Марк Твен
Животът по Мисисипи (25)

Глава XXV
От Кайро до Хикман

Двестате мили от Сейнт Луис до Кайро предлагат разнообразни и красиви гледки. Хълмовете бяха надянали новата си пролетна премяна и образуваха приятен и достоен фон за широката река помежду им. Пътуването ни започваше благоприятно, денят бе чудесен, подухваше лек ветрец, грееше слънце, параходът неусетно оставяше зад гърба си миля след миля.

При Честър, Илинойс, се натъкнахме на една нахална железопътна линия, градът се е сдобил и със затвор, с други думи, уверено крачи към бъдещето. През Гранд Тауър също минава железница, както и през Кейп Жирардо. Първият град носи името си от грамадната четвъртита скална колона, която стърчи от водата край брега на щата Мисури, това чудно творение на природата е една от най-живописните забележителности в този район. По-наблизо или по-далече в околността се намират още: Дяволското огнище — наречено така, изглежда, защото не е ясно на кого другиго може да принадлежи, както и дяволската чайна маса висока и гладка скала с изтъняващ крак като на винска чаша, щръкнала на петдесет-шестдесет фута над реката до една осеяна с цветя и гирлянди пропаст и не виждам защо точно на сатаната трябва да се приписва, когато спокойно може да се използува и от някой християнин. Още по-надолу по реката са Дяволският лакът и Дяволският друм и какви ли не още дяволски работи, за които сега не мога да се сетя.

Градът Гранд Тауър несъмнено се е оживил от онези времена, но очевидно трябва да се постегне тук-там и най-вече да се вароса. Все пак ми беше приятно да видя старите му олющени къщи. Лично Мъмфорд, нашият втори помощник-капитан, каза, че градът пострадал от наводнение, затова сега не бил много за пред хора. Според капитана обаче нямало нищо чудно, че градчето не хаби с особена охота вар за себе си, защото било основен производител на доброкачествена вар в целия Запад. И добави:

— В мандра никога няма да ти дадат мляко с кафето, нито в захарна плантация дават захар, така че няма какво да търсиш варосани къщи в град сред варовици.

От личен опит зная, че първите две са верни, зная също, че продавачите на сладкиши не ядат бонбони, така че е напълно вероятно чичо Мъмфорд да бе прав, когато заяви:

— Хората, които произвеждат вар, повече ги тегли религията, отколкото варовият разтвор.

После чичо Мъмфорд каза, че Гранд Тауър бил голям каменовъглен център и изобщо градче с бъдеще.

Кейп Жирардо е красиво селище, кацнало на един хълм. В подножието, до реката, има прочуто йезуитско училище за момчета. Чичо Мъмфорд ме увери, че се славело с отличната подготовка на своите възпитаници — не по-лоша, отколкото в останалите подобни училища из щата Мисури. Горе на хълма имаше и друг колеж — светла нова сграда с необикновени, много живописни кули и кубета, досущ аптекарски буркани с огромни запушалки. Според чичо Мъмфорд Кейп Жирардо бил мисурийската Атина, тук имало още няколко колежа освен тези двата, всичките към една или друга религия. Той наблегна на дълбоко изразения религиозен облик на града, ала аз не забелязах нещо по-религиозно, отколкото в другите градове, построени със същите тухли на подобни хълмове. Пристрастията често карат хората да виждат повече от онова, което съществува в действителност.

Чичо Мъмфорд е бил тридесет години помощник-капитан по Мисисипи. Той е човек с практичен усет и трезвомислеща глава, много нещо е видял, какво ли не е преживял, има собствено мнение за всичко и забележителна склонност към поезията: говори плавно, гласът му е силен и гърлен, като понякога му се случва да пусне по някоя и друга ругатня, когато служебните му задължения налагат да повдигне духовете. Той е от благословената порода на едновремешните капитани — пристъпва важно и ругае наляво и надясно, ако трябва да се свърши нещо спешно, като с това разнежва сърцата на бившите моряци, изпълва ги със сладостен, мил копнеж по отминалите дни, които вече няма да се върнат.

— Хей, проклетници, я шавайте по-живо! Така ли ще ми киснете цял ден? Преди да се качите на кораба, защо не ми казахте, че сте схванати в краката!

Той е верен на екипажа си — добър, справедлив, но и непреклонен, затова всички го обичат и никой не го напуска. Чичо Мъмфорд още носи нескопосните одежди на старото поколение помощник-капитани, но от следващия курс параходната компания „Котва“ ще му надене униформа: спретнати морскосини дрехи с медни копчета, като на всички други капитани от компанията — и тогава ще изглежда съвсем иначе.

Униформи по Мисисипи! Това е толкова неочаквано, че всички останали промени бледнеят. Но още по-чудно е, че никому не бе дошло наум да ги въведе преди петдесет години. Как никой не се е сетил за толкова разумно нещо по-рано? Цели петдесет години неосведоменият пътник вземаше помощник-капитана за готвач, а капитана за бръснар и отнасяше доста ругатни, колчем попиташе за нещо. Сега вече е свършено с тези бъркотии. Друго предимство е, че моряците изглеждат много по-спретнати.

Минахме завоя под Кейп Жирардо. По-рано го наричаха „Кормчийския завой“, защото водата винаги бе дълбока и се минаваше лесно. Това беше почти единственото място по горното течение на реката, където позволяваха на ученика лоцман да води кораба, дори и при ниска вода.

