Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (69)

67.
Антон Коликос

Бойните лайнери на тал О’нх пристигнаха на Хирилка и се заеха с тежката задача да разтоварят хората и екипировката. Хиляди инженери и работници пренасяха сандъци и машини. Всички горяха от нетърпение да започнат работа.

Планетата бе претърпяла две сериозни бедствия: атаката на хидрогите и бунта на лудия губернатор. Но магът-император нямаше да изостави един от световете си дори в тези трудни за империята времена.

Антон и Вао’сх бяха на борда на флагмана и гледаха как Язра’х окуражава младия губернатор.

— Вече съм изтощен, а още не сме почнали — каза Райдек’х, гледаше на екрана какво става на планетата.

Язра’х откъсна очи от исикските котки, които се отъркваха в краката на Антон, и се обърна към момчето.

— А аз нямам търпение да започнем. Заседяхме се твърде дълго на този кораб. — Разкърши рамене. — Имаме много работа, Райдек’х.

— Но аз не съм работник или войник. Аз съм благородник.

— Нима това означава; че си безсилен пред предизвикателствата? Глупости. И аз съм с благородно потекло, но мога да победя всеки воин и не ме е страх от тежка работа. Ще те науча как да управляваш Хирилка. — Язра’х отметна червеникавата си коса. Антон улови хитрата й усмивка и остана със странното чувство, че се опитва да го впечатли.

— Двамата с паметителя Коликос бихме желали да слезем с първите кораби — каза Вао’сх. — За да наблюдаваме по-добре важните събития.

— Язра’х, трябва ли и ние да кацаме веднага? — оплака се Райдек’х. — Тук е по-удобно… и организирано.

— А как се чувстват хората на Хирилка, губернаторе? Мястото ти е сред тях, за да научиш за страданията им. — Планетата заемаше обширна част от гледката навън. — Можеш да показваш несигурността си тук, но никога не я проявявай пред хората. Те си имат свои съмнения и не е нужно да ги засилваш. Сега трябва да се изпълнят с надежда от това, че имат нов губернатор.

— Дори да е неопитен и изнервен като мен ли?

Язра’х погледна двамата историци и обмисли следващите си думи.

— По-важно е какво ще покажеш, че чувстваш. Имам предвид на поданиците си. Трябва да изглеждаш силен и смел. Да личи, че контролираш положението.

Момчето изправи рамене и смръщи вежди. Маскировката търпеше критика, но щеше да е достатъчна за изстрадалите хора на Хирилка.

— Права си. Да кацаме тогава.

Главният космодрум бе ремонтиран, но определено не можеше да поеме стотиците лайнери. Тал О’нх беше разработил гъвкав и ефикасен график, а администраторите бяха доуточнили подробностите. Корабите кръжаха в орбита, екипажите нямаха търпение да почнат работа.

Лайнерите кацаха на групи по седем, всичко се разтоварваше максимално бързо и всички се заемаха със задачите си. Останалите с минимален екипаж кораби се изтегляха в орбита, за да освободят място за следващата седморка. Въпреки това щяха да са нужни няколко дни, за да се разтовари всичко.

Антон, Язра’х, Вао’сх и младият губернатор се спуснаха с четвъртата група. Фанфарите (Антон вече познаваше илдирийските традиции и знаеше, че ще има тържествено посрещане) бяха заглушени от шума от разтоварителните дейности.

Момчето удивено оглеждаше изгорените ниви и опустошения пейзаж.

— Наистина ни чака много работа.

— Но виж всичките тези усърдни работници — каза Язра’х. — Виж корабите и машините. Нима няма да се справиш?

— Все още не сме видели целия мащаб на щетите — намеси се Антон. — Историята учи, че винаги е по-трудно да създадеш, отколкото да унищожиш.

— Това е основата, от която ще развием нашата история — намеси се Вао’сх.

Присъединиха се към Райдек’х в обиколката на града и околностите. Летяха ниско с разузнавателен съд и оглеждаха опустошенията. Хората на Хирилка бяха започнали да почистват изгорените ниви и да ги засаждат отново още преди помощта да пристигне. Хранителните запаси на планетата бяха силно намалели, защото лудият губернатор бе изкоренил повечето култури, за да произвежда шайинг.

Засрамените жители се опитваха да изкупят вината си с удвоени усилия. Ако продължаваха да работят с такова упорство, щяха да почнат да припадат от изтощение, но пък така щяха да възстановят колонията по-бързо.

Инспекцията продължи часове. Вао’сх гледаше, слушаше и попиваше всяка подробност.

Язра’х непрекъснато окуражаваше момчето.

— Губернаторе, ако ти се предадеш, и те ще се предадат. Спомни си Сагата. Ами ако си командир на боен лайнер, преследван от шана рей? Черните им кораби са бързи като мрака и неуловими като сенки. Оръжията ти не могат да им навредят. Не можеш и да избягаш. Ще се ужасиш ли?

Момчето се поколеба и избра честния отговор.

— Да.

— Но дори да трепериш вътрешно, не бива да позволяваш на екипажа си да види страха ти, защото при тях ще е седем пъти по-силен. Трябва да го преодолееш и да се съсредоточиш върху работата си. Ако най-голямата ти битка е срещу страха, значи си загубил боя.

Вао’сх се усмихна, едновременно впечатлен и развеселен.

— Язра’х, ти май имаш и частица паметителско потекло.

Тя изсумтя, сякаш това е чиста обида.

— Имам много неподозирани умения. Тъкмо затова магът-император ми се довери и ми възложи обучението на губернатора. Аз мога да се бия за дадена кауза и да се уча от грешките си.

Антон изпитваше симпатия към Райдек’х. Беше сигурен, че проблемите на момчето идват от възрастта и липсата на опит и че с правилни наставления то ще успее да разкрие потенциала си.

Летяха над изсушени масиви от ниалия и пресъхнали напоителни канали.

Язра’х беше се нагърбила сериозно със задачата да вкара младия управник на Хирилка в правия път. Антон знаеше, че тя е точният човек за това начинание. Имаше достатъчно сили и увереност, които да сподели с племенника си и неговите поданици.