Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 129 гласа)
Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0


По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
Stanley Kubrick The Exhibition - TIFF - Shinning (16215970687).jpg
Автор Стивън Кинг
Първо издание 1977 г.
САЩ
Оригинален език английски
Жанр хорър
Вид роман
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин. [2]Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела. [3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо. [6] На 30 октомври 1974 г. [7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него. [8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време... “

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън, [10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан. [11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. [6] Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“. [12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман. [13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г. [14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир. [16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5,861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“ . [18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г. , режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога. [19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа. [21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic. // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A.. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King. // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King. // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J.. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival. // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Vvdailypress.com Архив на оригинала от октомври 18, 2006 в Wayback Machine.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography. // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play. // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie. // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition. // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining. //
  17. Steve needs your input. // Stephenking.com, 2009-11-30. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins?. // Stephenking.com. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook. // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon. // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote. // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

Посвещава се на Джо Хил Кинг, който непрекъснато сияе.

Редактор на тази моя книга, както и на двете предишни, беше Уилям Дж. Томпсън, мъдър и здравомислещ човек. Приносът му за тази книга е огромен и аз му благодаря за това.

С.К.

В тази зала на западната стена висял окачен грамаден часовник от абанос. Махалото се люлеело наляво, надясно с унило, сънно, монотонно тиктакане и колчем часът трябвало да удари, от медните дробове на часовника се изтръгвал ясен, силен, дълбок и извънмерно мелодичен звън, но с такъв особен тон и удар, че при изтичането на всеки час музикантите от оркестъра се принуждавали да спрат за момент изпълнението си и да се заслушат в звъна, а валсиращите, волю-неволю, прекъсвали танца и за миг у веселите гости се прокрадвал смут; и дордето напевният звън от часовника отеквал, най-лекоумните пребледнявали, а по-улегналите и по-сдържаните прокарвали длан по челата си, сякаш някой ги е изтръгнал от унеса и размислите им. Но щом заглъхнели отзвуците, весел смях пак заливал цялата компания; музикантите се споглеждали и се усмихвали като че на собствената си възбуда и безразсъдство и шепнешком се кълнели един другиму, че следващият звън от часовника в никакъв случай няма да извика у тях подобни чувства; а след това, щом изтечели шестдесетте минути… от часовника отново се разнасял звън и отново, както и преди, настъпвал смут, потръпване и промишления. Но вън от всичко това пиршеството било весело и пищно…[1]

Е. А. По.

„Маската на Алената смърт“

Сънят на разума ражда чудовища.

Гоя

Ще засияе, когато е речено.

Народна поговорка

ЧАСТ ПЪРВА
Началото на историята

1. Интервю с работодателя

Нагло и досадно парвеню, мислеше си Джак Торънс.

Улман едва надхвърляше метър и шейсет; имаше ситна и наперена походка, която сякаш е запазена марка на всички ниски и пълни мъже. Пътят в косата му беше безупречно прав, а тъмният костюм — строг, но вдъхващ спокойствие. Аз съм човекът, с когото можете да споделите проблемите си, казваше този костюм на госта в хотела. Към служителя тонът звучеше по-рязко: Хей ти, от теб се иска да си вършиш работата добре. На ревера стърчеше червен карамфил, вероятно за да не би на улицата да сбъркат Улман с погребален агент.

Додето го слушаше, Джак призна пред себе си, че едва ли щеше да хареса човека от другата страна на бюрото, който и да бе той… при дадените обстоятелства.

Улман му бе задал въпрос, а той не го чу. Зле се получи; Улман изглеждаше от този тип хора, дето класират подобни моментни разсейвания в някаква въображаема папка в съзнанието си, та да ги обмислят по-късно.

— Простете?

— Попитах дали жена ви осъзнава напълно с какво се заемате тук. Стои и въпросът със сина ви, разбира се. — Той погледна в листа с молбата пред себе си. — Даниъл. Съпругата ви не се ли притеснява донякъде от подобно начинание?

— Уенди е изключителна жена.

— Синът ви също ли е изключителен?

Джак се усмихна — широка рекламна усмивка.

— Ще ни се да мислим, че е тъй.

Ответна усмивка от Улман не последва. Той пъхна молбата на Джак обратно в папката. Самата папка изчезна в едно чекмедже. Сега плотът на бюрото остана празен, ако не се брояха попивателната преса, телефонът, настолната лампа и кошчето за входящи и изходящи писма. И неговите две отделения бяха празни.

