Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (35)

33.
Инженерният специалист Свендсен

Единствено постоянният баражен огън на сребърните барети удържаше роботите във фабриката. Сержант Пакстън беше зарязал предишния команден пост и се бе пренесъл в голям бронетранспортьор, за да се подготви за втората фаза на атаката. Вече никой не подценяваше беснеещите компита.

Свендсен стоеше в клаустрофобичното превозно средство и трескаво търсеше изход от ситуацията. Какво ли бе предизвикало реакцията на роботите?

— Можем да унищожим цялата инсталация с бомбардировка — изръмжа Пакстън. — Просто ги изпържваме и решаваме проблема.

— Това ще спре компитата тук, но няма да реши кризата. Не можем да взривим всички кораби на ЗВС, на които компитата са полудели. Всичките ми бележки и проучвания за роботите са във фабриката. Ако това е някаква програмна грешка, трябва да открием начин да ги изключим. Трябва да разбера какво се е объркало, а няма да получа тази информация, ако стопите всичко. — Специалистът се върна на компютъра си. Не знаеше каква е причината за повредата и му беше адски трудно да я отстрани. — Дори не знаем дали това е саботаж, или просто случайност.

— Случайност ли? — Пакстън го погледна, все едно е невменяем. — Случваща се едновременно в целите ЗВС? Доста странно съвпадение.

Свендсен сви рамене, опитваше се да отрече очевидното.

— И по-странни неща са се случвали.

— Не и в моята кариера.

— Добре де… и в моята също. — Не искаше сержантът да разбере, че главният специалист на Ханзата изобщо няма представа какво да прави.

Междувременно пристигаха подкрепления. Около фабриката вече бяха разположени сто двадесет и осем бронирани машини и взривяваха всяко компи, което излизаше навън. Командосите бяха завардили всички изходи, но съоръжението беше огромно. Ако компитата направеха масиран опит…

Свендсен прецени колко готови роботи имаше доскоро и колко може да се произведени междувременно. Сребърните барети отстъпваха сериозно по численост. Нямаше да успеят да удържат компитата.

Някой почука по корпуса на машината и след миг при тях влезе командос. Водеше някакъв дребен азиатец със сериозно лице.

— Сержант Пакстън, този човек твърди, че е специалист по компита. Кибернетичен експерт с опит в програмирането на бойните модели.

Свендсен скочи.

— Доктор Ямейн!

— Доктор Свендсен. — Ямейн пристъпи към него. Ръкуваха се ентусиазирано. — Разбрах, че имате някакви неприятности.

— Малки. — Настроението на Свендсен се повиши, докато Ямейн му обясняваше за опита си на Оскивъл.

— Ето интересната част. Заедно с нас скитниците спасиха стотина бойни компита, изтриха им паметта и ги пратиха да работят. Имахме подобна ситуация на ставащото тук. Компитата полудяха… и го причиних аз. Съзнателно.

Пакстън опря лакти на масата и го изгледа строго.

— Как и защо го направихте?

— Трябваше ни диверсия, за да помогнем на командир Фицпатрик да избяга. Тъй като бях работил с военни модели, знаех как да прекъсна поведенческите им протоколи. С един самокопиращ се вирус, който — поради липса на по-добър термин — буквално ги кара да полудеят. — Ямейн се усмихна широко.

— И това проработи, така ли? — Свендсен се ококори.

— Определено диверсията сполучи, но щом откачиха, нямаше как да ги спрем. Почти унищожиха корабостроителниците.

— Значи някой е пуснал подобен вирус, за да предизвика този ужас тук?

Ямейн поклати глава.

— Пуснал… едва ли. Инцидентът не е изолиран. Бойните компита в целия Спирален ръкав се бунтуват, което значи, че е заложен в програмите им. Може би с някакъв таймер, който да ги задейства. Това предполага дългосрочен план, което е много по-зловещо от проста програмна грешка.

Ямейн погледна сините очи на колегата си.

— Струва ми се, че можем да ползваме нещо подобно, за да постигнем обратния ефект. Имам предвид вирус.

— Страхотна идея!

— Стига сте дрънкали, ами почвайте работа — обади се Пакстън.