Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Of Fire and Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2007

ISBN 978–954–585–847–5

История

  1. — Добавяне

24.
Крал Питър

Скоро след като Натон съобщи новините на краля, започнаха да пристигат още доклади. ЗВС се бяха задействали, за да предотвратят тоталното бедствие, но вече бе твърде късно. Кралската стража съпроводи Питър от прекъснатата церемония до Двореца на шепота, за да е в „безопасност“. Базил го изгледа хладно с ясното послание „с теб ще се оправям после“.

По заповед на председателя стражите бяха наобиколили Питър толкова плътно, че той почти не можеше да помръдне. Бе превишил пълномощията си и със сигурност щеше да има последици. Защо Базил не одобряваше решението му? Малко след като Питър бе изпратил командосите във фабриката за компита, бяха започнали неприятности, което показваше, че е постъпил правилно. Но председателят нямаше да го поздрави за бързата реакция. Правилните постъпки не бяха достатъчно добра причина да тръгнеш срещу Базил Венцеслас.

Ако председателят беше обърнал внимание на тревогите и доказателствата срещу бойните компита, вместо да ги отхвърля само защото идваха от Питър, армията щеше да е подготвена за подобен случай.

Обграден от стражите, кралят вървеше с високо вдигната глава. Знаеше, че е постъпил правилно. Останалите също го осъзнаваха. Дали това щеше да е достатъчно да защити него, Естара и нероденото им дете? Надяваше се бързата му реакция да е спасила поне още няколко души.

Охраната го съпроводи до кралските покои. Естара бе там със сестра си Сарейн и учителското компи ОХ, бяха се навели над някакви растения и очевидно не подозираха за събитията навън. Питър им завидя за спокойствието, но не можеше да вини стражите, че не са ги информирали.

Лицето на Естара се озари, щом го видя, и за момент всичките му грижи изчезнаха. Тя се усмихна и посочи някакво розово растение с широки цветове.

— Виж новите цветя, които Сарейн донесе от Терок. Като малка обикалях из световната гора и им се наслаждавах.

Сарейн също се усмихна. С фините си черти и заострената си брадичка приличаше на фея, но Питър знаеше, че е любовница на Базил, и й нямаше доверие.

— Терок беше на ръба на разрухата и моят народ ме помоли да донеса образци от най-ценните растения на Земята. Освен това използваме корабите на Ханзата, за да пренесем зелени жреци и фиданки до отдалечените колонии.

Наскоро Натон бе съобщил за второто нападение над Терок и как то било отблъснато с помощта на „жива комета“ и някакви нови високоефективни оръжия на скитниците. Разбира се, председателят Венцеслас не бе обърнал внимание на новините.

Едно от новите растения имаше яркозелени листа и малки оранжеви плодове. Питър посегна към тях, но Естара бутна ръката му.

— Плодовете на фаулдура са отровни. Първите заселници на Терок бързо се научили да не ги докосват.

— Защо тогава сте ги донесли? — Той погледна подозрително Сарейн. Сякаш другите опасности в двореца му бяха малко!

— Фаулдурът има много приложения — отвърна Сарейн хладно. — От листата се произвежда единственото лекарство за дегенеративната болест на кръвта, а корените се смятат за голям деликатес. Прецених, че е важно да запазим подобно растение.

— Значи е едновременно полезно и смъртоносно. — Питър се обърна към ОХ и потръпна при мисълта какво се случва в момента с другите роботи. — Точно като компитата.

Мълчаливите стражи наблюдаваха внимателно учителското компи.

Кралят прегърна съпругата си. Притисна я малко по-силно и тя усети, че нещо не е наред.

— Какво има?

Той обясни набързо. Сарейн изгледа разтревожено стражите, сякаш се чудеше защо председателят не я е повикал незабавно.

Началникът на охраната се приближи вдървено и застана между краля и дребното компи.

— Ваше величество, отговорни сме за вашата безопасност. Ситуацията е опасна и несигурна. Трябва да ви опазим от потенциална заплаха.

— От ОХ ли? — възкликна Естара. — Та той служи на хората от времето на първите заселнически кораби!

— Все пак малко предпазливост няма да е излишна. Дори кралят го каза.

Питър се обърна към компито, което смяташе за един от малцината си съюзници в двореца. Дали и в него не бе заложена убийствена програма? От векове? Невъзможно.

Сложи ръка на солидното рамо на учителското компи и каза:

— Капитане, ОХ бе от първите, които повдигнаха подозрения към кликиските модули.

Машината се обърна към Питър и заговори със спокоен, равен глас, като търпелив учител.

— Старите модели като мен са се доказали през вековете. Преди триста тридесет и шест години служех на борда на „Пири“. Обучил съм много поколения. Искате ли да ви разкажа как се завърнах на Земята с адар Бали’нх и илдирийците? Също така присъствах в тронната зала, когато крал Бен прие зелените жреци и даде независимост на Терок. Почти целият ми капацитет е запълнен от спомени. Неспособен съм да изпитвам враждебност към човечеството.

За съжаление на Питър охраната изглеждаше скептично настроена.

— Капитане, доколкото знам, заразени са само бойните компита. Според мен това се дължи на новите кликиски модули. Както добре знаете, отдавна изразявах опасения по този въпрос. — Той присви очи. — Сега ще ми позволите ли да се видя с жена ми и сестра й насаме? За момента сме в безопасност, освен ако не се притеснявате от терокските растения.

Навъсените стражи отстъпиха, но запазиха визуален контакт. Колената на Питър се разтрепериха от облекчение и закъснелите последици от стреса.

— Крал Питър, искам да ви уверя отново в моята лоялност — каза ОХ. — Вие сте Великият крал на Теранския ханзейски съюз. Програмиран съм да бъда ваш верен слуга. Не трябва да се боите от мен. Ще направя всичко възможно, за да ви предупредя за всяка опасност, която усетя.

Сърцето на Питър се стопли от простичкото, но искрено изявление на компито. ОХ приличаше на млад рицар, който се кълне във вярност на краля си.

— Вярвам ти, ОХ. Добре е да имам една солидна опора в Двореца на шепота. — След това се обърна нетърпеливо към стражите. — Имаме ли нова информация от фабриката за компита? Сребърните барети успели ли са?

— Нямаме данни. В момента капитан Маккамон е на среща с председателя — отвърна стражът и добави с искрено уважение: — Мисля, че се усетихме навреме, ваше величество. Вашата решителна реакция може би спаси всички ни.