Улман се изправи и отиде до кантонерката в ъгъла.

— Ако обичате, елате отсам, господин Торънс. Ще разгледаме плановете на отделните етажи.

Върна се с пет големи чертежа и ги разположи върху лъскавата орехова повърхност. Джак застана до Улман и бе силно облъхнат от одеколона му. Всичките ми служители използват „Инглиш Ледър“ и нищо друго! — изскочи текстът на рекламата в ума му и той трябваше да прехапе език, за да потисне напушилия го смях. Отвъд стената долитаха глухи шумове от кухнята на хотел „Панорама“, където кипеше шетня след скорошния обяд.

— Последният етаж — отривисто изрече Улман. — Таванът. Сега там няма абсолютно нищо, само вехтории. „Панорама“ е сменила собствениците си няколко пъти от Втората световна война насам, и изглежда, всеки нов управител е качвал ненужните вещи на тавана. Искам там да се поставят капани за мишки и да се разпръсне отрова. Някои камериерки от третия етаж твърдят, че чували шумолене отгоре. Не мога да допусна нито за миг, че има нещо вярно в това, но не бива да съществува дори най-нищожна вероятност в хотел „Панорама“ да се е завъдил и един-единствен плъх.

Джак, който подозираше, че по света няма хотел без някой и друг плъх, реши да премълчи.

— Естествено, вие в никой случай не бива да пускате сина си на тавана.

— Няма — обеща Джак и отново поднесе рекламната усмивка.

Унизително положение. Нима наглото парвеню сериозно смята, че той би позволил на сина си да се мотае на таван, зареден с миши капани, където е пълно с вехти мебели и дявол знае какво още?

Улман вдигна чертежа с плана на таванския етаж и го сложи най-отдолу в купчината.

— „Панорама“ разполага със сто и десет хотелски номера за гости — подзе той с наставнически тон. — Трийсет от тях, всичките апартаменти, са тук, на третия етаж. Десет в западното крило (включително и президентският апартамент), десет в централната част и още десет в източното крило. Всички до един имат великолепен изглед.

Защо ли се хабиш, като че ще го купувам тоя хотел? Ала не каза нищо. Нуждаеше се от тая служба.

Улман пъхна плана на третия етаж под останалите чертежи и се заеха да изучават втория етаж.

— Четирийсет стаи — обяви Улман, — трийсет двойни и десет единични. На първия етаж са по двайсет от двата вида. Плюс по три помещения за бельо на всеки етаж и складове в най-източната част на втория етаж и в най-западната на първия. Въпроси?

Джак поклати глава. Улман прибра плановете на първия и втория етаж.

— А сега нивото на фоайето. Тук, в центъра, е рецепцията. Зад нея са канцелариите. Фоайето се простира на по двайсет и пет метра от двете страни на рецепцията. Ето тук, в западното крило, са ресторантът на „Панорама“ и салон „Колорадо“. Банкетната и балната зала са в източното крило. Въпроси?

— Само относно сутерена — рече Джак. — За зимния пазач това е най-важното ниво. Там кипи дейността, тъй да се каже.

— Уотсън ще ви разведе долу. Планът на сутерена е окачен на стената в бойлерното помещение. — Той важно-важно смръщи вежди, сякаш да подчертае, че като управител не се занимава с такива прозаични страни от функционирането на хотела като парното и водопроводната инсталация. — Може би няма да е зле и там да заложите капани. Само минутка…

Надраска набързо някаква бележка на купче листа, което измъкна от джоба на сакото си (на всяко листче имаше надпис с плътни черни букви „От кабинета на Стюарт Улман“), откъсна я и я пусна в изходящото отделение на кошчето за писма. Тя остана да се белее самотна в него. Купчето листа изчезна обратно във вътрешния джоб на сакото като в коронен номер на фокусник. Видя ли, малкият? Покаже се, скрие се. Не е вчерашен чичо ти.

Отново заеха предишните си места: Улман зад бюрото си, Джак срещу него — интервюиращ и интервюиран, кандидат за работа и не съвсем очарован работодател. Улман скръсти добре поддържаните си малки ръце върху попивателната преса и впери поглед в Джак; беше дребен, оплешивяващ човек с костюм на банкер и скромна сива вратовръзка. Цветето на ревера му се допълваше симетрично с малка значка от другата страна. На нея със златни буквички бе изписано просто „персонал“.

