на лоцмана, същото беше и докато напредва пипнешком в някой тесен ръкав, обгърнат от пълен мрак. Сега е друго — щракваш електрическата лампа, за миг нощта става ден, всичките ти страхове и тревоги изчезват. Хорас Биксби и Джордж Ричи са направили карта на завоите, уточнили са и курсовете по компас, освен това изобретили специална лампа за корабната карта и патентовали откритието си. Така лоцманът управлява кораба дори в мъгла с леко сърце нещо непознато по мое време.

С това изобилие на фарове, с премахването на дънерите, с големия запас дневна светлина, събрана в някаква си кутия, която можеш да включиш, щом пожелаеш, с картата и компаса — оръжия срещу мъглата — лоцманската работа при добро равнище на водата е почти толкова безопасна и проста, колкото тази на шофьора, и надали и три пъти по-романтична.

И ето че в това наше време на непрекъснати промени параходната компания „Котва“ е издигнала капитана над лоцмана, като му е дала и по-висока заплата. Това вече е много, но още не е всичко. Компанията е наредила лоцманът да стои неотлъчно на поста си през цялата вахта, независимо дали корабът е в движение или е спрял в пристанище. Ние, някогашните речни аристократи, вече не можем да си лежим, както правехме, и да спим, докато на борда се товарят стотици тонове стока. Не, сега сме длъжни да висим в кормилната рубка и да бодърствуваме заедно с останалите. С други думи не струваме повече от най-обикновени помощник-капитани и моряци от машинното. Властите са отнели романтиката на призванието ни, а компанията величието и достойнството ни.

В мрака Сливовият нос си е все същият, като изключим, че сега водният път е обозначен със светещи шамандури, а и на самия нос, и по брега е светло — лампите се поддържат от Речната комисия на САЩ. Построено е цяло селище за многобройните контрольори и служители. Военните инженери от Комисията са се наели изцяло да преустроят Мисисипи — само природата, създала реката, е предприемала по-грандиозно начинание. Изграждат странични бентове, за да не се отклонява течението, строят диги, за да го стеснят и да не мърда реката от коритото си, по протежение на много мили изсичат горите на по петдесет ярда навътре в сушата, за да скосят брега като покрив на къща до равнището на ниската вода, с камъни го укрепват, на много места са го подсилили с набити колове.

Но който познава Мисисипи, с основание ще каже не гласно, на себе си, — че и десет хиляди речни комисии, разполагащи с каменните кариери на цял свят, няма да стигнат, за да усмирят тази непокорна река. Те не могат да я отклонят, нито да я ограничат, не могат да ѝ нареждат: „Мини оттук!“ или „Мини оттам!“ и тя да се подчини, не могат да спасят никой бряг, ако реката го е обрекла на гибел, не могат да изпречат на пътя ѝ преграда, която тя да не разкъса, да не я преодолее в буйния си бяг и да ѝ се присмее. Сдържаният човек няма да изрази гласно подобни мисли, защото инженерите от Военната академия в Уест Пойнт нямат равни на себе си в цял свят, страшни са в непонятната си наука и щом са решили да оковат реката във вериги, да ѝ надянат белезници и да я подчинят на волята си, неукият човек най-добре да си мълчи, да се спотайва и да чака, докато си свършат работата. Капитан Идс е постигнал невъзможното с тия вълноломи при устието на Мисисипи, така че вече не сме толкова сигурни кое наистина е невъзможно. Но, от друга страна, току-виж, се насилил човек и заявил, че Комисията може и кометите да впрегне в друга орбита и да ги научи да се държат прилично по същия начин, както е тръгнала да вразумява Мисисипи.

Попитах чичо Мъмфорд за тези и някои други неща и ето неговия отговор, който стенографирах — следователно може да се смята за пълен и точен. Тук-таме само съм си позволил да изпусна някоя и друга забележка към моряците от рода на: „Къде, по дяволите, си помъкнал тая бъчва?“ Според мене с тях щеше да се наруши последователността на записките, без да се внесе допълнителна информация и яснота. Не че съм изхвърлил всичките му възклицания, махнал съм само онези, които нямат никаква връзка с реката и Комисията, и когато се съмнявах в някоя, за всеки случай я оставях.

