Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (95)

93.
Крал Питър

— Не мога да ви помогна да нараните друго човешко същество — заяви ОХ. От фонтана, до който стояха, долитаха пръски. — Подобни действия са ми забранени.

— Но това е самозащита. Той вече се опита да ни убие, при това неведнъж — каза Естара. След като бяха открили лекарствата в храната, ядяха само това, което тайно им носеше компито. — И пак ще се опита.

Не бяха напускали покоите си от дни. Народът смяташе, че са заети да търсят начин да спасят човечеството.

Питър реши да опита друг подход.

— ОХ, помисли колко хора ще умрат, защото председателят реши да изостави колониите. Той не работи в интерес на Теранския ханзейски съюз и човечеството. Не са ли това твоите приоритети?

— Имам няколко приоритета, които в момента са в конфликт. Бойните компита избиха толкова хора, че не смея да се съмнявам в моята програма.

— ОХ не беше упорит, а просто спазваше настройките си. — Особено в този момент всяко компи, което се опита да внесе смъртоносен предмет в двореца, ще бъде унищожено.

Питър въздъхна. Знаеше, че ОХ е прав.

— През годините се наложи да изтрия много спомени, но съм запазил един особено поучителен — продължи компито. — По време на дългото пътуване на „Пири“ неколцина членове на екипажа планираха бунт. Бяха изминали петдесет и осем години и корабът не беше намерил звездна система, в която да има планета за колонизиране. Бунтовниците се опитаха да ме убедят да им дам достъп до оръжейното депо, но аз не се съгласих. Събитията излязоха от контрол и загинаха седем мъже й жени. Сигурен съм, че бунтовниците не искаха нещата да се развият по този начин. Защо ви давам този пример ли? Вече изразих лоялността си към теб, крал Питър. Ти показа, че си загрижен за благото на човечеството. Но не мога да извърша действие, което би навредило на човешко същество. Все пак, ако желаете, мога да отнеса съобщение на някого. Председателят не ме наблюдава внимателно.

Естара въздъхна и се облегна на фонтана, без да обръща внимание на студените пръски, които мокреха гърба й.

— Ти си единственият ни съюзник в двореца, ОХ. Разчитаме на теб.

— Можеш да се свържеш със заместника Каин — каза намръщеният Питър.

— Или със сестра ми Сарейн, макар че не съм сигурна дали мога да й вярвам.

— Може би трябва да й се доверим. Както и на заместника и на капитан Маккамон. Малко са хората, които биха ни помогнали.

— Нима имаме друг избор? — попита Естара.

Вратата се отвори и Питър се обърна. Беше Базил Венцеслас. „На гости ли си ни дошъл, Базил? Да пием чай?“

— Не очаквайте повече информация от брифингите от капитан Маккамон — заяви Базил от прага. — Поправих тази грешка.

— Убеден съм, че капитанът на кралската стража не може да разбере защо се укрива стратегическа информация от краля.

— Точно това каза и заместникът Каин. Според него няма защо да крием информация от теб, след като не можеш да направиш нищо с нея.

— И ти не му повярва, нали? Мислиш, че като чета брифингите, ще измисля начин за сваляне на правителството?

Базил не отговори, а се обърна към ОХ.

— Ти защо си тук? Трябва да си при Даниъл, а не да си губиш времето с тези двамата. Те вече нямат нужда от услугите ти.

— Да, господин председател. — Учителското компи излезе.

На лицето на Базил се изписа нескрит гняв. Без да каже нищо, Питър хвана ръката на Естара и й помогна да стане. Председателят го бе научил, че мълчанието е най-лесният начин да накараш другия да говори.

— Днес нямам избор и трябва да те пусна на публично място. За кратко — каза Базил. И обясни, сякаш беше принуден да прави нещо, което му причинява болка: — Адарът на илдирийския Слънчев флот пристигна, непоканен. По някаква необяснима причина желае да се срещне с краля и кралицата. Предложих му да говори с мен, но той настоява за вашето присъствие. Много е упорит.

Питър оправи една невидима гънка на ризата си. Знаеше, че това е забележителен момент — илдирийците рядко посещаваха Земята.

— Значи ще се срещнем с него. Не бива да караме командира на Слънчевия флот да ни чака.

— Информирах го, че скоро ще му се наложи да контактува с нов крал — не можа да се стърпи председателят. — Трябва да му представя принц Даниъл. Като военен, адарът ще трябва да се съобрази с командната верига.

Питър го погледна в очите.

— Подиграваш ни се и разкриваш плановете си. Доста хазартна стратегия, Базил. Поне според това, което ме учеше.

— Явно си пропуснал много от уроците ми. Вече причини достатъчно щети и ще трябва да си понесеш последствията.

Илдирийският боен лайнер кацна пред Двореца на шепота. Гигантският кораб предизвикваше възхищение, точно както искаха илдирийците.

Въпреки мръщенето на Базил ОХ ги придружаваше като съветник и протоколчик.

— Подобно нещо се случи преди сто осемдесет и шест години, когато осъществихме първия контакт. Аз бях на борда на онзи лайнер, като независим говорител на „Пири“.

Срещата се предаваше на големи екрани на площада и по всички комуникационни мрежи. Зан’нх се поклони официално и пристъпи към краля и кралицата.

— Нося ви поздрави и предупреждение от Илдирийската империя. Магът-император научи, че хидрогите планират нападение срещу Земята.

Питър — чуваше възгласите на тълпата — се зачуди дали не би трябвало да се срещне с адара насаме. Но за илдирийците всички под лидера не бяха от значение. Зан’нх виждаше в лицето на краля най-важния представител на Ханзата и въобще не се интересуваше от останалите присъстващи. Питър осъзнаваше, че ако бяха в Двореца на шепота, срещата щеше да протече под контрола на Базил.

— И откъде е научил магът-император намеренията на хидрогите?

Зан’нх сякаш не очакваше подобен въпрос.

— Той не се отчита пред мен. Просто следвам заповедите му. Но ви нося надежда. Заради старото ни приятелство с хората Слънчевият флот е готов да изпрати цяла кохорта — триста четиридесет и три бойни лайнера — за защита на Земята. Ще се сражаваме с вас срещу хидрогите.

Въпреки че адарът изглеждаше съвсем искрен, Питър не можеше да повярва на думите му. Чу гласа на Базил през малкия микрофон в ухото си.

— Приеми! Приеми!

Защо ли адарът изглеждаше притеснен. Дали не криеше нещо? Дали Ханзата нямаше да плати скъпо за илдирийската помощ?

— Какво ще поискате в замяна? Нима ще рискувате толкова кораби само в името на дружбата?

— А това не е ли достатъчно? — Лицето на илдирийския командир беше непроницаемо. — Няма ли да направите същото, ако се наложи?

Точно това притесняваше краля. Какви ще са последствията от подобна сделка. Въпреки това не виждаше никакъв избор при приближаващата атака. Не можеше да отхвърли помощта на стотици илдирийски лайнери.

— Разбира се, че приемаме помощта ви. Тя пристига в най-добрия момент. Кога ще ни атакуват?

— Много скоро. Почти нямаме време за подготовка.