Уилбър Смит
Мусон (79)

79.

Хал Кортни сякаш усещаше как изтичат последните зрънца от пясъчния часовник, отмерващ живота му. Мислите му се въртяха все около смъртта и нейните атрибути. От болничната си постеля прати да извикат майстор каменоделец от града и му показа скицата за гроба си, която бе направил.

— Напълно ми е ясно, какво искате от мене, милорд. — Каменоделецът беше потънал в белезникавия прах на своя занаят.

— Естествено, че ти е ясно, Джон — отвърна Хал. Човекът владееше до съвършенство изкуството на чука и длетото. Той бе дълбал саркофазите за сър Френсис и всичките жени на Хал. Напълно логично бе да направи и последното жилище за господаря на Хай Уийлд.

След това Хал разпореди да се извърши погребение на баща му лично от епископа. Тялото му щеше да бъде положено в саркофага, изработен преди почти две десетилетия от майстора Джон.

Параклисът бе препълнен с членове на семейството и всички, които бяха познавали сър Френсис Кортни. Слугите и работниците от имението, облечени в най-хубавите си дрехи, заемаха последните пейки и се тълпяха край входа.

Хал седеше по средата на пътеката в специално изработено от дърводелците на имението кресло. То имаше високи страници, за да се опира на тях и дръжки от двете страни — да могат да го носят четирима яки лакеи.

Останалите членове на семейството заемаха първата скамейка. Имаше една дузина братовчеди, чичовци и лели, както и по-близки роднини. Уилям заемаше мястото точно до баща си, а редом с него седеше Елис. Това беше първото й появяване сред хора, откак Том се бе опитал да проникне силом в спалнята им. Носеше траурна рокля, а лицето й бе скрито зад черен воал. Но когато повдигна крайчеца му, за да избърше една сълза, Том проточи шия към нея и забеляза, че страната й е подута, коричка покрива дълбока рана на устната, а синината от друг удар бе добила грозен червено-зелен оттенък. Тя усети погледа на Том и пусна припряно воала.

От другата страна на пътеката седяха почетните гости: четирима рицари на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал. Никълъс Чайлдс и Осуалд Хайд бяха пристигнали заедно от Лондон. Бащата на Елис, Джон Гренвил, граф на Ексетър, бе дошъл от имението си, съседно на Хай Уийлд, заедно с по-малкия си брат, Артър.

След церемонията всички отидоха в къщата за тържествен обяд. Семейството и почетните гости се хранеха в голямата трапезария, а в двора пред конюшните, бяха наредени отрупани с храна и пиене дъсчени маси за простолюдието.

Гостоприемството на Хал беше толкова щедро, а даровете на избите му така изобилни, че още преди края на следобеда, двама пера на Англия трябваше да бъдат отнесени в стаите им за почивка. Епископът се задълбочи така усърдно в тегобите на своята длъжност и превъзходното червено вино, че двама лакея трябваше да му помагат при изкачване на витата стълба, върху чиято площадка спря, за да благослови паството, следящо с голям интерес придвижването му.

Гуляйджиите от двора, наситили се на стомните пенливо ябълково вино, поеха към сенките на плетища и копи сено със същите, а някои и с не така мирни намерения. Хъркането на смукачите се смесваше с похотливо шумолене на сено и щастливи възгласи на млади двойки.

Привечер четиримата рицари на Ордена се смъкнаха от стаите си, възстановени в различна степен от траурното тържество и се качиха в очакващите ги карети. Малката кавалкада последва Том и Хал в първата карета назад към параклиса на хълма.

Криптата бе подредена като ритуален храм. Върху мозаечния под бе изобразена петолъчна звезда, а по средата й се издигаха три бронзови купи, съдържащи вечните елементи — огън, земя и вода. Пламъците от светилника танцуваха по каменните стени и хвърляха странни сенки в ъгъла, зад редицата саркофази.

Креслото на Хал го чакаше при входа на параклиса. След като бе настанен в него, братята му рицари го смъкнаха по стълбата в криптата и го оставиха в средата на пентаграмата, с трите купи наоколо.

Том, облечен в проста бяла риза на търсещ^[1], чакаше самотен в главния кораб на черквата. Потънал бе в молитва пред олтара, осветен от високо поставени в стената факли. Чуваше гласовете на рицарите, отекващи тихо от стените на криптата долу, докато откриваха Ложата за работа в Първа степен. След това по стълбите се чуха тежки стъпки. Гарантът на Том, графът на Ексетър, идваше да го отведе.