Впечатленията на чичо Мъмфорд

Чичо Мъмфорд каза:

— През всичките трийсет години, откакто съм помощник-капитан, наблюдавах реката и я изучавах. Ако в Уест Пойнт можеше да се научи повече, да стана… Какво сте седнали и си въртите палците там? Разкарай тоя сандък с пирони! За четири години ще изкълвеш сума ти книги и учебници, но за реката нищо няма да научиш. Дай ѝ на Комисията някоя европейска рекичка с твърдо дъно и бистра вода, и ще има да я преграждат, да я укрепват с камък и подсилват с колове, ще я укротяват, ще ѝ казват накъде да тече и тя ще си стои на новото място, ще изпълнява всичко каквото ѝ поръчат. Но Мисисипи не е такава река. Отпърво бяха много уверени и с най-добри намерения, но май с тях ще си останат. Какво казва Еклезиаста, осма глава, тринайсети стих? Не е ли достатъчно, за да разсипе на пух и прах измишльотините им. Само гледай какви ги вършат. При Дяволския остров, нагоре по течението, искаха водата да тръгне на една страна, ама тя си беше наумила друго. И вдигнаха каменна стена. Но какво е за реката един зид? Щом го построиха, и го събори. Там горе може да построят такава стена, че да стои, но тука няма да стане. Тук набиват колове, за да отблъснат водата от брега и да не го подронва. Добре, ама не нахлува ли тя през преградата, а други брегове не подронва ли? Подронва ги, и още как. Да не би да оградят цялото крайбрежие с колове? Ами — по-евтино ще им излезе да купят земя и да пуснат в нея друга Мисисипи. Сега ограждат с колове остров Бюлетин. И това не е работа. Ако реката си е наумила, с колове или без колове, все ще го затрие. А по-долу направили двойна преграда, точно по средата на един сух нанос, половин миля дълъг, който стърчи четирийсет фута над реката при ниска вода. Как мислиш, защо забиват тия колове? Да пукна, да стана… Ей, ти там, гробарски сине! Свършвай с това масло и по-живо, по-живо! А да видиш какво са намислили при Миликънския завой! Там реката направи пробив и Виксбърг остана на сухо. Сега е далече от реката и параходите могат да се приближат само при разлив. При завоя в долния край на Остров 103 щели да строят бент, та да прехвърлят реката от другата страна на острова и да я пуснат по коритото, дето е текла преди сума години. Въобразяват си, че могат да вкарат водата в пътя, който ѝ определят — над Виксбърг, та градът отново да се съживи. С други думи искат да извият врата на Мисисипи и да я накарат няколко мили да тече нагоре. Е, такива хора, дето са се нагърбили с подобни планове и ги разнасят смело нашир и длъж без патерици, заслужават само възхищение, но можем ли да вярваме, че наистина ще направят чудеса? Пък не бива и съвсем да не им вярваме. Аз викам, че най-сигурно е да се обзаложиш, че няма да сполучат, и в същото време да си купиш повечко земя във Виксбърг, в случай че спечелят. Държавата върши много за Мисисипи — сума пари харчи. Навремето, когато по реката плаваха четири хиляди парахода и безброй въглищарски лодки, салове и какво ли не, от Сейнт Пол до Нови Орлеан не можеше да видиш нито един фенер, а плаващите дънери бяха по-гъсти от четината по свински гръб. Сега, когато параходите да са най-много четиридесет и няма ни гемии, ни салове, държавата разчисти всички дънери и бреговете на реката светят като Бродуей, корабите се движат по реката, като че плават из самия рай небесен. А след още време, когато тук изобщо няма да има параходи, Комисията ще прекрои всичко по свой вкус, всичко ще изгребе и ще огради, така ще го стегне, че навигацията да стане направо съвършена, напълно безопасна и доходна работа, и всеки ден ще е Великден, и моряците ще ходят пременени като за неделно училище. Какво се щурате и пипкате, негодници такива! Цяла година ли ще тътрузите тая бъчва?

По време на пътуването ни до Нови Орлеан и обратно водихме много разговори с моряци, с плантатори и журналисти, с хора от Речната комисия. Мненията им бяха противоречиви и объркващи. Например:

1. Някои вярваха в плановете на Комисията временно или завинаги да ограничи реката (и да я направи по-дълбока), да предотврати подронването на брегове и така нататък.

2. Някои мислеха, че парите на Речната комисия трябва да се изразходват само за изграждане и поддържане на цяла система от насипи и диги.

3. Някои бяха убедени, че колкото по-висока е дигата, толкова повече ще се издигне и дъното на реката, така че изграждането на диги и насипи е грешна стъпка.

