Уилбър Смит
Мусон (155)

155.

Застанал на кърмата, Том наблюдаваше как се отдалечават от брега и тъмната маса на африканския континент постепенно се слива с черната пелена на спускащата се нощ. Зад гърба му се чуха леки стъпки и той протегна ръка, за да постави Сара отпред, притиснал гърба й към гърдите си. Прегърна я здраво и се наведе над рамото, за да я целуне по ухото. Тя потръпна, когато брадата му погали голия врат.

— Дори те вика — каза тя.

— Отивам веднага — отвърна Том, но не помръдна. След дълга пауза, Сара попита:

— Какво ще стане сега, Том?

— Не знам, девойко. Първо Добра Надежда, а след това — каквото е писано.

— Е, едно поне е сигурно. Ще имам малка изненада за теб, когато стигнем Добра Надежда.

— А! — Том бе заинтригуван. — И каква е тя?

— Ако ти кажа, няма да е изненада. — Тя хвана двете му ръце и ги притисна плътно до корема си. Трябваше му миг, за да проумее, а после нададе радостен рев.

— Бог да те благослови, Сара Кортни! Не знам какво да кажа.

Тя знаеше, че произнася тези думи, когато е на върха на щастието си.

— Ами трай си тогава, голям глупчо, и ме целуни!