Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (101)

99.
Нира

Пътуването към Илдира беше изпълнено с радост, любов и приятни спомени, в контраст с ужасите на Добро. Но Нира бе променена.

Хората от „Бъртън“ най-сетне щяха да създадат свой дом, след толкова столетия. Надеждите и мечтите щяха да покълнат отново, но всичко това нямаше да има смисъл, ако не се справеха с хидрогите.

Нира разказа на Джора’х за дългогодишното си пленничество, всичките си болезнени спомени. Всъщност тя не го винеше, но между двамата се бе появила някаква празнина.

— Кълна ти се, че не знаех къде си през всичките години — повтаряше той. — Нямах представа, че си жива.

— Бях бременна с дъщеря ни, но те ме биеха. Щом се възстанових от раждането, губернаторът Удру’х започна да ме изнасилва, докато не заченах от него. След това имаше още бащи, още мъчения и още деца. Горките деца. Радвам се, че ги спасихме.

— Не знаех, че си там.

— Но сигурно си знаел за програмата! — Гласът й се втвърди. — Всички тези хора, поколение след поколение. Знаел си какво става.

— Програмата е създадена много преди баща ми да се качи на трона. Аз разбрах малко преди да умре. — Думите засядаха в гърлото му. — Той се самоуби, за да ми попречи да те намеря. Когато наредих на Удру’х да те освободи, той каза, че си мъртва.

— Въобще не е трябвало да му вярваш. Ти си магът-император! Докосваш съзнанията на всички илдирийци, а собственият ти брат те е излъгал? Колко ли други са те излъгали, Джора’х?

Той стисна юмруци.

— Удру’х дойде и призна, че си жива, след като потушихме бунта на Хирилка. Сигурно се е притеснил, че ще узная истината. Изобщо не предполагах, че може да ме мами. Че въобще би могъл да го направи.

— Чух достатъчно лъжи за десет живота напред. Само мислите за теб ме пазеха жива. Непрекъснато те сънувах. Бях готова на всичко само да те зърна, докато бях в размножителните бараки. Аз те обичам, Джора’х. — Тя сведе поглед. — Но не съм сигурна дали мога да ти вярвам.

Разбираше, че хидрогите са го накарали да вземе невъзможно решение и че търси начин да се опълчи на врага. Но ако плановете му не успееха, дали щеше да промени мнението си? Дали щеше да се преклони пред тях?

Адар Зан’нх щеше да се върне скоро. Вече бе предал съобщението на крал Питър и Слънчевият флот бе готов да потегли според плана на хидрогите.

Джора’х явно усещаше притесненията й.

— Обещавам, че ще направя всичко, за да спра хидрогите.

— Ами ако това не е достатъчно да спасиш своя народ? И моя?

Докато се спускаха към огрения от слънцето Призматичен палат, Нира усети странно вълнение. Миджистра се простираше като някаква приказна гледка.

Кацнаха и Осира’х поведе братята и сестрите си. Те бяха отрасли на Добро и никога не бяха виждали подобни чудеса. Като видя удивлението на лицата им, Нира забрави за притесненията си.

— Това е новият ви дом.

— Ще ви настаним в Призматичния палат — каза Джора’х.

Адар Зан’нх бе дошъл да ги посрещне. Изглеждаше разтревожен.

— Господарю, крал Питър прие помощта, точно както предполагахте.

Нира хвърли бърз поглед към Джора’х и той стисна ръката й, за да я успокои.

— Изпрати ги веднага щом са готови. Две кохорти.

— Две кохорти? — Адарът се изненада. — Това е два пъти повече, отколкото искат хидрогите. Нима ще оставим Илдира без защита!

— Ще се наложи да рискуваме. Чу заповедите ми. Можем ли да подготвим толкова бойни лайнери? Колко време ще ни трябва?

— Екипите ни се трудят неуморно и постигнаха забележителен успех. Това е най-сериозната мобилизация в историята на Слънчевия флот. Съливан Голд и инженерите му ни научиха на много нови неща. — Зан’нх явно се гордееше с постиженията. — Наваксваме липсата на време с повече хора и отдаденост. Няма да ви подведем, господарю.

— Добре, адаре. Искам лично ти да командваш кохортите.

Зан’нх сякаш се изненада още повече, но не показа смущение.

— Да, господарю. Никой друг не бива да носи тази отговорност.

Нира и Джора’х се прибраха в покоите си, излязоха на прозрачния балкон и загледаха удивителното небе. Джора’х сложи ръка на раменете й.

— Не можем да слеем душите си чрез тизма… но думите са безсилни да опишат това, което имаме да си казваме.

— Точно затова е важно да ти имам доверие. — Нира се замисли за времето, когато той беше престолонаследник. Тогава цареше мир и просперитет.

— Ти си все така красива, но и двамата сме променени. Любовта ни не може да е същата както преди. Аз…

— Знам. — Когато бе станал маг-император, той се бе отказал от мъжествеността си, за да може да контролира нишките на тизма. Тя пък бе преживяла множество травми. Връзката им вече не можеше да е сексуална, но това само засилваше любовта им. Физическата страст щеше да отстъпи място на неразделното душевно партньорство.

Останаха дълго на балкона, взрени в очертанията на града.

— Как ми се иска отново да усетя световната гора! Тук има ли фиданка? Къде са тези, които донесохме с посланик Отема?

Джора’х тъжно поклати глава.

— В Призматичния палат няма фиданки. Бяха… унищожени. — И стисна устни, сякаш за да се спре, преди да е казал някаква лъжа.

Нира усещаше, че той все още пази тайни. Беше съвсем очевидно, като черни петна по бяла дървесина. Дали някога щеше да спре?