Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (118)

116.
Зет Келъм

Щом всички скитнически кораби се напълниха с вентали от живия океан на Харибда, говорителката Перони даде старт на операцията. Планирането беше сложно, защото имаха множество цели и ограничен брой кораби. Зет Келъм очакваше да изпълни своята роля.

Корабите тръгнаха към газовите гиганти по двойки и тройки. Четиринадесетте танкера от Плумас и всички останали съдове бяха пълни до пръсване, носеха достатъчно вода, за да причинят огромни неприятности на хидрогите.

Зет и баща й се насочиха към първата планета в списъка им: тъмен газов гигант, чиито ръждиви облаци й приличаха на кървави петна. Баща й беше настоял специално за този свят. Имаше стари сметки за уреждане.

— Твърде дълго чаках, преди да помоля Шарийн да се омъжи за мен, но го бяхме планирали преди хидрогите да… — Той въздъхна. — Преди да унищожат небесната й мина, точно тук.

— О, татко — каза Зет по връзката. Почти не помнеше майка си. Баща й обаче открай време беше делови и независим, а Шарийн Пастернак според спомените му била упорита и корава. Перфектната двойка.

— Така и не можах да се сбогувам — продължи той. — Радвам се, че правя това. И заради клановете, и за лично удовлетворение.

— Да свършваме с тази война и да се върнем към живота си, татко.

— Скъпа, сигурна ли си, че не искаш да нанесеш първия удар?

— Ще има достатъчно дроги за всички ни, тате.

Двата кораба се спуснаха към горните пластове на газовия гигант. Товарните отсеци се отвориха и изсипаха в облаците хиляди литри венталска вода.

Щом се увериха, че са излели достатъчно количество, двамата се оттеглиха на безопасна височина. Зет наблюдаваше оформящите се буреносни фронтове: венталите се разпространяваха като горски пожар.

— Ако хидрогите ни подгонят, ще се натикат право във венталите.

Вече бяха стигнали тъмната страна на Велир. Зет устоя на изкушението да излее още малко вода. Венталите се справяха достатъчно добре, а и усещаше, че баща й става нетърпелив.

— Остави малко и за следващата цел, скъпа — каза той по връзката. — Тук свършихме. Време е да тръгваме към следващата ни цел.

— Тъкмо започна да става забавно. Добре, тръгваме. Следваща спирка — Оскивъл. Шест часа полет.

— Оскивъл. Старото ни свърталище. По дяволите, наистина е време да го разчистим.

Зад тях, в небето на Велир, битката тепърва започваше.