Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Of Fire and Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2007

ISBN 978–954–585–847–5

История

  1. — Добавяне

87.
Губернаторът Даро’х

С отминаването на нощта гневът на човешката тълпа намаля. Пожарите бяха изпепелили размножителния лагер и се бяха пренесли в илдирийското селище. Хората и илдирийците съсредоточиха усилията си в простото оцеляване до зората.

Имаше толкова много мъртви. Даро’х бе усетил агонията им през тизма, докато загиваха от ръцете на бунтовниците и от огъня. Зелената жрица бе успяла да предотврати убийството на Удру’х, но бившият губернатор имаше счупени кости, сътресение и вътрешен кръвоизлив. Бяха го предали на грижите на докторите. Даро’х не знаеше кое — дали физическите рани, или втълпените ужасяващи спомени — му е нанесло по-голяма вреда.

Медиците на Добро бяха специалисти по плодовитостта, генетиката и човешката бременност. Много от ражданията на мелези се усложняваха и те имаха нареждане да дават приоритет на детето пред майката. Сега обаче трябваше да се справят с множество контузии и наранявания.

Разрушенията бяха потресли дори бившите затворници. Сега те събираха труповете, включително собствените си деца мелези, които в някои случаи се бяха сражавали срещу тях. Много стражи и доктори бяха пребити до смърт. Хората пък бяха посечени на парчета. Изпод развалините продължаваха да вадят обгорели нещастници. Късметлиите бяха загинали.

Даро’х беше скован от смъртните писъци в тизма. Сякаш цялата планета агонизираше. Жертвите бяха много и бройката непрекъснато се покачваше.

Поне беше сигурен в едно: сътресението в тизма бе изпратило сигнал до мага-император. Нямаше съмнение, че баща му ще дойде. Джора’х не можеше да пренебрегне подобно бедствие.

Вървеше по улиците и усещаше миризмата на изгоряло дърво и опърлена плът. Хората и илдирийците бяха погълнати от спешните възстановителни работи. Едва ли щяха да свършат кой знае какво преди пристигането на баща му.

Пожарните екипи се мъчеха да удържат пламъците по хълмовете. Копаеха ровове и палеха насрещни пожари, за да спрат бедствието. Зелената жрица и хората й се стараеха да им помагат. Никога не бяха демонстрирали такъв ентусиазъм, когато работеха в лагера.

Стражите и медиците не бяха сигурни дали да се отнасят към хората като към съюзници, а потомците на „Бъртън“ не бяха убедени, че им трябва илдирийска помощ. Какво ли щеше да стане, когато осъзнаеха какво са сторили?

Един копач и един от учителите се приближиха към — Даро’х. Изглеждаха по-притеснени от останалите.

— Губернаторе, трябва да дойдете с нас — каза учителят. — Открихме… нещо ужасяващо в резиденцията на бившия губернатор.

Даро’х въздъхна.

— Но нали домът му не е пострадал от пожарите?

— Става дума за Тор’х.

Даро’х забърза след тях. В целия този ужас бе забравил за опозорения си брат. Вярно, че Удру’х отговаряше за упоения бивш престолонаследник, но след бунта никой не се бе сетил за него.

Стигнаха до подземното скривалище. Вече го бяха отворили.

— Не знаем колко дълго е било тъмно тук — каза учителят. Копачът стоеше безмълвно до него.

Даро’х пристъпи напред сам. Тор’х лежеше сгърчен от предсмъртен спазъм. Лицето му бе разкривено от ужас. Кожата му бе невероятно бяла, а очите широко отворени и празни. Изглеждаше като потопен в белина и вкаменен. Изолацията и мракът го бяха убили.

Въпреки че знаеше за престъпленията на брат си, Даро’х не можеше да не изпита съжаление.

— Беше откъснат от тизма. Никой не можеше да го почувства. Съвсем сам в тъмното.

— Може би си получи заслуженото, губернаторе — каза учителят, а копачът зад него кимна.

Даро’х понечи да възрази, но си спомни колко много смърт бяха причинили брат му и лудият Руса’х. Тор’х беше дошъл тук с отвлечените лайнери и бе заплашил Удру’х, че ще унищожи Добро. Но Удру’х бе изиграл Руса’х и бе спомогнал за падението му.

„Да, може би Тор’х наистина си получи заслуженото“.

— Извадете тялото му и го сложете при останалите. Ще издигнем обща погребална клада. — Даро’х излезе от скривалището. — Магът-император пристига. Да се надяваме, че ще ни прости.