Уилбър Смит
Мусон (117)

117.

Онова, което Том не можеше да знае беше, че освен новини за войната, „Апостол“ носеше и един пакет писма и документи, запечатан в насмолено платно, от губернатора на Бомбай за консула на Негово Величество в Занзибар. Капитанът изпрати пакета на другата сутрин и Гай Кортни го разпечата на обедната трапеза на верандата. Керълайн бе седнала срещу него, а Сара беше все още под ключ в покоите си.

— Има лично писмо от баща ти — каза Гай, като взе един сгънат лист сред купчината запечатани писма и документи.

— Адресирано е до мен — каза Керълайн, докато той чупеше печата и започваше да го чете.

— Аз съм ти съпруг! — възрази самодоволно Гай.

Изведнъж лицето му се промени, а листът затрепери в ръката му.

— Господи! Това е вече много!

— Какво е станало? — Керълайн отпусна сребърната лъжица. Трябва да е нещо изключително важно, за да се отрази по такъв начин на мъжа й. Гай се гордееше със самообладанието си.

Той се бе вторачил в писмото и постепенно смайването му прерастваше в ликуване.

— Пипнах го!

— Кого? Какво е станало?

— Том! Той е убиец. Господи! Сега ще си плати на бесилото. Убил е милия ни брат Уилям. Издадена е заповед за задържането му. Смятам да изпълня дълга си. С най-голямо удоволствие ще помогна да си получи заслуженото. — Гай скочи на крака, като събори чайника. Той се разби на плочите, но консулът дори не го погледна.

— Къде отиваш, Гай? — Керълайн се изправи, побеляла като платно. Краката й трепереха.

— При султана — отвърна той и викна към слугите: — Кажете на Асам да оседлае сивия! И по-бързо! — Обърна се към Керълайн и удари юмрук в дланта си. — Най-после! Толкова време чакам този миг. Ще поискам от султана войници от гвардията му. След главоболията, които му създаде Том, трябва да е сговорчив. Ще арестуваме мастър Томас и ще конфискуваме „Лястовицата“. Като я продадем, ще получим поне две хиляди лири. Заслужавам награда за изправянето на опасен престъпник на подсъдимата скамейка. — Засмя се победоносно. — Мастър Томас ще получи безплатен билет за „Апостол“. Само че, ще пътува окован.

— Гай, той ти е брат! Не можеш да постъпиш така с него! — Керълайн бе поразена.

— Били също беше брат на Том, но свинята го пронизала най-хладнокръвно. Сега ще плати скъпо за цялото си безочие!

Керълайн изтича до него и се вкопчи в ръкава му.

— Недей, Гай! Не го прави!

— Ах, така ли! — Нахвърли се върху й с потъмняло и сякаш подпухнало от гняв лице. — Молиш се за него! Още го обичаш, нали? Готова си начаса да запретнеш поли и да навириш крака под него като мръсна малка пачавра, каквато си.

— Не е вярно!

— С радост би приела да ти насади още едно копеле в корема. — Удари я през лицето. Керълайн политна назад към ниската ограда на верандата. — Е, любовникът ти няма да има възможност да прави други копелета. — Отдалечи се през терасата, като викаше за коня си.

Керълайн се отпусна тежко край парапета, притиснала длан към яркочервените следи на бузата си, докато чу копитата на коня, поел в галоп към пристанището и крепостта. Тогава се изправи.

Когато Гай й съобщи за връзката между Том и по-малката й сестра, тя бе ужасена и разкъсана от ревност. А снощи отиде в стаята на Сара и прекара два часа при нея. Постепенно разбра, колко дълбоко е влюбена. Отдавна знаеше, че собствените й чувства към Том са безнадеждни, и макар с голяма болка, целуна сестра си и обеща, че ще им помогне да избягат.

— Трябва да ги предупредя — прошепна тя, — а времето не стига.

Взе от шкафа един поднос, отрупа го с храна за Сара и тръгна през верандата, покрай детската стая със спящия Кристофър, до последната врата. Един от пазачите на Гай клечеше там, полузадрямал в следобедна жега, положил мускета си в скута. Като я видя, арабинът скочи на крака.

— Селям алейкум, господарке! — каза той с поклон. — Господарят нареди строго, никой да не минава през тая врата, нито навътре, нито навън.

— Нося храна за госпожицата, моята сестра — заяви властно Керълайн. — Дръпни се от пътя ми!

Пазачът се поколеба. Разпорежданията не предвиждаха такъв случай. После се поклони още един път.

— Аз съм само прах под краката Ви — каза той, измъкна от гънките на робата голям железен ключ и го превъртя в бравата. Керълайн се шмугна покрай него и щом влезе, остави подноса на най-близката маса. Хукна към спалнята на сестра си.

