Уилбър Смит
Мусон (64)

64.

През следващите няколко дни Том забеляза известно подобрение в общото състояние на баща си. Вече можеше да съсредоточава вниманието си върху казаното по-дълго време, преди да потъне отново в несвяст.

След седмица беше в състояние да дава смислени отговори на задаваните му въпроси. Когато обаче Том попита доктор Рейнолдс относно времето, необходимо за възстановяване до степен да понесе обратното плаване към Англия, лекарят поклати глава и отвърна:

— Конците му ще мога да махна след три дни, ще рече — две седмици след ампутацията. Ако вдигнете платна след месец, пак ще го изложите на много голям риск, особено ако попаднем в буря. За да сме сигурни, трябва да изчакаме поне два месеца. Нужно му е време за възстановяване.

Отиде да навести Андерсън и го завари да контролира товаренето на остатъка от огромната плячка. Подправки и платове, включително великолепна китайска коприна.

— Капитан Андерсън, обсъдих с баща си въпроса за арабските пленници.

— Надявам се, че няма намерение да ги освободи. Те са пирати и точка! Избили са стотици почтени мореплаватели.

— И дума не може да става за освобождаване — съгласи се Том. — Освен всичко останало, това би създало опасен прецедент. Не можем да пуснем на воля това стадо акули из мирните води на океана.

— Радвам се да чуя това — изсумтя Андерсън. — Въжето трябва да е последния им спомен от тоя свят.

— От последното преброяване излиза, че разполагаме с петстотин тридесет и пет парчета. Доста въже ще ни трябва, капитан Андерсън, а и реите няма да стигнат, за да прострем всичките да съхнат.

Андерсън засмука лулата си, изправен пред очевидните технически трудности, които избесването на толкова много хора създаваше.

— От друга страна, те биха стрували поне по тридесет лири парчето на пазара, ако не и повече — изтъкна Том.

Очите на Андерсън щяха да изскочат от орбитите. Това не му бе дошло наум.

— Мили Боже, те си го заслужават! Но не могат да бъдат продадени в Занзибар. Султанът никога няма да допусне мюсюлманин да се изкара на неговия пазар. Ще трябва да водим нови битки.

— Холандците нямат такива скрупули — отвърна Том. — Те постоянно търсят работна ръка за канелените си плантации в Цейлон.

— Прав сте — усмихна се доволно Андерсън. — До там и обратно са пет хиляди мили, но ветровете са благоприятни, а тридесет лири на глава оправдават биенето на толкова път. — Той бързо засмята наум и добави: — Боже мили, та това са кажи-речи шестнадесет хиляди лири! — Отново замълча, за да изчисли собствения си дял от тая сума и се усмихна. — Ал Ауф има на склад достатъчно окови за обслужване на всичките му хора. А и в цялата работа личи някаква дълбока справедливост.

— Според доктор Рейнолдс, баща ми няма да бъде в състояние да пътува поне два месеца. Предлагам, да натоварите пленниците на „Йомен“ и да ги откарате в Коломбо. След като ги продадете на холандския губернатор, ще се върнете отново тук. Междувременно аз ще изпратя заловената джонка до островите Глориета, за да доведе „Агнето“. Ще отплаваме към Англия в керван. При добър вятър и с Божията помощ можем да стигнем Плимут преди Коледа.

На следващия ден натовариха арабите на „Йомен“. Необходими бяха задружните усилия на всички корабни ковачи, за да се оковат краката на толкова много народ. Свързваха ги в групи по десет и ги отвеждаха на брега.

Том беше при Рейнолдс, под навеса на импровизираната горска болница. Отишъл бе с намерението да окуражи и вдъхне надежда на ранените. Двама бяха вече умрели, поради гангренясване на раните им, но други четирима се бяха възстановили достатъчно, за да се върнат към задълженията си по корабите, а докторът се надяваше, че скоро ще ги последват и останалите.

Том напусна лазарета и спря да погледа редиците оковани араби, помъкнали се към лодките. Усети известна погнуса при мисълта, че изпраща всички тия хора на вечна робия. Холандците не се славеха като особено благонравни тъмничари. Той си спомни разказите на баща му, Големия Дениъл и Аболи за собствените им преживявания в холандски плен на Добра Надежда. Успокои се с мисълта, че не само той е отговорен за това решение — баща му го бе одобрил и подписал заповед в същия смисъл, по силата на кралския си мандат, а капитан Андерсън бе определено много щастлив от възможността да реализира доста тлъста печалба. В края на краищата, това бяха едни мръсни пирати. Щом помисли за малкия Дориан, обречен на същата участ, всяка следа от съчувствие се изпари.

Все пак, след дълги спорове, той бе убедил баща си и капитан Андерсън, да спестят горчивата участ на жените и децата. Те бяха общо петдесет и седем. Някои от децата — още бебета по на няколко месеца. Много от жените бяха в напреднала бременност. Пет от тях проявиха трогателна привързаност и доброволно последваха мъжете си в робство. Останалите трябваше да чакат на острова подходящ транспорт до Занзибар.

Вече щеше да си тръгне, когато вниманието му привлече познатото лице и сребърната брада на Бен Абрам.

— Доведете този човек при мен! — викна Том към пазачите, които го извлякоха от тълпата и дотътриха пред него.

— Мътните да ви отнесат! — скара им се Том. — Не виждате ли, че е старец. Отнасяйте се по-внимателно! — После се обърна към Бен Абрам: — Как така, човек като Вас е попаднал при Ал Ауф?

— Болни за лекуване има навсякъде — сви рамене възрастният човек, — дори и сред престъпниците. Аз никога не разпитвам болния, когото ще лекувам, дали е вършил само добри дела или е разбойник.

— Значи сте лекувал неверниците, пленени от Ал Ауф, също както и правоверните?

— Разбира се. Такава е волята на Аллах Всемилостивия.

— Грижил ли сте се за моя брат? Дадохте ли му утеха?

— Вашият брат е много мило момче. Направих за него, каквото можах — отвърна Бен Абрам. — Но Аллах вижда, че не бе всичко, което бих желал да сторя.

Том се поколеба, преди да наруши заповедта на баща си, но накрая взе решение:

— С това сте спечелил свободата си. Ще ви изпратя в Занзибар заедно с децата и жените. — Обърна се към пазачите: — Махнете оковите на този човек и пак го доведете при мен! Той няма да плава за Цейлон! — Когато Бен Абрам се върна, Том го изпрати да помага в лазарета.

Взел на борда човешкия си товар, „Йомен“ вдигна платна рано на другата сутрин и под погледа на застаналия на брега Том, бавно се изгуби зад източния хоризонт. Знаеше, че прогнозата на Андерсън за двумесечно плаване е твърде оптимистична.

— Колкото повече се забави, толкова повече време ще има татко да укрепне — прошепна Том, сви далекогледа и извика лодка.