Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Monsoon, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2010 г.)

Издание:

Уилбър Смит. Мусон

ИК „Venus Press“, 2001 г.

История

  1. — Добавяне

91.

На Дориан му се щеше да има местенце на върха на мачтата, както бе имало на „Серафим“, място високо над морето, където да може да остава сам. Тази мачта обаче не предлагаше подобна възможност и той трябваше да гледа, заедно с всички останали, как на хоризонта се появява африканският континент — тъмна загадъчна земя. Сбърчи нос, доловил животинската му миризма. Миришеше на пясък, подправки, мангрово дърво и блата. Цялото му същество се стъписа пред този чужд аромат, но той бе същевременно мамещ и изкусителен след соления дъх на океана, изчистил ноздрите и изострил обонянието му.

Застанал до Фуад край руля, докато приближаваха сушата, Дориан за пръв път съзря очертанията на остров Ламу. Фуад описа главните му особености и разказа накратко историята на тази перла от територията на халифата Оман.

— Моят народ търгува из тия места още от времето на Пророка и даже още по-преди, когато и ние сме били неверници и слепи за Великата Истина — гордо обясни той. — Тук е имало важно пристанище, още когато Занзибар е бил едно населено с крокодили блато.

Джонката упорито следваше пътя си в протока между острова и материка и Фуад посочи към тъмнозелените хълмове, отвъд белите пясъчни ивици.

— Принцът има палат на материка, където живее през сухия сезон, но настъпи ли дъждовният — мести се на острова. — Посочи някакви бели постройки, които, от това разстояние, наподобяваха прибой на коралов риф.

— Ламу е по-богат от Занзибар. Сградите му са по-красиви и величествени. Султанът на Занзибар е васал на нашия принц и му плаща налог.

В пристанището имаше множество закотвени плавателни съдове, а десетки други — влизаха и излизаха от залива непрекъснато. Някои бяха рибарски, а други големи и тежко натоварени търговски кораби и лихтери, бързоходни роботърговски шхуни — подвижни доказателства за значението на това процъфтяващо пристанище.

Корабите, покрай които минаваха, разпознаваха джонката на принца по развятия на мачтата зелен вимпел, както и по внушителната фигура на Абд Мухамад ал Малик, седнал под шатрата на бака, в обкръжението на придворна свита. Те спускаха флагове в израз на уважение и викаха приветствия и благословии над водата:

— Нека любовта на Аллах и усмивката на Пророка бъдат с тебе до края на дните ти!

Закотвените в залива джонки изпразниха оръдията и забиха бойни барабани. Ехото от залповете достигна брега и когато принцът и свитата му приближиха кея, той, както и пясъчната ивица до него, бяха отрупани с огромно множество народ, излязъл да го приветства.

В малката им каюта, Тахи облече Дориан в нова бяла роба, сложи чалма на главата му и кожени сандали на краката, след което го изведе за ръка на палубата.

Фуад насочи кораба към пясъка. Отливът тук беше много бърз, защото височината на прилива пролетно време достигаше двадесет фута. Джонката се вряза в пясъка и легна настрани, когато морето се снижи под кила й. Тълпа роби нагази водата, за да изнесе на ръце принца и останалите високопоставени. Огромен черен мъжага взе принца на гърба си, а тълпата падна на колене и завика възторжено. Един оркестър засвири някаква виеща мелодия, чиито високи звуци дразнеха слуха на Дориан. Духовите инструменти плачеха, а ударните думкаха и бумтяха, без какъвто и да било ритъм.

Тахи понечи да изнесе Дориан на брега в прегръдките си, но той се измъкна и радостно заджапа през прибоя, като се измокри до шията. Последва кратка церемония по посрещането на Ал Малик, след което той възседна черен жребец. Огледа се от седлото и веднага улови погледа на Тахи. Тя стоеше сред тълпата, хванала Дориан за ръка. Втурна се с него напред и принцът каза с повелителен тон:

— Отведи Ал Амхара в харема! Куш ще ви настани и двамата!

Дориан беше твърде запленен от коня, за да обърне внимание на думите, които определяха по-нататъшната му съдба. Обичаше конете почти толкова, колкото морето и корабите. Том бе започнал да го учи да язди от деня, в който проходи. Жребецът на Ал Малик беше великолепно животно, много по-различно от конете, които познаваше в Хай Уийлд. Беше по-дребен и много по-грациозен, с огромни ясни очи и издути ноздри, издължен гръб и тънки глезени. Посегна нагоре и го погали по муцуната. Жребецът изпръхтя и тръсна глава.

— Много е красив! — разсмя се Дориан.

Принцът погледна надолу с лека усмивка, която смекчи свирепите му ястребови черти. Едно момче с вродена любов към морето, което на това отгоре обича и коне, не можеше да не спечели одобрението му.

— Гледай го добре и внимавай да не избяга! — нареди той на Тахи и евнуха Куш, който бе приближил, за да получи заповедите си. Ал Малик изправи главата на коня с подръпване на юздечката и пое по пристанищната улица, застлана с палмови клонки в негова чест. Музиканти и тълпа се сключиха зад него и пътят му към извисяващите се крепостни стени бе съпровождан от пляскане с ръце и песни.