— Сара, къде си?

Сестра й лежеше под мрежа против комари, подобна на палатка. Покрита беше с лек чаршаф и приличаше на заспала, но щом чу гласа на Керълайн, отметна завивката и скочи от леглото напълно облечена и с тежки ботуши на крака.

— Керълайн! Така се радвам да те видя. Не исках да си тръгна, преди да съм ти казала сбогом.

Керълайн я гледаше втренчено и Сара изтича да я прегърне.

— Тръгвам с Том. Той ме чака на брега под стария манастир и вече закъснявам.

— Как ще се промъкнеш покрай пазачите на Гай? — попита сестра й.

Сара бръкна под полата си и измъкна пистолетите за дуел.

— Ще застрелям всеки, който се опита да ме спре.

— Чуй ме, Сара! Пристигнало е писмо от татко. Том е обвинен в убийството на по-големия си брат и има заповед за арестуването му.

— Знам това. Том ми каза. — Тя се отдръпна. — Не можеш да ме спреш, Керълайн! Това не променя нещата. Знам, че е невинен и тръгвам с него.

— Не разбираш. — Керълайн отново я хвана за ръката. — Вече обещах да помогна на теб и Том. Няма да отстъпя от думата си! Дойдох да ти кажа, че Гай отиде да съобщи на султана. Ще арестуват Том и ще го изпратят в Англия, за да бъде съден и екзекутиран.

— Не! — Сара впери ужасен поглед в сестра си.

— Трябва да го предупредиш, но не можеш да се измъкнеш без моя помощ. — Мисълта на Керълайн летеше. — Ето какво ще направим. — Заговори бързо, като доразвиваше плана в движение. — Разбра ли? — попита, след като свърши.

Сара кимна.

— Готова съм! Всичко съм приготвила, само побързай! Том ще си помисли, че съм се отказала. Ще му омръзне да чака и ще си отиде.

Керълайн приближи вратата и викна на пазача да отвори. Когато излезе, той отново заключи. Керълайн отиде право в конюшнята и викна на Асам:

— Оседлай кобилата ми!

Когато конярчето се поколеба, тя тропна с крак.

— Веднага! Или ще заповядам да те набият! Бързам. Трябва да ида при господаря в крепостта.

След няколко минути Асам изведе коня и тя пое юздите от ръцете му.

— Иди при портите и кажи да ги отворят! Излизам. — Здравата сплашен, Асам се подчини тичешком.

Като се стараеше да не бърза и да показва вълнението си, Керълайн заведе оседланата кобила през поляната до края на верандата. Пазачът при вратата стана, за да й се поклони и тя му подаде писмото от баща си.

— Дай това на сестра ми веднага! — заповяда тя. Пазачът метна мускета през рамо и взе писмото. Почука на вратата.

— Писмо, господарке.

— Дай го!

Пазачът отключи и отвори вратата Сара се показа и насочи пистолетите в смаяната физиономия. Петлетата бяха запънати, а показалците й — на спусъка.

— Легни по очи! — заповяда тя. Вместо да се подчини, арабинът свали мускета от рамо и се опита да запъне ударника. Сара спокойно наведе дясната си ръка и простреля коляното му от упор. Пазачът изпищя и се свлече на плочите, подвил счупения крак под себе си. Сара ритна настрана изпуснатия мускет.

— Глупак! Трябваше да правиш, каквото ти казвам! — изсъска тя. — Следващият ще е в главата ти. — Допря второто дуло до челото му.

Арабинът закри лице с длани и се хвърли в краката й. Сара затъкна празния пистолет в пояса си и бързо се върна в стаята. Грабна кожената чанта с най-ценните си вещи и я домъкна на терасата.

Керълайн се втурна да помага да закачат чантата за седлото. После двете сестри се прегърнаха горещо.

— Върви с Бога, миличка Сара! Пожелавам ви най-голямо щастие и радост!

— Знам, че и ти го обичаш, Керълайн.

— Да, но сега е твой. Бъди добра към него!

— Целуни Кристофър от мен!

— Ще липсваш и на двама ни, но тръгвай вече! Бързай! — Керълайн направи стъпенка с две ръце и я вдигна на седлото. — Сбогом, сестро! — извика подире й, докато Сара пришпорваше кобилата в галоп през поляната.

Асам я видя да идва и извика на другите пазачи да затворят портите, но Сара насочи коня право в него и той трябваше да отскочи, за да не попадне под копитата. Кобилата излетя през отворените порти към гората. Сара я насочи по пътеката на юг, към разрушения манастир.

