Уилбър Смит
Мусон (16)

16.

До този момент, Том винаги си търсеше повод да остава колкото може по-дълго в каютата на мастър Уолш след занятия, с надеждата Керълайн да даде някакъв знак, че още проявява интерес към него. Баща им бе разпоредил всеки ден да учат по три часа, преди да се заемат със задълженията си на кораба. Изглежда, дори Хал смяташе три часа обучение при мастър Уолш за достатъчни, но до тоя момент, Том бе намирал начини да се помайва и след това, за да остане няколко минути по-дълго близо до обекта на своето обожание.

След разговора с Аболи, нещата се промениха. По време на заниманията, Том си налагаше да мълчи и да остава незабележим, като ограничаваше колкото може разговорите с Уолш. Щом удареше звънеца за смяна на вахтите, дори да бе по средата на някаква сложна задача, той си събираше книгите и дъската и рязко ставаше.

— Моля да ме извините, мастър Уолш, но имам работа на кораба. — След това напускаше каютата, без дори да погледне към Керълайн.

Когато вечер тя излизаше с майка си и сестрите си за традиционната разходка на чист въздух, той правеше така, че дългът му да го призове в най-отдалечената, доколкото това бе възможно на кораба, точка.

Няколко дни тя не показа, че забелязва промяната в отношението му. Но една сутрин по време на урок, Том без да ще вдигна поглед и я хвана, че го наблюдава изпод вежди. Тя сведе поглед начаса, но не можа да скрие изчервяването си. Том бе залят от вълна на удовлетворение. Аболи се оказа прав. За първи път го бе погледнала.

Укрепил решимостта си, за Том ставаше с всеки изминал ден по-лесно да се прави, че не я забелязва, както по-рано не го забелязваше тя. Неяснотата продължи две седмици, след което в поведението й се забеляза лека промяна. По време на утринните занимания, тя стана по-приказлива, като се обръщаше към Гай и Уолш, но главно към Гай. Шушукаше си с него, смееше се превзето и на най-баналните му забележки. Том запазваше тържествена тишина, не вдигаше глава, макар смехът й да го нараняваше.

Когато един път излизаха от каютата и се намираха в подножието на стълбата към палубата, Керълайн се обади, с дразнещ театрален глас:

— О! Тия стълби са толкова стръмни. Ще ми подадеш ли ръка, Гай? — И се облегна на ръката му с поглед нагоре. Том мина бързо край тях, без никаква реакция.

Корабните задължения на Гай, по някакъв начин, му осигуряваха достатъчно време за разходки с мисис Бийти и момичетата по палубата, както и за сериозни разговори с мастър Бийти в каютата му. Всъщност и двамата съпрузи изглежда много го бяха харесали. Гай продължаваше да не проявява желание да напуска сигурността на палубата. Изненада се от факта, че страхливостта на Гай не го дразни. Всъщност, беше даже доволен, че няма да се грижи за него на голямата и опасна височина. Стигаше му Дориан, макар че малкият бе вече толкова пъргав и ловък, че почти не представляваше тежест за брат си.

Фактът стана очевиден едва след появата на Керълайн, но от известно време близнаците като че ли бяха поохладили отношенията си. Прекарваха много по-малко време един с друг, а когато бяха заедно, разговорът им беше напрегнат и предпазлив. Нищо общо нямаше с някогашната близост, всъщност съвсем неотдавнашна, когато споделяха всяка своя мисъл и мечта.

Хал често канеше пасажерите на партия вист в каютата си, след вечеря. Беше добър играч и покрай него Том заобича картите. С математическия си нюх, той постепенно се усъвършенства и често партнираше на баща си срещу мастър Уолш и мастър Бийти. Играеше се на кръв. Всяко раздаване бе разисквано надълго и широко, докато на съседната маса, Гай, мисис Бийти и момиченцата се забавляваха с детски игри. Гай не прояви нито дарба, нито желание да научи вист.

В една от тези вечери, Том трябваше да изиграе контракт от пет купи, от които му липсваха три. В момента бе изправен пред избор между две еднакво вероятни възможности. Можеше да импасира евентуално дублираната дама купа на мастър Бийти, като разчита баща му да държи попа или да заложи на равномерното разпределение на козовете и да тегли високо, като разчита че дамата е сек.

Опита се да прецени възможностите, но писъците и шумът от съседната маса го разсея. Помисли малко и тръгна на импас. Веднага видя свъсените вежди на баща си. Мастър Уолш нададе победоносен вик и събра ръка с попа сек. Смазан от тази грешка, Том изигра лошо пиките и цялото раздаване се оказа пълна катастрофа.

Баща му побесня:

— Трябваше да си разбрал от анонсите на мастър Уолш, че има седем пики.

Том се сви на стола си. Вдигна очи и видя, че играта на съседната маса бе спряла и всички слушаха, как баща му го кастри. Главите на Гай и Керълайн, една до друга, бяха обърнати насам. В израза на брат му личеше злорадство, каквото Том никога не бе забелязвал. Унижението му носеше очевидна радост на Гай.

Изведнъж Том усети да го залива вълна от чувство за вина. За пръв път в живот си, той осъзна, че не харесва близнака си. Гай се извърна и намигна на Керълайн, която докосна ръкава му с мъничката си бяла ръка. С другата закри устенца и прошепна нещо в ухото му. Гледаше право в Том и в погледа й личеше присмех. Смаян, той си даде сметка, че не просто не харесва Гай, а направо го мрази и му желае злото.

Дни наред след това, Том се бореше чувството за вина. Баща им бе внушавал, че задружността в семейството е свята. „Ние и света“, обичаше да казва той. И сега, Том още веднъж не бе оправдал надеждите му.

И внезапно угризенията му свършиха. Отначало само усети във въздуха, че се мъти нещо голямо. Забеляза баща си в много сериозен разговор с мастър Бийти на юта и на мига разбра, че Хал е много недоволен. В следващите дни мастър Бийти и капитанът често се затваряха задълго в кърмовата каюта. След това Хал изпрати Дориан да повика Гай на един от тия разговори.

— Какво си приказваха? — попита Том, щом малкият му брат се върна.

— Де да знам.

Трябваше да подслушаш на вратата — промърмори Том. Щеше да умре от любопитство.

— Не посмях — призна си Дориан. — Ако ме хване, татко ще накара да ме прекарат под кила^[1]. — Дориан съвсем наскоро бе научил за това ужасно наказание, което завладя въображението му.