Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (60)

58.
Председателят Базил Венцеслас

Базил взе една совалка и заедно със заместника си Каин се отправи към дреднаута, който генерал Ланиан бе изтръгнал от компитата. Преглеждаше разни бележки и въобще не обърна внимание на съобщението на пилота, че ще пристигнат след десет минути.

— Ще ви предам доклада си веднага щом свърша, сър — каза Каин. — Назначил съм групи, които да обсъдят последиците. — Заместникът винаги осигуряваше абсолютно точни и прецизни доклади, които даваха необходимата информация за решенията на Базил.

Венцеслас хвърли последен поглед на обезсърчаващите цифри и вдигна глава от дисплея.

— Все още не ме интересуват крайните последици от това бедствие. Първо трябва да оцелеем през следващите няколко месеца.

Направо му прилоша, когато видя дупките и другите следи от схватка по корпуса на „Голиат“. Единственият голям кораб от цялата бойна група! Ако Ланиан се бе сражавал по-усърдно и бе изчакал още малко, дали щеше да успее да спаси и други кораби? Или ЗВС щяха да изгубят и този?

Подозираше, че генералът е взел правилно решение. Сега трябваше да прикрият информацията, че толкова много кадети са били изоставени в ръцете на врага. Също като при Оскивъл. Предишният случай бе получил доста неприятен отклик, след като неочаквано оцелелите и спасени от скитниците се бяха върнали.

Един протоколен офицер с измачкана униформа ги посрещна в резервния хангар.

— Заповядайте на мостика, сър. — Намръщи се на гънките на ризата си. — Извинявам се за вида си. Работим на двойни смени, за да завършим ремонтите.

— Това е ясно. Спестете официалностите и ме отведете при генерала.

Хаосът на мостика на „Голиат“ го накара да трепне. Ланиан по принцип държеше строго на устава, но въпреки че беше на палубата, работниците от екипажа говореха на висок глас и си подхвърляха инструменти. Офицери и войници разчистваха останките и инсталираха компоненти, работеха заедно без оглед на ранга. Оксижените хвърляха водопади от искри. Въздухът миришеше на пушек, горещ метал и нещо неясно, но много неприятно.

— Сър! — Протоколният офицер повиши глас. — Генерал Ланиан! Председателят пристигна.

Ланиан одобри някакъв инспекционен пад, подаден му от един лейтенант, и завъртя стола си. Брадата му бе набола: нещо необичайно, защото обикновено ходеше гладко избръснат. Беше свалил куртката си и носеше работна риза с навити ръкави без знаци за ранг.

— Господин председател, господин заместник, благодарен съм ви, че дойдохте да проведем срещата тук. — Бързо се здрависа и с двамата. Леденосините му очи бяха кръвясали. — Както виждате, не мога да отделя дори час, за да сляза до щаба на Ханзата. Трябва да си размърдаме задниците и да оправим всичко. Продължавам да събирам кораби, но не стигат дори за защита на Земята, камо ли за останалите планети. Компитата са завзели повечето бойни групи и ако се появят тук… да речем, че искам да съм максимално подготвен.

— Заместник Каин изготви цялостен анализ.

Каин активира датапада си и започна да преглежда цифрите, но преди да ги оповести, Ланиан хукна към някаква станция и се разкрещя.

— Казах ви да не дезактивирате тази система! Не ме интересува какво друго ще изключите, но искам оръжейните радари да функционират.

— Ами синтезът на х-храна, сър? — заекна обърканият новобранец. — В-вече поискахме резервни части. До края на деня ще ги изпратят от базата на Луната.

— Ами ако компитата се появят след час? Какво предпочиташ? Да имаме язери или говеждо?

— Р-разбрано, генерале.

Ланиан се обърна към Базил.

— Съжалявам. Докъде бяхме стигнали?

— Ще обобщя какво знаем — каза Каин. Заместникът може и да не разполагаше с твърдост, за да е добър лидер, но поне беше компетентен. — В най-добрия случай сме загубили приблизително седемдесет процента от армията през последните дни.

Генералът сякаш изпитваше физическа болка.

— И шестима от адмиралите ми. Трябва да сметнем, че тези бойни групи са изцяло под контрола на компитата. Доколкото знам, са оцелели единствено адмирали Уилис, Диенте, Сан Луис и Пайк.

— Възможно е още някой просто да е откъснат и да няма връзка. Но аз лично бих се въздържал от подобна нереалистично розова картина на ситуацията.

— Нереалистично розова картина? — Базил присви вежди.

— Какво искат тенекиите, по дяволите? — Ланиан започна да обикаля стола си. — Какво ги подтикна? Наистина ли са под контрола на кликиските роботи?

Базил взе датапада от Каин, превключи на друг екран и го подаде на генерала.

— Ето какво ще направим. В старите дни са го наричали „да съберем фургоните в кръг“ — дефанзивна позиция за краен случай. Трябва да съберем всички функциониращи кораби и да ги разположим в Слънчевата система.