Тива, в началото на Голямата верига, и Комърс, в другия ѝ край, познах лесно, понеже не са се изменили кой знае колко. Нито пък самата верига, както и може да се очаква — това е една редица от подводни скали, чудесно подредени, та да могат да улавят и погубват параходите през тъмните нощи. Не един параход лежи погребан тук, скрит за окото. Сред тях е и моят пръв приятел „Пол Джоунс“ — дъното му се откъртило и той потънал „като пробит чайник“, както ми го описа историкът чичо Мъмфорд. Каза, че на борда имало сива кобила и свещеник. За мен това бе достатъчно обяснение за бедствието, както и за самия Мъмфорд, който добави:

— Но има много невеж народ, който се подсмива на тези работи и им вика суеверия. Но ако сте забелязали, на такива хора никога не им се е случвало да пътуват със сива кобила и поп на борда. Веднъж и аз плавах с такава компания. Заседнахме при Кървавия остров, заседнахме при Висящото куче, после и тук, под Комърс, блъснахме се в скалата на Бобровия яз, налетяхме и на една от най-лошите плитчини в Гробището отвъд Гъшия остров, нещо се спречкаха на кораба и убиха един от работниците, гръмна котел, счупи се ос на машината, сгромоляса се един от комините и в Кайро влязохме с девет фута вода в трюма — повече или по-малко, но татък беше. Помня го като вчера. Момчетата направо се бяха побъркали от ужас. Щом зърнаха града, боядисаха кобилата синя и хвърлиха попа през борда, иначе никога нямаше да стигнем Кайро. После измъкнахме попа от реката и го спасихме. Той сам си призна, че е виновен. Да, помня всичко, като да беше вчера.

Сигурно на мнозина им изглежда невероятно, че като се съберат, поп и сива кобила носят нещастие, но това се подкрепя от толкова неопровержими доказателства, че да се съмнява човек, е направо липса на здрав разум. Самият аз си спомням един случай, когато някакъв капитан бил съветван от многобройните си приятели да не взема сива кобила и поп със себе си, но той упорито отказвал да се вслуша в думите им и качил кобилата и попа на кораба. Още същия ден — може да е било и на следващия, както твърдят някои, макар аз да мисля, че е станало същия ден — капитанът се напил, паднал в един люк и го отнесли у дома му вече труп. Самата истина ви казвам.

От остров Шапка не е останала и следа, водата го е отмила до последната песъчинка. Дори не помня в коя част от реката се намираше, май беше някъде между Сейнт Луис и Кайро. Лошо място беше някога районът наоколо. Един фермер, който живее на брега откъм Илинойс, каза, че двадесет и девет парахода оставили костите си недалеч от неговия дом. Между Сейнт Луис и Кайро корабокрушенията са средно по едно на миля, значи общо двеста.

От Комърс надолу открих големи промени. Сега скалата на Бобровия яз стърчи посред реката и разделя движението, а по-рано беше близо до брега и параходите я заобикаляха откъм външната страна. Един голям остров, който преди беше навътре, сега се е изтеглил до брега на щата Мисури, далеч от пътя. Остров Кройка е съвсем остърган и обречен на скорошно изчезване, от Гъшия остров е останала малка ивица, колкото един параход. Опасното Гробище, сред чиито безброй потънали жертви бавно и предпазливо си пробивахме път, сега е настрани от талвега и не всява ужас у никого. Единият от островите, наричани някога Двете сестри, напълно е изчезнал, а другият, който беше близо до брега на Илинойс, сега е откъм страната на Мисури, на цяла миля от предишното си място, свързан е здраво с брега и само остро око може да забележи къде точно се съединява, макар че все още се води към Илинойс, и хората трябва да преплуват реката, за да строят шосетата на Илинойс и да плащат данъците си на тамошните власти. Надали другаде може да се види такова нещо!

Край устието на Охайо няколко острова са изчезнали — водата ги е отнесла. Но Кайро си стои на мястото и се вижда отдалеч — проснат в края на дългия равен нос. Но имахме още доста път, докато стигнем пристанището. Вече по мръкнало напуснахме горното течение и срещнахме потоците на буйната Охайо. Спокойно се носехме напред, защото скритата скала, която стърчеше точно на пътя, се е преместила далече от плавателната ивица или по-право почти цяла област от щата Мисури се е свлякла в реката, докато издатината на Кайро се е уголемила и прибавила съответни нови територии към дълбокия си език. Мисисипи е справедлива и безпристрастна река, тя никога не поглъща фермата на някой стопанин, без да осигури също толкова земя за нова ферма на съседа му. Това спестява много неприятности.

На влизане в Кайро едва не разбихме на парчета някакво параходче, което, без да обърне внимание на нашата сирена, се опита да мине пред самия ни нос. Дадохме пълен назад и го спасихме, което бе голяма загуба, понеже иначе можеше да излезе добра книга.

Сега Кайро е оживено селище, основно преустроено, и има напълно градски вид, за разлика от предишния Кайро, описан от мистър Дикенс. Последния път, когато посетих града, в него вече се строяха тухлени сгради — тогавашният полковник (вече генерал) Грант обучаваше тук първите си войници. Чичо Мъмфорд казва, че библиотеките и неделните училища в Кайро преуспели, както и зидарите. Градът води оживена търговия по железницата и реката и това, че се намира на водослива на две големи реки, е предимство и залог за неминуемо процъфтяване.

Когато се събудих сутринта, бяхме отминали Кълъмбъс, Кентъки, и приближавахме Хикман — приветливо градче, кацнало на живописен хълм. Наоколо е богат тютюнопроизводителен район и в миналото се е въртяла голяма и доходна търговия: събирали тютюна от голяма територия в складовете си и го товарели на речните параходи. Чичо Мъмфорд казва, че за да се развие още повече търговията, градът си прокарал железопътна линия, но според него ефектът бил обратен — железницата отнела почти цялата търговия от града и я „прехвърлила на други селища по линията“. Самият Хикман вече не трупал тютюна пред вратите си.