Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (112)

110.
Кралица Естара

Щом видя Сарейн, Естара веднага разбра, че нещо не е наред.

— Председателят Венцеслас ме накара — каза Сарейн. — Даде ми точни инструкции. Съжалявам, Естара. — На лицето й се изписа загриженост и тя се извърна настрани.

В главата на Естара започнаха да се прокрадват подозрения. „Нима това е краят?“

— Не предполагах, че ще си ти, Сарейн.

— Какво искаш да кажеш?

— Очаквах, че кралските стражи ще влязат и ще ни разстрелят, като последния руски цар и семейството му. Но не и собствената ми сестра. — От друга страна, в известна степен вече бе започнала да вярва на капитан Маккамон.

— Не бъди мелодраматична. Няма да те нараня, но трябва да ти покажа нещо. Базил го нарече вашето наказание. Не го обвинявам.

Естара я изгледа хладно.

— Провери ли онези неща, които ти казах? Предишните опити за покушение?

— Да — отвърна Сарейн съвсем тихо. — Сега ела с мен, за да приключим с това.

Естара потръпна, но тръгна с нея. Сарейн я поведе към остъклените градини.

Миризмата я удари като шамар. Миришеше на пръст, химикали и изгоряло. Това място беше като убежище, което й напомняше за Терок. Сега от вонята й идеше да повърне.

„Какво е направил?“

Прекрасната градина беше унищожена. Растенията бяха отровени и изгорени. Всички грижливо донесени от Терок видове бяха изчезнали…

Сарейн направи три крачки и се обърна към сестра си. Естара я гледаше невярващо.

— Той го направи само за да ви нарани. Беше изписано на лицето му. Знае, че с Питър се опитахте да го отровите. Не може да го докаже, но това няма значение.

Естара затаи дъх. Не можеше да откъсне очи от мъртвите растения. Същото се бе случило с делфините й. „Намира нещо, което обичам, и го унищожава“.

— Това е само началото.

Сарейн я прегърна. Трепереше.

— Преди бях скептична към историите ти, но вече знам, че казваш истината. Базил не е такъв, какъвто мислех. Много съм разтревожена от това, което може да ви направи.

— Казах ти, че иска са ни убие.

— Да, права си. — Сарейн говореше съвсем тихо, за да не чуят стражите. — Единственият ви шанс е да се махнете някак оттук.

Естара не отговори. Можеха ли да се измъкнат от Двореца на шепота? Вероятно — нали принц Даниъл беше успял веднъж. Можеха да облекат обикновени дрехи и да изчезнат в града.

Питър й бе разказвал за младежките си години на улицата. Сигурна беше, че ще оцелеят. Нямаше да живеят богато, но Естара не беше разглезена и щеше да издържи трудностите. Леко помръдване в корема й, й напомни, че трябва да се тревожи и за бебето. Но нима кралицата трябваше да роди в някоя канавка?

— Ако имате някакви планове, не ми казвай. Не мога да издам това, което не знам.

Естара погледна сестра си.

— Ако изчезнем, председателят ще използва всички възможни ресурси, за да ни открие. Той не обича недовършените работи. Къде бихме могли да сме в безопасност?

— Не и на Земята. Но може би на Терок.

— Тогава ела с нас. Може всички да се върнем у дома.

— Не мога!

— Защо оставаш с него? Знаеш какъв човек е!

— И знам какъв човек беше. — Сарейн я погледна и добави: — Освен това тук ще съм по-полезна. Ще го вразумявам и ще действам като посредник в трудните ситуации.

Естара не можеше да спори със сестра си. Но пък искаше да се махне от унищожената градина.

— Въобще не съм сигурна на чия страна си, Сарейн. Мислех, че обичаш председателя.

— Поне мислех, че го обичам. Но ти си ми сестра и това никога няма да се промени.