Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (66)

64.
Крал Питър

След решителната реакция на краля при бунта на бойните компита стражите вече го гледаха с други очи. Преди това бдителните войници изпълняваха заповедите му чак след като се консултираха с председателя или с някой друг висш служител на Ханзата. Сега дори вечно намръщеният капитан Маккамон започваше да се подчинява, когато Питър кажеше нещо.

Питър бе постъпил правилно, докато Базил се бе поколебал и това щеше да доведе до смъртта на още много хора. Стражите бяха видели кой взима вярното решение. След думите на Натон бяха разбрали, че кралят рядко получава информация, от която се нуждае като лидер. Никой не му беше обяснил за малкия бунт, предизвикан от доктор Ямейн в скитническата база; не му бяха споменали и за двете убийства, извършени от компита на мантата на адмирал Стромо два дни преди началото на бунта. Крал Питър вече бе заявил опасенията си от прилагането на кликиски програми. Може би придворният зелен жрец щеше да успее да изпрати съобщение и да предотврати трагедията, ако предупрежденията му бяха взети под внимание.

Така че когато Питър настоя да го заведат при председателя, командирът на стражите се съгласи. Извика двама от хората си за ескорт и тръгнаха към щабквартирата на Ханзата.

Стражите и служителите по пътя не задаваха въпроси. Всички предполагаха, че Венцеслас е извикал краля, а не че той сам е решил да се срещне с него.

Питър стегна рамене. Мъчеше се да прикрие неспокойството си. Трябваше да е уверен. Налагаше се да даде изход на председателя, стига той да го пожелаеше. През последните години бе наблюдавал как Базил се плъзга към ирационалност и отчаяние. Но може би все още можеше да открие правилния път. Поне така се надяваше Питър.

Докато се качваха на последния етаж, побелелият капитан Маккамон му кимна.

— Ваше величество, решението беше трудно, но вие постъпихте правилно. — Питър го погледна въпросително. — Бомбардирането на фабриката за компита. Знаем, че вие издадохте заповедта. Съжалявам за загубите на сребърните барети, но вие спасихте града.

Кралят се изненада до каква степен вярват стражите на целия този маскарад. Но защо не? Базил вършеше всичко потайно. Винаги настояваше Питър да е фасадата и лицето на Ханзата. Сега това рикошираше обратно. „Трябва да заложа на силата си, та дори да е илюзорна“.

Кимна тъжно и отвърна:

— Аз съм кралят. За съжаление твърде често трябва да взимам подобни решения. Владетелят е нещо повече от обикновен управник. Председателят би трябвало добре да знае това. Ако се беше вслушал в предупрежденията ми за компитата…

— Всичките тези сребърни барети щяха да са живи — отвърна Маккамон с въздишка.

В първите дни след бунта Питър и Естара се мъчеха да отсеят истинската информация от всички лъжи, които се изливаха по медиите. Земята беше в смут, външните колонии бяха паникьосани. Остатъците от флота на ЗВС се събираха в защитен вал около родната планета, като изоставяха другите светове. Въпреки споразуменията в Ханзейската харта Земята беше отписала колониите си и те бяха беззащитни пред хидрогите.

Традиционните търговски линии и комуникации бяха отрязани, но сега, благодарение на терокците, повечето колонии разполагаха със зелени жреци. Всички те протестираха и молеха чрез Натон за помощта на Ханзата. Но председателят не им обръщаше внимание. Ако не се направеше нещо скоро, Спиралният ръкав щеше да закипи. Всички връзки, които свързваха човешката цивилизация, бяха на път да се скъсат.

Въпреки че нямаше това право, Базил не допускаше зеления жрец до краля. За последно Естара бе говорила с Натон преди бунта, съвсем за кратко, а после Пелидор я бе отвел в покоите й и бе уведомил председателя. Русият помощник явно нямаше да допусне грешка и да им позволи да се видят с жреца.

— Естара, мразя Базил толкова, че просто нямам думи — каза й Питър, когато останаха насаме. — Знам що за човек е и какви са целите му. Но заплахата за човечеството е по-голяма от нашите несъгласия. А той не обръща внимание на истината само защото я казвам аз.

— Знае, че трябваше да те послуша за рисковете с бойните компита. Вече е ясно за всички.

— Но това дали ще го направи по-сговорчив? Или само по-твърдоглав? Боя се, че ще е второто. Трябва да работим заедно. Не е необходимо да ме харесва, но се нуждае от мен.

— Може би трябва пръв да предложиш мир. — Естара го прегърна и той усети издутия й корем. Целуна я по челото. „Моля те, Базил, вразуми се, за да можем да спасим човечеството“.

Вратата на асансьора се отвори и Пелидор блокира пътя им. Капитанът се намръщи и каза високо:

— Кралят идва на посещение при председателя Венцеслас. Махни се.

Пелидор не му обърна внимание, а изгледа хладно Питър.

— В момента председателят е зает със заместника си.