4. Някои смятаха, че е възможно при наводнение водата да се отведе в езерото Боргън, и т.н.

5. Имаше и такива, които вярваха, че Мисисипи може да се подсили с вода от северните езера.

Срещнете ли човек, който вярва в една от тези теории, можете да бъдете сигурен, че следващият не вярва в нея, и опитът бързо ще ви научи да продължавате в същия дух без никакво съмнение или колебание, с вярата на умиращия разбойник — искам да кажа, на покаялия се. Олеква ви на душата, когато откриете, че няма двама души, заразени от бацила на една и съща теория. Не, непременно ще се намерят един-двама, прихванали някоя от останалите четири болести. И ако продължите с тези опити, ще откриете и друго — всяко от тези страдания е заразно и ако се навъртате, ще се прикачи и на вас. Ваксинирайте се с каквито и колкото щете оборващи факти — доникъде няма да стигнете. Е, може да почувствувате известно облекчение, но то ще е привидно. Зададе ли се някой от тези теоретици, знайте, че е време да вдигате жълто знаме.[1]

Да, отърване няма! И все пак той не е вреден, а напомня домашен лекар, дошъл да ви излекува от заушка, който обаче ви заразява със скарлатина. Ако вашият събеседник е привърженик на теорията за отвеждане водите към езерото Боргън, той ще изригне истински гейзер от убийствени факти и статистически данни, които сто на сто ще ви заразят от неговата болест, но същевременно ще отпъди от вас всички останали теории, проникнали в организма ви преди това.

Аз ги преболедувах и петте, и то в тежка форма, но само не ме питайте съчувствено коя ме е измъчила най-много, нито пък от коя са пострадали най-много хора — това не мога да ви кажа. Всъщност на втория въпрос никой не е в състояние да отговори. Там, на юг, проблемът за подобрението на Мисисипи е всеобща и сериозна тема. Всеки мъж на юг от Кайро разисква въпроса ежедневно, щом му остане малко време от дългите разговори за войната, и всяка от основните теории си има многохилядна армия ревностни привърженици, но както вече казах, не е възможно да се определи коя е най-многочислена.

По един въпрос обаче всички са единодушни: ако Конгресът гласува достатъчно средства, ще се направят огромни промени. Какво по-хубаво: средствата вече са гласувани и може би са достатъчни, не и предостатъчни във всеки случай. Остава ни да се надяваме, че пророчеството наистина ще се сбъдне.

С едно нещо читателят ще се съгласи охотно и то е, че мнението на мистър Едуард Аткинсън по какъвто и да било въпрос от общонационално търговско значение може да се смята за също толкова авторитетно, колкото и мнението на всеки гражданин на Щатите. Становището му за подобряването на Мисисипи е изложено в Приложение Б.

Понякога пет-шест цифри като блясък на мълния разкриват същността на даден проблем, който и десет хиляди думи, коя от коя по-мъдри, са оставили неразбулен. Ето един пример — няколко реда от излизащия в Цинцинати вестник „Комършъл“:

Влекачът „Дж. Б. Уилямс“ е на път за Нови Орлеан и тегли тридесет и два шлепа с шестстотин хиляди бушела въглища (по седемдесет и шест фунта бушелът) освен горивото за самия влекач. Това е най-дългият конвой шлепове, потеглил за Нови Орлеан или за което и да е друго пристанище в света. Таксата за превоз, по три цента на бушел, възлиза на 18 000 долара. За превозването на същия товар по суша ще са необходими хиляда и осемстотин вагона, по триста тридесет и три бушела във всеки. При такса десет долара за тон, което прави сто долара на вагон, според тарифата на железниците, цялата сума за превоза ще възлиза на 180 000 долара, или със 162 000 долара повече, отколкото по реката. Влекачът ще пътува от Питсбърг до Нови Орлеан четиринайсет-петнайсет дни. Иначе ще трябват сто влака с по осемнадесет вагона за извозването на тези шестстотин хиляди бушела въглища и при обикновената за бързите товарни влакове скорост превозът ще продължи цяло лято.

Щом една река в задоволително състояние позволява да се спестят 162 000 долара и едно цяло лято от превоза на един-единствен товар, дори човек без всякакъв търговски усет ще разбере колко мъдри и далновидни са мерките за поддържане на речното корито.

Бележки

[1] Жълто знаме издигат корабите, когато на борда им върлува епидемия — Б.пр.