— Дори и малките цивилни съдове ли? — попита Каин. — Това може да предизвика голямо недоволство сред населението.

— Те ще изпълнят дълга си, точно както всички останали. Знаем, че невъоръжените търговски кораби нямат шанс срещу дрогите или нашата отвлечена флота, но поне ще ни предупредят, ако забележат врага. Ще ги ползваме като скаути.

— Може да разположим и автоматични сателити — предложи Каин. — Това ще увеличи покритието и ще ни даде време да реагираме.

— Система за ранно предупреждение? Това само ще ни каже кога да почнем да се молим. Почти нямаме с какво да се бием. Ако ни нападнат със значителни сили, изгаряме отвсякъде.

Внезапно на няколко секции на мостика светнаха аларми. Разузнавателните кораби изпращаха съобщения.

— Приближаващи съдове, генерале. Три на брой.

— Какви са? Колко големи?

— С размерите на манта, сър. Излъчват сигнали на ЗВС.

— Това вече не означава абсолютно нищо — изръмжа Ланиан. — Изпратете прихващачи с достатъчно мощ да ги унищожат, ако се окажат врагове.

Техниците бяха успели да оправят няколко станции и сега разполагаха с екран, на който се виждаха позициите на приближаващите кораби и прихващачите. За тяхно облекчение скоро получиха ново съобщение.

— Наши са! Три манти, пилотирани от хора. Избягали са от квадрант 7.

— Как може да сте сигурни? — попита тихо Базил.

— Говорихме с тях директно. Няма никакво съмнение.

— И аз не заподозрях адмирал Ву-Лин — изръмжа Ланиан — и платихме скъпо. Някой да отиде на борда и да провери. Лично. Не вярвайте, докато не видите хора от плът и кръв.

Скоро съобщението беше потвърдено.

— Новините наистина са добри! Било е страхотна касапница, но са успели да се отърват. На една от мантите има само седем оцелели, включително адмирал Уилис! За да стигнат дотук, се е наложило да се свържат към системите на една от другите манти.

По комуникационния канал прозвуча нов глас, на възрастна жена.

— Да благодарим на съдбата за диарията — без нея нямаше да оцелеем. Генерале, хранителното отравяне ни спаси живота. Понякога съдбата си играе странни игрички.

— Моля обяснете, адмирал Уилис.

— Хранителните системи на „Юпитер“ се повредиха и цялата смяна беше повалена от салмонела. Не исках да оставям дреднаута без персонал и изтеглих повечето компита от другите кораби. Основно да се грижат за болните в лазарета. Защо да не оставим тенекиите да чистят повръщаното и лайната, нали? Както и да е, бях на инспекция на една от мантите, когато компитата полудяха. На „Юпитер“ имаше толкова много, че го завзеха за секунди, но поне имахме шанс на останалите кораби. Три очукани манти — само това успях да измъкна. Останалата част от бойната група е в ръцете на врага. Направо ми се иска да напълня гащите, дори без диарията.

— Адмирале, поне успяхте да се приберете. Не знаете колко са важни за нас тези манти. Трябва ни всяко парченце екипировка, та дори да се нуждае от поправка.

— Закърпихме каквото можахме с подръчни материали.

Базил погледна ремонтните екипи по мостика на „Голиат“. С прибирането на все повече повредени кораби задачата щеше да става все по-трудна.

— Докарайте всички кадърни космически работници. Не ме интересува с какво се занимават и за кого работят. Без извинения. Трябват ни всички. Корабостроителните докове са в астероидния пояс, но предпочитам да държим функциониращите съдове наблизо.

— Господин председател, само ми дайте части и хората ми ще се оправят сами.

— Добре. — Базил погледна датапада. — Щом ни е останала само една трета от ЗВС, издавам заповед за пълна мобилизация. Всички войници, независимо дали са на активна служба, всички пенсионирани специалисти, които работят като консултанти в частния сектор — всички да се явят незабавно. И трябва да повикаме всеки оцелял кораб на ЗВС, независимо къде се намира. Всички трябва да се приберат вкъщи. Веднага. Говорим за мащабна защита на планетата Земя.

Каин се намръщи, обмисляше последиците.

— Господин председател, може и да сме спрели доставките, но все още поддържаме присъствие в колониите. Заповедта ви ще ни принуди да ги оставим да се спасяват сами.

— Няма да имат никаква защита срещу хидрогите или роботите — добави Ланиан.

— Съсредоточете се върху главното, господа. Земята е с най-висок приоритет.

Ланиан не беше доволен от заповедите, но кимна и почеса наболата си брада.

— Смятате, че, тези светове са заменими, така ли?

Базил знаеше, че екипажът на мостика подслушва, но подобно нещо не можеше да се пази дълго в тайна.

— Без Земята няма да има Терански ханзейски съюз. Трябва да се придържаме към приоритетите.