Уилбър Смит
Мусон (148)

148.

Дориан лежеше там, където бе паднал в търбуха на прохода. Бен Абрам, старият доктор, не даде да го мръднат, преди да сложи компрес на раната и да спре кървенето със стегната превръзка.

— Сърцето и белият дроб не са засегнати — каза той сурово, — но все още е в смъртна опасност.

Направиха носилка от копия и кожена страница от шатра, а после осем войника внимателно го понесоха през касапницата на бойното поле. Ясмини вървеше редом с носилката. Забулила бе лице с края на чалмата, за да не видят сълзите й.

Когато стигнаха сенките на малката горичка край вира в края на склона, слугите вече бяха изровили от бъркотията шатрата на шейха и тя се издигаше на брега. Положиха Ал Салил на постелята му и го подпряха с копринени възглавници. Бен Абрам му даде отвара от маково семе и той потъна в неспокоен унес.

— Няма да умре, нали? — попита умолително Ясмини. — Кажи ми, че няма да умре, стари татко!

— Той е млад и силен. С Божията помощ ще оживее, но ще мине време, докато се възстанови и възвърне силата на дясната си ръка.

— Няма да мръдна от постелята му, преди да оздравее!

— Знам, дете мое!

След около час отвън се разнесоха високи гласове. Яси излетя, за да прогони натрапниците, но дори в унеса си, Дориан разпозна гласовете на Башир ал Синд и Батула.

— Пусни ги да влязат! — обади се безсилно той и Яси трябваше да отстъпи.

Башир се поклони от входа с думите:

— Господарю, нека Аллах Ви помогне!

— Какво стана с противника?

— Тръгнахме веднага, щом видяхме ракетата, но закъсняхме — бяха се измъкнали.

— Колцина са убитите врагове?

— Много черни кафири и трима франки.

— Има ли между франките едър мъж с черна брада?

Башир поклати глава.

— Няма такъв. Двамина са дребни и кльощави, а третият е по-едър, но брадата му е сива.

Дориан изпита облекчение. Том се е измъкнал. И тогава, без да го питат, Батула се обади с остър и напрегнат глас:

— Господарю, аз проследих ония фиси, които избягаха от полесражението. Имат коне и бягат бързо на юг. Но ако заповядате, ще ги догоним.

Башир се обади също така възбудено:

— Ал Салил, имам хиляда души, готови и горящи от нетърпение да заловят неверниците. Само заповядайте и, кълна се в Аллаха, жива душа няма да оставим!

— Не! — Възклицанието разкъса от болка Дориан, а Башир премигна пред решителността на отказа.

— Простете нетърпението ми, велики господарю, но нищо не разбирам! Нали в центъра на плана ни беше да изловим бандитите?

— Няма да ги преследвате! Забранявам! — Дориан събра всички сили, за да подчертае волята си.

— Не ги ли подгоним начаса, ще се измъкнат! — Башир видя, как се изплъзва звездния му миг и погледна умолително към Бен Абрам. — Може би тежката рана, не ти позволява да вземеш правилното решение, могъщи господарю.

Дориан се подпря с мъка на лакът.

— Заклевам се в името на Аллаха! Ако престъпиш заповедите ми, ще набуча главата ти на копието си, а тялото ти ще заровя в свинска кожа.

Последва продължителна тишина и накрая Башир попита тихо:

— Ще повтори ли великият господар Ал Салил тази заповед пред висшите офицери от щаба, за да свидетелстват, че не страхът е станал причина да остана безучастен, докато разбитият враг бяга?

Четиримата висши офицери влязоха в шатрата и Дориан повтори нареждането си, след което ги отпрати. Когато Башир понечи да ги последва, Дориан го спря.

— Тук са намесени толкова дълбоки неща, че не мога да ти ги обясня, Башир. Прости ме, задето се отнасям така към теб! Искам да знаеш, че благоволението ми не се е променило с нищо. — Башир се поклони, като докосна устни и сърце, но докато се оттегляше заднишком, лицето му остана студено и отчуждено. Отвън се разнесоха сърдитите му команди към войската, да започне изграждането на лагера.

Дориан сякаш потъна в дълбок сън. В шатрата тегнеше тишина. Ясмини избърса потта от челото му с навлажнена кърпа. След доста време той се размърда и отвори очи. Погледна първо нея, а после Бен Абрам.

— Сами ли сме? — попита той и двамата кимнаха утвърдително.

— Ела по-близо, стари татко. Трябва да ти кажа нещо. — Ясмини понечи да ги остави насаме, но той я хвана за ръката. Щом двамата се надвесиха над него, Дориан каза тихо:

— Мъжът, който ме удари, беше моят брат. Затова не позволих на Башир да го преследва.

— Възможно ли е това, Доуи? — Ясмини го гледаше с широко отворени очи.

— Да — отвърна вместо него Бен Абрам. — Аз познавам брат му и знам, че е възможно.

— Кажи й ти, стари татко, моля те! За мен е много изтощително. Обясни й!

Бен Абрам събра мислите си и започна с тих глас, така че никой отвън да не го чуе. Разказа на Ясмини, как Дориан е бил пленен и продаден в робство като дете, как Ал Малик го купил от пиратите и осиновил.

— Виждал съм го очи в очи, този брат на Ал Салил. Добре го опознах там, на острова, след като бе разгромил леговището на пиратите. Казва се Том. Аз бях негов пленник, но той ме освободи и ме изпрати с послание до Ал Салил. Обеща, че никога няма да престане да го търси и че един ден ще го намери и спаси.

Ясмини погледна към Дориан и той кимна.

— И защо тогава не е изпълнил клетвата си да те освободи, тоя твой верен брат? — попита тя.

Дориан изглеждаше смутен.

— Не мога да отговоря на този въпрос — призна той. — Брат ми Том не е човек, който си престъпва думата. Предполагам, че след толкова много години, се е отчаял и ме е забравил.

— Не — обади се Бен Абрам. — Има още нещо, което ти не знаеш и което не можех да ти кажа. Брат ти се върна в Занзибар, за да те търси. Принц Ал Малик не искаше да те върне. Изпрати моллата Ал Алама при брат ти. Казал му, че Ал Амхара е умрял от треска и в гробищата има плоча с твоето име.

— Това е станало, когато баща ми ме преименува на Ал Салил. — Гласът на Дориан стана по-остър и силен, когато разбра истината. — Нищо чудно, че брат ми е престанал да ме търси.

Млъкна и затвори очи. Ясмини помисли, че е изпаднал в несвяст, но забеляза една сълзица да се процежда през стиснатите мигли. Сърцето й се сви от болка.

— Какво ще направиш, любов моя? — Тя погали огнените му коси.

— Не знам — отвърна Дориан. — Толкова е жестоко! Сякаш сабя разсича сърцето ми!

— Сега принадлежиш на исляма — обади се Бен Абрам. — Можеш ли да се върнеш към корените си?

— Ще повярва ли брат ти, че си жив, след като толкова години си бил мъртъв? — попита Ясмини.

— И ще можеш ли да го прегърнеш, след като е станал заклет враг на твоя баща Ал Малик, халифа на Оман, на твоя Бог и на твоя народ? — Бен Абрам въртеше кинжал в сърцето му.

Дориан не можеше да отговори на тези въпроси. Извърна лице към кожената стена на шатрата и потърси спасение в слабостта от раняването си. Ясмини не мръдна от ложето му, докато той изпадаше в несвяст и пак идваше на себе си, измъчван от физическа болка и от чувствата, които пълнеха сърцето му и заплашваха да го разкъсат.