— Моля те, Том, изчакай! — шепнеше тя, а вятърът отнасяше думите, развял дългите й кичури като знаме. — Моля те, изчакай ме, любими, идвам! — Кобилата бягаше с всички сили и стволовете на палмите се сливаха.

При портите на манастира рязко закова. Животното заигра с извита шия, запотено и несвикнало с такова грубо отношение.

— Том! — извика пронизително Сара, а ехото от древните стени отвърна присмехулно: Том!

Отишъл си е, помисли Сара. С нервно пристъпящата кобила, тя се наведе от седлото, за да разгледа меката почва. Видя отпечатъци от стъпките му, идващи откъм брега и малкото отъпкано пространство при портата, където я бе очаквал, пристъпяйки нетърпеливо. После търпението му явно се бе изчерпало и следите тръгваха назад към морето.

— Том! — нададе отчаян вик тя и подкара кобилата по тясната пътека през храстите. Клонките я шибаха през краката, докато препускаше покрай поточето и накрая излетя върху белия коралов пясък, за да зърне кристалните води на лагуната.

Забеляза следата от кила на фелуката върху пясъка и вдигна поглед. Малкият съд наближаваше прохода в рифа на половин миля от брега. Том бе на кърмата и блъскаше лодката над плитчините с помощта на дълъг бамбуков прът.

— Том! — извика тя и размаха ръка. — Том!

Вятърът фучеше между палмовите клони, а прибоят отвъд рифа ревеше и клокочеше. Гласът й потъна в шума. Мъничката фелука упорито се отдалечаваше, а Том не поглеждаше назад.

Пришпори кобилата към водата и отначало помисли, че тя ще се дръпне, но смелото мило животно се хвърли в лагуната, като залиташе и потъваше в дупките по дъното, докато водата стигна до гърба му и сарините поли и ботуши прогизнаха. Фелуката беше по-бърза от тях и се отдалечаваше.

— Том! — извика отчаяна Сара. После измъкна от пояса пълния пистолет, насочи го към небето и стреля. Резултатът беше жалко пльокване в могъщия рев на морето. — Не чува!

Една дълга секунда измина, преди звукът да стигне ушите на Том. После далечната фигура се извърна и погледна назад.

— О, слава Богу! — Сара почти се разплака.

С майсторски тласък Том завъртя лодката и я насочи обратно през лагуната.

— Къде беше? Какво е станало? — извика Том, когато приближи достатъчно.

— Гай е научил за тебе и Уилям — викна тя в отговор. — Отиде в крепостта да вземе войници. Искат да те арестуват заедно с кораба.

Видя как се изпъва лицето му, но той остана безмълвен, докато стигна кобилата. Тогава остави пръта, прихвана я с две ръце през кръста и я прехвърли в лодката.

— Чантата ми! — промълви Сара задъхано. Том измъкна ножа от канията на пояса и сряза ремъчето, с което бе вързана към лъка на седлото. Извлече я на палубата и плесна кобилата, която се извърна и зацапа назад към брега. Том грабна пръта и отново насочи носа на фелуката към прохода.

— Кога отиде Гай в крепостта? С колко време разполагаме?

— Не много. Излезе от консулството преди повече от два часа.

— Стой при фала! — нареди той сурово. — Ще трябва да вдигнем платното и да си опитаме късмета с рифа.

Триъгълното платно литна нагоре с плющене, после се изпъна под напора на мусона. Фелуката се наклони рязко и бързо пое към дупката в скалите. Плъзна се през прохода и щом водата под кила й стана тъмносиня, Том завъртя руля и пое курс към пристанището, където лежеше на котва „Лястовицата“.

— Разкажи ми всичко! — нареди той. Сара отиде при него и сключи ръце около кръста му. — Как е разбрал Гай?

— Снощи пристигнал някакъв кораб.

— „Апостол“ — възкликна Том. — Трябваше да го очаквам. — Внимателно изслуша всички подробности и когато приключи, промърмори: — Дано даде Бог да стигнем навреме! — Погледна към пристанището пред тях и видя „Лястовицата“ да се полюшва кротко на котвеното си въже.

— Слава Богу! Още не са го превзели — каза разгорещено Том, но в същия миг и двамата забелязаха флотилията от десетина малки лодки, отделила се от каменния кей под крепостта и устремена през залива към техния кораб. Том заслони очи и се вгледа през една миля разстояние към първата лодка. Позна високата и слаба фигура, с перо на шапката, изправена на носа. Гай се е наточил като хрътка, усетила миризмата на лисица.

Лодката газеше дълбоко под тежестта на претъпкалите я въоръжени мъже. Останалите съдове бяха също така натоварени.