— Ще бъда напълно откровен с вас, господин Торънс. Албърт Шокли е влиятелен човек с голям брой акции в хотела, който през този сезон отбеляза печалба за пръв път от цялото си съществуване. Господин Шокли е също тъй член на Управителния съвет, но от ръководене на хотели не разбира и той е първият, който ще го заяви. При все това твърде настоятелно изрази желанието си по повод вакантната длъжност за зимен пазач. Държи да назначим вас. Така и ще постъпя. Само че, ако имах свобода на действие, не бих ви приел.

Ръцете на Джак, стиснати в скута му, се впиха още по-здраво една в друга и взеха да се потят. Нагло и досадно парвеню, нагло…

— Струва ми се, че не ви допадам особено, господин Торънс… и досадно парвеню, нагло… това не ме засяга. Във всеки случай чувствата ви към мен нямат нищо общо с моето убеждение, че не сте подходящ за тази служба. През сезона, който трае от петнайсети май до трийсети септември, „Панорама“ има сто и десет души редовен персонал; пада се все едно по човек на стая. Не вярвам много от тях да ме харесват и дори подозирам, че някои ме смятат за негодник. Те не се лъжат в преценката за характера ми. Налага се да бъда донякъде негодник, за да управлявам този хотел, както той заслужава.

Погледна Джак в очакване на реакция и той отново го дари с ослепителна рекламна усмивка — широка и оскърбително зъбеста.

Улман продължи:

— „Панорама“ е строена от хиляда деветстотин и седма до хиляда деветстотин и девета година. Най-близкият град е Сайдуиндър, на шейсет и пет километра източно оттук. Свързват ни шосета, които често пъти са затворени от октомври-ноември чак някъде до април. Хотела е построил човек на име Робърт Таунли Уотсън, дядото на сегашния ни работник по поддръжката на инсталациите. Тук са отсядали членове на фамилиите Вандербилт, Рокфелер, Астор и Дюпон. Президентският апартамент е посещаван от четирима президенти: Уилсън, Хардинг, Рузвелт и Никсън.

— Не бих се гордял особено с Хардинг и Никсън — измърмори Джак.

Улман се смръщи, но продължи, без да се отклонява:

— Хотелът се оказал не по силите на господин Уотсън и той го продал през хиляда деветстотин и петнайсета година. После отново бил продаден през хиляда деветстотин двайсет и втора, хиляда деветстотин двайсет и девета и хиляда деветстотин трийсет и шеста година. Стоял неизползван до края на Втората световна война, когато бил купен и изцяло обновен от Хорас Дъруент, милионерът изобретател, пилот, филмов продуцент и предприемач.

— Името ми е познато — обади се Джак.

— Да. Всичко, до което се докосвал, сякаш се превръщало в злато… с изключение на „Панорама“. Вложил над един милион долара в него, преди първият следвоенен гост да прекрачи входа му, като от бившата порутена антика създал привлекателно място за развлечения. Именно Дъруент е добавил игрището за роук, на което забелязах да се възхищавате при пристигането си.

— За роук ли?

— Английският предшественик на нашия крокет, господин Торънс. Крокетът е опошлен роук. Според легендата Дъруент научил играта от човека, завеждащ протокола му, и просто се влюбил в нея. Нищо чудно, че имаме най-доброто игрище за роук в цяла Америка.

— Не бих се усъмнил — с цялата си сериозност го увери Джак.

Игрище за роук, храсти, подрязани във формата на животни, какво още? Може би шахматно поле с фигури в естествен ръст зад складовата постройка? Вече му идваше до гуша от господин Стюарт Улман, но той очевидно не беше приключил още. Щеше да изприказва каквото си бе наумил, до последната дума.

— Когато загубите на Дъруент достигнали три милиона, той продал хотела на калифорнийски инвеститорски тръст. Те преживели същата несполука с „Панорама“. Просто не разбирали от хотелиерство. През хиляда деветстотин и седемдесета година Шокли и група негови съдружници купиха хотела и възложиха управлението му на мен. Ние също бяхме на червено няколко години, но с радост заявявам, че аз не излъгах доверието на сегашните собственици. Миналата година покрихме разноските. А тази година балансът на „Панорама“ за пръв път от седем десетилетия е положителен.