Том го последва надолу по стълбата до мястото, където останалите рицари го очакваха в свещения кръг. Сабите им бяха оголени. Носеха златни пръстени и вериги, доказващи принадлежността им към Ордена. Том коленичи на ръба на пентаграма и помоли да бъде пуснат:

— В името на Бога Отец, Бог Син и Светия Дух!

— Кой иска да влезе в Ложата на Храма на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал? — попита баща му с дрезгав глас, като на спасен удавник.

— Един търсещ, който иска да бъде посветен в тайните на Храма.

— Влез, но знай че рискуваш безсмъртната си душа — покани го баща му, а мекият, този път, тон направи предупреждението по-малко зловещо. Том се изправи и прекрачи мозаечната линия, очертаваща свещения кръг. Не бе очаквал да изпита каквото и да било, но ето че изведнъж го разтърси тръпка, сякаш вражи меч очертаваше в земята собствения му гроб.

— Кой поръчителства за тоя търсещ? — попита Хал с предишния гробовен глас.

Графът отвърна високо:

— Аз.

Хал погледна сина си, а мислите му се отправиха назад през времето и пространството към един хълм, в оная дива и неопитомена земя далеч отвъд екватора, където сам той бе положил клетва преди толкова години. Погледна над кръга към каменния саркофаг, който най-подир бе приютил бащиното му тяло. Усмихна се почти отнесено при мисълта за приемствеността — магическата верига на рицарството свързва едно поколение със следващото. Усещаше как собственият му край се прокрадва към него, като притаен в мрака хищен звяр. По-лесна ще е срещата със смъртта, когато е поставил бъдещата съдба на семейството в ръцете на синовете си, мислеше си Хал и сякаш виждаше, как бъдещето се слива с настоящето и миналото пред собствените му очи. Видя неясни фигури, които разпозна: противниците, срещу които се бе сражавал, мъже и жени, които бе обичал и които отдавна бяха мъртви, да се смесват с други, още неизлезли от неведомите бъдни дни.

Графът протегна ръка към приведеното рамо на Хал, за да го върне към настоящето. Той се надигна на стола си и отново обърна поглед към Том:

— Кой си ти?

— Томас Кортни, син на Хенри и Маргарет.

Сълзи се надигнаха в гърлото на Хал, при споменаването на това име. Душата му потъна в униние. Болезнено изтощение заля духа му и той закопня за покой, но знаеше, че няма да го получи, преди да е приключил отредените му дела. Отново се изправи и поднесе към Том острието на синята нептунова сабя, наследство от собствения му баща. Пламъците от факлите играеха по златните инкрустации и блещукаха в глъбините на сапфира върху ефеса.

— Призовавам те да заявиш устоите на своята вяра над това острие!

Том докосна сабята и започна:

— Ето нещата, в които вярвам: Има само един Бог и той е триединен: Бог Отец, Бог Син и Свети дух.

— Амин! — казаха рицарите в един глас.

Въпросите и отговорите следваха един след друг, а от факлите капеха огнени капки. Всеки въпрос въплътяваше правило от Кодекса на Ордена, взет почти дословно от Ордена на тамплиерите.

Катехизисът проследяваше тяхната история. Припомняше как в 1312 година Бедните Рицари на Кръста и Соломоновия Храм са нападнати от краля на Франция Филип Хубави, в съюз с неговата марионетка, папа Климент от Бордо. Огромното, изчислявано в милиарди богатство на тамплиерите, както и земите им, са конфискувани от короната, а техният водач е изгорен на кладата след изтезания. Предупредени от съмишленици, тамплиери моряци вдигат котва от френските пристанища в Канала и търсят закрила при краля на Англия Едуард.

Основават свои ложи в Шотландия и Англия под нови имена, но запазват непокътнат своя закон.

Най-накрая всички въпроси бяха зададени и всички отговори казани. Том коленичи, а рицарите образуваха кръг около него. Положиха една ръка върху сведената му глава, а друга върху ръкохватката на сабята.

— Томас Кортни, добре дошъл в Компанията на Граала. Приемаме те за рицар на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал.

Изправиха го на крака и един подир друг го прегърнаха. Всичко това беше част от древен ритуал, но когато Том се наведе, за да целуне баща си, Хал се отклони от вековната форма. Сложи ръкохватката на нептуновата сабя в ръката му и притисна пръстите му към нея.

— Сега е твоя, синко. Използвай я храбро и с чест!

Том знаеше, че красивото оръжие беше сред най-високо ценените притежания на баща му. Не можа да намери думи, за да изрази благодарността си, а само впери поглед дълбоко в бащините очи. И видя, че баща му разбра мълчаливото послание на почит и любов, което му изпращаше.