— Взел е поне сто от негодниците на султана — пресметна Том. — Не иска да поеме и най-малък риск.

Погледна към върха на мачтата и прецени силата и посоката на вятъра по усещането на бузата си. Вече бе плавал достатъчно дълго с фелуката, за да опознае всичките й слабости и да научи, как да изтръгне от нея всичко, на което е способна.

— Притегни я малко! — каза Том и Сара се хвърли към утлегара. Фелуката потръпна доволно под краката им.

— Ще бъде въпрос на минути. — Том гледаше първата лодка и преценяваше разликите в скоростта и разстоянието. Вятърът беше благоприятен за тях, докато Гай трябваше да се бори под доста остър ъгъл с него, нагазил дълбоко заради тежестта на хората си. Надали можеше да стигне до закотвения кораб само с един галс. От друга страна, фелуката трябваше да мине точно под носа на първата лодка. Том присви очи, преценявайки опасния курс.

— Ще пресечем пътя им в обсега на мускетите от първата лодка — обърна се той към Сара. Натрупай тия мрежи и празни каси за риба покрай щирборда и легни зад тях!

— Ами ти? — попита го разтревожено.

— Не съм ли ти казвал? Мене куршум от мускет ме не лови! — Той се усмихна. — А освен това, всички араби са лоши стрелци.

Ако не го обичаше толкова, вероятно презрението му към опасността щеше да й направи по-силно впечатление.

— Мястото ми е до теб! — заинати се Сара в желанието си да прояви същия кураж.

— Мястото ти е, където кажа аз! — Лицето му доби суров и отчужден израз. — Лягай долу, жено!

Досега не го бе виждала такъв и думите му я извадиха от равновесие. Без да иска, тя смирено се подчини и чак когато вече лежеше на смрадливата палуба, скрита зад мрежи и тежки сандъци, започна да възстановява чувството си за лична независимост.

Не бива да допускам още от начало да ми се качва на главата, помисли си тя, но разсъжденията й бяха прекъснати от слаб вик. Арабите от първата лодка забелязаха носещата се към тях фелука. Джонката им се наклони опасно, когато всички се струпаха на едната й страна, за да гледат, размахали с крясък дългите си кремъклийки.

— Спри! — Гласът на Гай преодоляваше с труд вятъра, но разстоянието бе вече достатъчно късо, за да различи Том ясно жестоката му гневна гримаса. — Веднага спри, Том Кортни, или ще заповядам на хората си да стрелят!

Том се изсмя и махна весело с ръка.

— Пикаеш ли срещу вятъра, драги братко, всичко се връща в лицето ти!

Намираха се на по-малко от сто ярда един от друг, пистолетен изстрел, и Гай викна на арабските си мускетари, наблъскани на палубата, като сочеше с оголена сабя към фелуката. В отговор, те насочиха дългите оръжия и въпреки цялото си самохвалство, Том усети как го залива вълна от страх пред зяпналите в лицето му дула.

— Огън! — изкрещя Гай и замахна със сабята. Последва залп и за момент джонката се скри в бял облак барутен дим.

Въздухът около главата на Том оживя от жуженето и съскането на тежки парчета олово, които вдигаха фонтанчета във водата около фелуката, бумтяха в корпуса й, като отцепваха бели трески от него.

Усети някакво дръпване за ръкава на ризата и когато погледна надолу, видя дупка в плата и тъничка струйка кръв от повърхностна рана на бицепса си.

— Всичко наред ли е, Том? — попита тревожно Сара от мястото си. Той пак се засмя и застана така, че да не види кръвта по ръкава му.

— Нали ти казах, че са лоши стрелци. — Свали шапка и я размаха към Гай в присмехулен поздрав. В този миг няколко пурпурни капчици паднаха на мръсната палуба. Сара видя кръвта и побеля като платно. Без капка колебание тя скочи и се хвърли към кърмата.

— Лягай долу! — кресна й Том. — Това са истински куршуми. Може да те убият!

Сара не му обърна внимание и застана пред него с разперени ръце, като го закри с тяло. Махна шала от раменете си и разтърси грива по вятъра, развя я като знаме.

— Стреляй! — изкрещя към джонката тя. — Застреляй ме, ако ти стиска, Гай Кортни! — Бяха достатъчно близо, за да видят объркването и яростта му.

— Лягай долу, Сара! — извика Гай. — Ако те ударят, сама ще си виновна.

Том се опита да я принуди да легне, но тя обгърна врата му с ръце и се притисна към него. Лицето й, обърнато към джонката, беше почервеняло от гняв.