— Така ли? — Маккамон не изглеждаше впечатлен от това, че го пренебрегват. — Кралят е по-важен от заместника му. Отдръпни се.

Пелидор се обърка. Кралските стражи не се държаха така. Питър се възползва от колебанието му и се шмугна в стаята. Не държеше Пелидор и Маккамон да му губят времето, като си мерят пишките.

Базил бе с гръб към вратата. Взираше се през широките прозорци и сякаш си представяше разрушенията и бъдещия Армагедон. Заместникът Каин четеше на глас някакъв доклад. За момент Питър се почувства отново слаб и млад, току-що спасен от бедността и провъзгласен за крал, вечно в хватката на Базил. „Вече съм пораснал. Той има нужда от мен, но дали го осъзнава?“

Най-сетне председателят се престори, че го забелязва, макар Питър да бе сигурен, че го е усетил още при влизането му.

— Какво има? Заети сме.

— Господин председател, кралят желае да разговаря с вас — отвърна капитан Маккамон. Стоеше на прага, гърди в гърди срещу Пелидор, сякаш всеки миг щеше да го удари.

— В момента нямам време.

Питър пристъпи напред.

— Моментът е сега, Базил. Трябва да се помирим и да работим заедно за благото на човешката раса. — Избягваше погледа на заместника, който му бе помогнал, като тайно бе разпространил слухове за „благословената бременност“ на кралицата, преди Венцеслас да успее да организира аборт. За щастие председателят все още не бе успял да установи откъде е изтекла информацията.

Изражението на Базил се вкорави. Беше достатъчно умен и предпазлив.

— Господин Пелидор, излезте с капитан Маккамон, за да мога да поговоря с краля. За съвсем кратко.

Капитанът кимна и излезе, доволен, че е изпълнил задачата си. Без да каже нищо, Каин седна и ги загледа.

Щом останаха сами, гласът на Базил изплющя като камшик.

— Спри с игричките. Щом ти харесва, се прави на важен в покоите си, но не ни пречи тук.

— Не дойдох да се караме. Огледай се и виж кое е в най-добрите интереси на Ханзата и човечеството. — Пристъпи до председателя. — Чуй ме, Базил. Не искам да воюваме. Ханзата има нужда от председател — и от мен като крал.

Лицето на Базил се вкамени.

— Аз имам нужда от крал. Но не е задължително да си ти.

— Постара се да ми покажеш как принц Даниъл лежи в кома, за да не причинява повече неприятности. А след като нямаш други заместници, значи крал трябва да съм аз.

— Винаги има заместници. Някои от тях доста ще те изненадат.

— Какво искаш да кажеш?

— Моли се да не разбереш. Вече нееднократно доказа, че не си подходящ за ролята си. — Базил скръсти ръце, но жестът изглеждаше по-скоро капризно, отколкото убедително. — Реших, че трябва да бъдеш изолиран в кралското крило за неопределен период, може би за постоянно. Така поне няма да проваляш плановете ми.

— Базил, дори ти не може да си толкова тъп. — Дори обичайно невъзмутимият Каин подскочи при тона на краля, но Питър продължи. Не беше време за любезности. — Хората имат нужда да ни виждат заедно, повече от всякога. Преди година ти не чу предупрежденията ми за бойните компита, но сега всички си спомнят, че именно аз вдигнах тревога по въпроса и исках да затворя фабриката. Но ти не ме послуша.

— Това е вярно — намеси се Каин. — Чух да го споменават три пъти за последния час. Медиите смятат, че кралят е герой.

— Мога да контролирам медиите, Питър. Не знам кои са тези „поверителни източници“, които се цитират, но ще ги открия и ще те спра. — Усмивката му беше злобна. — Както знаеш, две от основните длъжности на краля са да приема почести и вина. Все още не съм решил дали не трябва да абдикираш заради поредица от грешни решения, които доведоха до смъртта на много хора.

Питър усети как надеждите му рухват. Дотук с опита да намери разрешение и да прекрати ненужния конфликт. Каин отново се намеси:

— Господин председател, никой не вменява вина на краля. Това са глупости, като се има предвид, че точно той посочи…

— Ще повярват на това, което им кажа — отряза го Базил и заместникът млъкна. Гледаше и разгневено, и разтревожено.

Председателят бе готов да се хвърли срещу всеки, когото можеше да победи, защото беше безсилен пред истинския враг. Първо бяха обвинени скитниците, а сега се опитваше да направи същото с Питър и Естара. Питър явно се бе заблудил, че има шанс да постигнат разбирателство. Може би никога не беше имало.

— Няма да поема вината за твоето бездействие, Базил. Реагирах бързо и правилно по време на кризата. Предупрежденията ми за компитата са отдавна известни на обществото. Ако някой трябва да подава оставка, това си ти. Трябва ли да я поискам на следващото събрание на съвета?

— Само имай късмета да опиташ! — Базил, като никога, беше вбесен. — Махай се оттук! Веднага!

Питър тръгна към вратата. Въздъхна. С този човек наистина никога нямаше да стигнат до разбирателство.