Уилбър Смит
Мусон (129)

129.

Новината, че Куш е затворил ново момиче в къщичката край гробището бързо обходи харема и щом я чу, Тахи разбра с безнадеждна увереност, кое е то. Разбра също, какво точно трябва да направи. Без миг колебание, наметна шала и сложи фереджето си. Грабна кошницата, в която всеки път носеше от пазара продуктите, поръчани от някоя дворцова съпруга или наложница. Като престаряла самотна жена, тя имаше право да се движи свободно между харема и света отвъд неговите стени и едно от всекидневните й задължения беше посещението на пазара. Излезе от безрадостната си обител в задната част на кухненските помещения и се завтече през галерията покрай външната стена. Страхуваше се да не я спре някой евнух, преди да стигне портите.

Дълбока, непривична тишина висеше като покров над харема и градините, а галериите пустееха. Не се чуваше ни детски смях, ни женска песен, а огнищата в кухнята бяха студени. Всички обитателки на този женски свят се бяха притаили с децата си в своите покои. Толкова беше тихо, че когато Тахи спря и се ослуша, единственият шум бе шумът от кръвта й, пулсираща в ушите й.

Само един евнух охраняваше портите и той я познаваше добре. До такава степен бе завладян от драматичното напрежение на тишината, че хвърли бегъл поглед върху откритото й за разпознаване лице и махна нетърпеливо с пухкава ръка.

Щом излезе от полезрението му, Тахи захвърли кошницата и се впусна в тромав бяг. След миля сърцето й щеше да изскочи от умора. Едва дишаше. Строполи се край пътеката и не можеше да намери сили да се привдигне.

Някакво момче роб се зададе откъм полето, подкарало две магарета, натоварени с мангрова кора. Тахи се изправи с мъка и затършува под полите си за кесията.

— Дъщеря ми умира — каза тя на момчето. — Трябва да й доведа доктор. — Протегна сребърна рупия. — Закарай ме до него и ще ти дам още една, щом стигнем крепостта!

Момчето хвърли влюбен поглед към среброто и закима енергично. Развърза товара на едното магаре и го остави да падне край пътеката. Помогна на Тахи да се качи на самара, после плесна задницата на малкото животно и го подгони в тръс с весел смях и викове:

— Дръж се здраво, стара майко! Рабат е бърз като стрела. Ще те закараме на пристанището, преди да мигнеш.