Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (117)

115.
Джес Тамблин

Венталският кораб на Джес се устреми към газовия гигант като куршум. Заедно с водните същества Джес щеше да нападне хидрогите и да измъкне сестра си и останалите пленници. Венталите вече разбираха емоциите му, семейните връзки и любовта.

Подкрепленията щяха да пристигнат скоро, но той нямаше намерение да ги чака. Тасия беше някъде там. Докато се спускаше към Кронха 3, венталите в и около него се готвеха за битка. Нямаше да е сам в това начинание.

От повърхността на кораба започнаха да се отделят капки; венталската енергия се разпространяваше, минаваше от една водна молекула в друга, подобно на боя в течност.

„Първият удар“.

Джес се взираше през стените, но виждаше единствено бури и мъгли. Венталите в съзнанието му описваха развоя на битката. Действаха по същия начин, по който бяха прочистили вечно бурния Голген.

Внезапно наоколо започнаха да се появяват бойни кълба. Сини светкавици се забиха във венталските облаци. Джес заобиколи едно кълбо и продължи надолу.

Едва не се заби в друго кълбо, което изскочи от буреносните облаци. Хидрогите не му обърнаха внимание, очевидно бяха заети с изплъзващия се враг. Джес забеляза, че лъскавата диамантена повърхност на сферата е напукана, сякаш разядена от киселина. Венталската влага явно й действаше корозивно.

Малкият му кораб продължаваше да се спуска. Появиха се още десет бойни кълба. Сигурно отдолу имаше голяма база или град. Трябваше да го намери и да открие сестра си.

Силното налягане притискаше сферата му и се опитваше да я смачка, но венталите нямаше да позволят това. Джес нямаше да го позволи.

Въздухът беше гъст като супа. Водните капки се отделяха от кораба му както разтопен метал от изгарящ метеорит. Все повече вентали се разпространяваха из облаците с всяка следваща капка.

Корабът отделяше все повече вода и се свиваше. С помощта на венталите Джес можеше да оцелее във враждебната атмосфера точно както го правеше в космическия вакуум. Но трябваше да остави някакви резерви за сестра си и другите пленници.

Най-сетне видя удивителния хидрогски комплекс: причудливи геометрични куполи с множество връзки между тях. От тази планета хидрогите бяха изпращали бойни кълба да атакуват невинните хора. Всичките разрушени скитнически бази… Синята небесна мина на Рос.

Устреми водно-перления кораб надолу и мина през защитната мембрана около комплекса, без да забавя. Корабът навлезе в града и полетя покрай многостенните сгради.

Къде ли бяха пленниците? Венталите го насочваха, помагаха му да открие затвора. Сестра му беше съвсем близо.

Форми от течен кристал, подобни на капки живак, започнаха да се събират, за да го спрат. Хидрогите знаеха, че е тук, и искаха да му попречат да изпълни плана си.

Смаленият водно-перлен съд спря, защото пътят беше преграден. Хидрогите се скупчиха около кораба му — армия от напълно идентични образи.

Джес не вярваше на очите си.

Всичките изглеждаха като Рос.