— Ако искаш да убиеш брат си, първо трябва да убиеш мен — изкрещя към Гай тя.

На лицето на консула се изписа несигурност. Обърна се към хората си. Стрелците презареждаха с трескава бързина. Том забеляза как подскачат краищата на шомполите им, докато натикваха в дългите цеви нови оловни топчета. Дори изкусен стрелец имаше нужда от две минути за тая операция и докато арабите се готвеха за втори залп, фелуката бе стигнала най-късото разстояние до лодката, като пресичаше курса пред носа й.

Най-бързите и опитни мускетари вече бяха привършили с презареждането. Четирима от тях запънаха петлетата и насочиха дълги цеви към изправената на кърмата двойка. Гай още се колебаеше, но после лицето му се сгърчи, отклони със замах на сабята мускета на най-близкия стрелец и викна на арабски:

— Спрете! Не стреляйте! Ще ударите жената!

Един не се подчини и стреля. От дулото на кремъклийката излетя облак дим и оловото удари руля в ръката на Том.

— Спрете! — изкрещя вбесен Гай и стовари сабята върху китката на стрелеца. Бликна кръв и човекът се дръпна, стиснал раненото място със здравата ръка.

— Стига! — извърна се Гай към останалите и те, един по един, неохотно сведоха дула. Фелуката почти допря носа на джонката и започна бързо да се отдалечава.

— Още не си спечелил играта, Том Кортни! — викаше Гай подире им. — От сега нататък ще бъдеш преследван от всяко живо същество. Някой ден ще си платиш за всичко. Аз ще имам грижата. Заклевам се!

Том не обърна внимание на заглъхващите гневни викове и погледна напред. „Лястовицата“ беше само на кабелт разстояние, а мускетният огън от джонката бе привлякъл вниманието на екипажа. Хората излизаха на палубата и се катереха по такелажа. Нед Тайлър не бе изчакал нареждания, за да приготви кораба за отплаване.

Сара прегърна Том през кръста и погледна назад към редицата лодки, които се изнизваха зад кърмата им.

— Много беше вълнуващо! — каза тя със светнали очи.

— Да не си посмяла да се хилиш така самодоволно, малка нахалнице такава! — Том също я прегърна. — Не се подчини на заповед!

— Добре ще е да свикнеш с това! — Тя се усмихна. — Защото някой ден пак може да се случи. — После доби делови вид и отряза с неговия нож пробития ръкав на ризата. Използва плата да превърже раната и да спре на кръвта. Междувременно бяха приближили плътно кораба и Том каза:

— Сега спираме! Приготви се да скочиш бързо!

Кабестанът скърцаше на предната палуба при вдигане на котвата. Щом лопатите й се измъкнаха от дъното, „Лястовицата“ трепна и тръгна с кърмата напред. Сара вдигна поли и ги затъкна в пояса си, голите й крака останаха свободни и тя приклекна до релинга.

Том забеляза главата на Аболи над себе си. Щом корпусите се допряха и Том спусна платното, той скочи долу, като огромна черна пантера, хвърлила се от някой клон върху газела. Босите му стъпала тупнаха до Сара. Грабна я на ръце. Тя изписка от негодувание, но продължавайки устрема си, Аболи скочи обратно нагоре, хвана стълбата, която потропваше по корпуса на „Лястовицата“ и я качи на палубата.

Том грабна кожената чанта на Сара и прескочи тясната ивица вода, която разделяше двата корпуса. Изоставената фелука се залюля върху водната повърхност, а Том последва Аболи по стълбата. Докато прехвърляше крак през релинга, Нед Тайлър го приветства тържествено от руля:

— Добре дошъл на борда, капитане!

— Благодаря, мастър Тайлър! Не виждам никаква причина да се мотаем още тук. Вдигнете платна, ако обичате!

Пусна чантата на Сара на палубата и отиде на кърмата. Когато „Лястовицата“ се завъртя, джонката, с Гай на носа, беше само на двеста ярда, но корабът се отдалечи от нея с такава бързина, сякаш лодката бе на котва.

Гай бе отпуснал гола сабя и стоеше с унило приведени рамене. Лицето му бе изкривено в гримаса на отчаяние и омраза. Като видяха Том, арабите не можаха да се сдържат повече и откриха безреден огън с мускетите си, но Гай не ги и погледна. Цялото му внимание бе съсредоточено върху близнака.

Гледаха се втренчено, докато разстоянието помежду им бързо се увеличаваше. Сара застана до Том. Хванати за ръце, те наблюдаваха как лодката се смалява, докато престанаха да различават високата фигура на Гай. После корабът излезе от пристанището, зави и джонката изчезна от погледа им.