Джак си каза, че гордостта на този превзет дребосък е основателна, но мигом отново бе обзет от първоначалната си неприязън към него.

Реши да проговори:

— Не виждам връзка между безспорно интересната история на „Панорама“ и вашето чувство, че съм неподходящ за длъжността, господин Улман.

— Една от причините хотелът да понесе такива загуби се корени в амортизацията, която той претърпява всяка зима. Износването съкращава печалбите много повече, отколкото си представяте, господин Торънс. Зимите тук са невероятно сурови. За да се справя с този проблем, открих постоянна длъжност за зимен пазач, който да поддържа парната инсталация и да отоплява всекидневно различни части от хотела на принципа на редуването. Да отстранява възникналите повреди и да извършва ремонтни работи, за да не допуснем природните стихии да надделеят. Да бъде постоянно нащрек за непредвидени аварии от всякакъв род. През първата зима наех цяло семейство вместо сам човек. Обаче се случи трагедия. Ужасна трагедия.

Улман огледа Джак хладно и преценяващо.

— Допуснах грешка, признавам си. Мъжът беше пияница.

Джак усети как устата му се разтяга в горчива гримаса — пълна противоположност на досегашната рекламна усмивка.

— Това ли било? Учуден съм, че Ал не ви е казал. Вече съм въздържател.

— Да, господин Шокли ми каза, че вече не пиете. Разправи ми и за последната ви служба… или да я наречем последната ви възложена отговорност. Преподавали сте английски в една гимназия във Върмонт. Изпуснали сте си нервите, не смятам, че трябва да уточнявам подробностите. Но пък смятам, че случаят с Грейди трябва да ни е за урок, затова намесих въпроса за вашето… ъъ… за някогашните ви навици в разговора. През зимата на хиляда деветстотин седемдесета-седемдесет и първа, след като бяхме обновили хотела, но още не бяхме посрещали гости в него, взех на работа този… този нещастник на име Делбърт Грейди. Той се нанесе в апартамента, който ще използвате вие с жена си и сина си. Имаше съпруга и две дъщери. Хранех известни резерви, свързани главно с това, че зимата тук е доста люта, и с обстоятелството, че семейство Грейди ще бъдат откъснати от външния свят за период от пет до шест месеца.

— Но всъщност нещата не стоят точно така, нали? Тук има телефони, а вероятно и любителски радиопредавател. От Националния парк „Скалистите планини“ може да се прелети с хеликоптер, а в толкова голям район не вярвам да не разполагат с някой и друг вертолет.

— Това не ми е известно — рече Улман. — Хотелът разполага с комбиниран радиопредавател и приемник. Уотсън ще ви го покаже и ще ви съобщи кои са подходящите честоти за излъчване, в случай че се нуждаете от помощ. Телефонните кабели между „Панорама“ и Сайдуиндър все още са надземни и почти всяка зима се повреждат в един или друг момент, като остават прекъснати за по месец-два. В складовата постройка има и снегомобил.

— В такъв случай хотелът не е откъснат.

Улман се засегна, че му противоречат.

— Ами ако се случи синът ви или пък жена ви да се подхлъзне по стълбите и да си счупи черепа, господин Торънс? И тогава ли ще кажете, че хотелът не е откъснат?

Джак схвана какво се има предвид. При най-висока скорост на снегомобила до Сайдуиндър би могло да се стигне за не по-малко от час и половина. Хеликоптер от Спасителната служба на Националния парк би се добрал дотук за три часа… при най-благоприятни условия. При снежна буря той нямаше да успее и да се вдигне във въздуха. Колкото до снегомобила, едва ли човек би се осмелил да развие максимална скорост с него, дори да рискуваше да изведе тежко пострадал при температура минус двайсет и пет градуса или минус четирийсет и пет, ако се вземеше предвид ефектът на вятъра.

