Уилбър Смит
Мусон (96)

96.

Куш се появи на другата сутрин със заплахи и ругатни. Въпреки това, беше очевидно, че не е в състояние да престъпи строгите разпореждания на Ал Алама и Бен Абрам, като причини някаква истинска неприятност на Дориан. Злобата му обаче, струеше от него като аура на злото. На раздяла той хвърли от прага изпълнен с ненавист поглед към Дориан и каза:

— Близък е денят, ако е рекъл Аллах, когато няма да те има тук в харема, да тровиш дните ми.

Атмосферата пращеше като нощ пред лятна буря от враждебност към Дориан. Другите деца, всички освен Ясмини, страняха от него. Щом го видеха, зарязваха грубите си игри и бягаха с кикот надалеч. Жените закриваха лица и дърпаха поли към себе си, сякаш допирът с него беше заразен.

След три дни срещна Заин, на връщане от урока си при Ал Алама. Беше седнал с Абубакър и още трима подлизурковци. Гощаваха се с различни лакомства и млъкнаха, когато Дориан се насочи към тях покрай стената. Носът на Заин бе още подут, а върху горната му устна личеше черна коричка. Торбичките под очите му бяха по-тъмни от обикновено. Дясното ходило бе превързано. Може би, наистина е осакатен за цял живот, помисли си Дориан, но продължи да върви без да трепне, вперил поглед в очите на Заин. По-едрото момче не можа да издържи студения зелен поглед и се извърна. Каза нещо на Абубакър и двамата нададоха нервен смях. Дориан мина покрай тях и Заин събра кураж, когато започна да се отдалечава.

— Бяла кожа като гной — каза той и думите бяха придружени от свирене на въздух през мястото на избития преден зъб.

— Зелени очи като пикня — добави Абубакър.

— Само който е пил от нея, познава така добре цвета — каза Дориан със също толкова висок глас и продължи, без да се обръща назад.

През следващите седмици, усещането за опасна враждебност започна да се уталожва. Дориан беше низвергнат от обществото в харема и просто го избягваха. Даже Заин и Абубакър вече не реагираха при появата му другояче, освен демонстрирайки преувеличено безразличие. Заин продължаваше да куца и с течение на времето, започна да става ясно, че травмата наистина ще остави трайни последици.

Тахи обаче, не позволяваше на бдителността си да бъде приспана от примирието между двете момчета и не пропускаше случай да изтъкне пред Дориан опасностите, които се крият в отровите и някои други зловещи средства, причиняващи смърт от разстояние.

— Винаги си изтърсвай дрехите, преди да ги облечеш! Поглеждай в сандалите, преди да си ги обул! Има един малък зелен скорпион, който убива така бързо, че нямаш време и да извикаш, когато те ужили. Куш познава много добре нрава на скорпионите, както и всички останали пътища на злото.

Но тия приказки не бяха в състояние да потиснат задълго жизнерадостния по природа дух на Дориан. Прекарваше все по-малко време между стените на харема. А когато оставаше там, постоянен придружител му беше Ясмини.

Като доказателство за уменията на Бен Абрам, Джини бързо се възстанови и макар да си служеше повече със здравата ръка, вече подскачаше по ръба на оградната стена и се катереше по върховете на най-високите дървета.

Дойде дългият месец Рамадан, а новата луна сложи край на постите. След няколко дни Заин ал Дин изчезна от харема. Достигнал бе пубертета и мъжествеността и стъпи във външния свят, все още куцайки след спречкването с Дориан. Дориан и Ясмини бяха щастливи, че го няма. Чуха, че бил изпратен в Мускат при чичо си, халифа.

Тахи изсумтя презрително, когато й казаха това.

— Изпратили са го като заложник, за да се осигури послушанието на принца.

Дориан не за пръв път чуваше за интригите във височайшето семейство на Оман. Тахи каза нещо, което му бе известно:

— Халифът е екзекутирал шестима от братята си за предателство и няма никакво доверие на пощадените. — Продължи шепнешком: — Халифът е жесток и зъл човек. Да не дава Аллах, да разбере, че си детето от пророчеството! — Тя потръпна при тази мисъл.