— В случая с Грейди — продължи Улман — съображенията ми бяха същите, каквито, предполагам, господин Шокли е имал относно вас. Самотата сама по себе си може да увреди психиката. По-добре е за човек да живее със семейството си. Казвах си, че ако стане произшествие, съществува твърде голяма вероятност да не е от онези, които изискват спешна медицинска намеса като черепна травма, злополука с електрически уред или припадък. При тежък грип, пневмония, счупена ръка и дори остър апендисит известно забавяне не е фатално. Подозирам, че причина за всичко беше евтиното уиски, с което Грейди обилно се бе запасил без мое знание. Вероятно се е прибавило и състоянието, което дедите ни са наричали „колибна треска“. Известно ли ви е това понятие? — Улман се подсмихна снизходително, готов да се впусне в обяснения, щом събеседникът му признаеше невежеството си, но Джак с огромно задоволство му даде бърз и ясен отговор:

— Това е разговорно наименование на клаустрофобичната реакция, която може да възникне у хора, затворени заедно за дълго време. Външно чувството се изявява като неприязън към събратята по съдба. В екстремални случаи то води до халюцинации и насилие. Стигало се е до убийство по дребни поводи като загоряло ядене или спор чий ред е да измие съдовете.

Улман изглеждаше доста вкиснат, от което Джак мигом се окуражи. Реши да го попритисне още малко, но негласно обеща пред Уенди, че ще запази самообладание.

— Май наистина сте допуснали грешка. Той да не би да ги е наранил?

— Убил ги е всичките, господин Торънс, а накрая и себе си. Заклал момиченцата с брадва, жена си застрелял с пушка и със същото оръжие се гръмнал сам. Кракът му беше счупен. Очевидно е бил много пиян и се е изтърколил по стълбите.

Улман разпери ръце и изгледа Джак почти тържествуващо, убеден в моралното си превъзходство.

— Имаше ли някакво образование?

— Там е работата, че не — малко намусено отвърна Улман. — Реших, че един… да кажем, по-ограничен човек, ще е по-малко уязвим при тия сурови условия и принудителна самота.

— Тъкмо тук сте сбъркали — заяви Джак. — Невежата е по-податлив на „колибна треска“, също както е по-склонен да застреля някого при игра на карти или да извърши обир под въздействие на мигновено хрумване. Той се отегчава. Щом падне снегът, няма какво да прави, освен да гледа телевизия или да реди пасианс и да хитрува, когато не може да извади всички аса. Единствените му занимания са да тормози жена си, да ругае децата и да пие. Сънят идва все по-трудно, защото липсват всякакви шумове. За да заспи, човекът се напива и сутрин се буди с махмурлук. Става раздразнителен. И току-виж, блокирал телефонът или паднала антената за телевизора. Тъй че съвсем нищо не му остава, освен да мисли, да хитрува с пасианса и да трупа лошо настроение. Накрая… бум, бум, бум.

— А какво би правил образован човек като вас?

— И двамата с жена ми обичаме да четем. Аз работя над една пиеса, както Ал Шокли сигурно ви е казал. Дани си има своите мозайки, албумчета за оцветяване и транзисторче. Възнамерявам да го уча да чете и да се пързаля с миниски. Уенди също иска да овладее миниските. Уверен съм, че ще си намираме развлечения и няма да си досаждаме един на друг, ако се случи да останем без телевизия. — След кратко мълчание добави: — Ал не ви е излъгал, като ви е казал, че вече не пия. Някога пиенето наистина се беше превърнало в проблем за мен. Ала от година и два месеца не съм изпил дори чаша бира. Нямам намерение да донасям никакъв алкохол тук, а и не допускам, че ще имам възможност да си набавя, след като снегът натрупа.

— И съвсем правилно ще постъпите — отбеляза Улман. — Но при положение че тук ще бъдете трима, вероятността за неприятности нараства. Казах това на господин Шокли и той ми отвърна, че е готов да поеме отговорността. Сега го казвам и на вас, а очевидно вие също сте решен да се нагърбите…

— Така е.

— Добре. Съгласен съм, защото нямам голям избор. И все пак бих предпочел да наема прекъснал студент без ангажименти. Е, може и вие да свършите работа… Сега ще ви заведа при господин Уотсън, за да ви покаже мазето и инсталациите. Освен ако нямате още въпроси.

— Не. Абсолютно никакви.

Улман се изправи.

— Надявам се, че не сте се засегнали, господин Торънс. Не влагам нищо лично в онова, което ви казах. Желанието ми е да осигуря най-доброто за „Панорама“. Хотелът е чудесен. Държа да си остане такъв.

— Изобщо не съм се засегнал. — Джак отново демонстрира рекламната усмивка, но се зарадва, че Улман не понечи да му стисне ръката. Естествено, че беше засегнат. И то по ред причини.

Бележки

[1] Превод Георги Славов.