Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (50)

48.
Генерал Кърт Ланиан

Щом сапьорите взривиха дупка в хангара, първата група бронирани войници се вмъкна в „Голиат“ с помощта на реактивните раници. Беше време за работа.

— Приемете това като изтребване на вредители. Ще прочистим тази зараза. — Отговорите им звучаха несигурно, но професионално. Клибовете се бяха записали на военна служба по време на война. Докато тренираха в базата си, мечтаеха да влязат в битка. Е, сега мечтата им щеше да се сбъдне.

Войниците мигновено откриха прикриващ огън и щом магнитните им ботуши затракаха по палубата, довършиха прочистването.

Малкото останали в хангара компита нямаха шанс. Из пространството заплуваха метални и полимерни парчета.

— Чисто е — прозвуча глас в шлема на Ланиан.

Докато бойците заемаха позиции около всички изходи на хангара, Ланиан задейства втората фаза на операцията си. Стотици бронирани кадети излязоха от корабите и се насочиха към дреднаута.

Ланиан трябваше да подготви неопитните новобранци за трудната задача, но внимателно, за да не ги разколебае.

— Запомнете, че макар да спряхме двигателите, все още не сме победили. Този кораб е натъпкан с бойни компита и може да сте сигурни, че те няма да се дадат без бой. Според нашите данни на борда има двеста четиридесет и две тенекии. Екипажът вероятно е успял да унищожи известна част, но със сигурност ще има много и за нас.

И тръгна през хангара, без да спира да говори:

— Освен че изключих двигателите, подадох на компютъра команда да спре всички асансьори. Това означава, че компитата са заклещени на палубите, на които са били.

— Генерале, възможно ли е да ни подслушват?

Ланиан се намръщи.

— Не, войнико. Освен ако не си толкова тъп, че да говориш по отворена честота.

— Не, сър. Това е противоуставно.

— Ще разчистим това ниво и ще го използваме като база. Ще покажем на проклетите машини какво значи методичност. Щом свършим тук, ще ударим директно мостика. Ако оставим компитата да бърникат в системите, можем отново да изгубим кораба. Овладеем ли мостика, вече е въпрос на счетоводство. Ще можем да прочистим останалата част спокойно.

После напомни на бойците да проверят оръжията си и да нагласят резервни пълнители, за да може да ги сменят за половин секунда. Хор от викове оповести, че прочистващите екипи са готови. Ланиан ги предупреди да се закрепят здраво за палубата.

— Когато отворим вратите, въздухът ще излезе навън. Внимавайте да не ви понесе.

Екипите отвориха едновременно коридорите, които водеха към вътрешността на кораба. Изви се невидима буря: въздухът от цялата палуба изтичаше в космоса. Кислородът беше лесно заменим, за разлика от хората.

По десетина компита се бяха приготвили за съпротива до всеки люк, но внезапната декомпресия ги изненада. Много машини изпопадаха, няколко бяха засмукани през вратите на хангара. Останалите бяха пометени от куршумите на кадетите.

— Може да ги извадите от дефанзивната страна на уравнението — каза спокойно Ланиан. — Точно както ви учат в базата.

От затворените каюти излизаше пара, кървавите петна замръзваха по стените на коридорите.

Екипите се разпръснаха според плана на акцията. Преди атаката всички бяха разучили плановете на „Голиат“. Ако някой забравеше нещо или беше твърде паникьосан, винаги можеше да извади схемите на визьора на шлема си.

Нахъсаните клибове се спуснаха напред с викове. Насреща им изскочиха бойни компита, незасегнати от вакуума. Докато стреляше, Ланиан усещаше успокояващия откат на оръжието си. Мунициите с обеднен уран отхвърлиха най-близката тенекия с достатъчна сила, за да събори още две. Принципно никой нормален войник нямаше да стреля с подобно оръжие във вътрешността на кораб. Супербързите куршуми спокойно пробиваха дупки в стените. Но точно в момента на Ланиан не му пукаше за козметичните повреди по дреднаута. Те бяха поправими.

Новобранците продължаваха да стрелят и да повалят компитата, но все повече заемаха местата на падналите.

— Генерале, продължават да прииждат!

— Не спирайте стрелбата. Компитата превзеха нашите кораби с изненада, но сега нямаме никакво оправдание.

Ланиан крещеше да поддържат формацията. Напредваха врата след врата и унищожаваха компитата. Това му напомняше за неговата младост, когато бе тренирал бой в градски условия, ако трябва да се потушава някоя разбунтувана колония. Само дето бунтовниците бяха много по-лесни от компитата…

Често се натъкваха на човешки тела, лежащи на пода или натъпкани в някой склад. Ланиан знаеше, че зелените новобранци са готови да повърнат в шлемовете си и че трябва да превърне тази емоция в отмъстителност.

— Проклети касапи! Ще им позволим ли да се измъкнат?

— Не, по дяволите, сър! — изкрещя един мъж до него и простреля две приближаващи компита.

Екипът стигна до края на коридора, като прочисти всеки сектор. Отне им два часа, но поне долната палуба на „Голиат“ бе осигурена. В атаката бяха загинали седем кадети. Приемлива загуба.

Генералът спря пред затворените асансьори и се обърна към задъханите командоси.

— Тук ще е тежко. Единственият достъп до мостика е през тези два асансьора. Това ни поставя в неизгодно положение, защото можем да изпратим само малък екип. Нямаме представа колко компита има в момента на мостика.

Завъртя очи в ограниченото пространство на визьора.

— Аз ще водя едната група. Младши лейтенант Чайлдрес е начело на другата. Чайлдрес, избери петнадесет от най-стабилните си бойци и влизайте в кабината. Аз ще направя същото и ще тръгнем едновременно, за да пристигнем заедно.

— Слушам, адмирале! — Гласът на Чайлдрес беше пресипнал и нетърпелив. — Сър, може ли да предложа да се ограничим до енергийни оръжия? Мунициите с обеднен уран ще направят уредите на мостика на кайма, а предполагам, че до края на деня все пак ще искате да подкарате „Голиат“?

— Браво, лейтенант. Вземете само енергийни оръжия. — Ланиан размени автомата си за един зашеметител. След това — съдеше по наблюденията си от битката — избра онези войници, които смяташе за най-подготвени. Групите се строиха до вратите на асансьорите. Вече действаха като истински екип. Щяха да се справят със задачата.

Ланиан въведе кодовете на асансьорите и вратите им се отвориха. От едната изскочи бойно компи, блъсна се в генерала и го събори, но двама новобранци бързо го обезвредиха.

— Махнете тази тенекия от мен!

Войниците избутаха компито и изправиха Ланиан. Две от сервосистемите на бронирания му костюм бяха излезли от строя и се наложи да отложат нападението за малко, та да може да се възстановят.

— Тръгваме — каза Ланиан, щом всички светлини на визьора му светнаха в зелено.

И влезе в първата кабина заедно с групата си. Това му напомни за стария виц — колко зевесета може да се натъпчат в един корабен асансьор? — но сега не бе време за шеги. Двете кабини пристигнаха в синхрон в двата края на мостика. Вратите се отвориха и отрядите нахлуха вътре.

Около Ланиан загърмяха енергийни оръжия. Двама кадети пред него бяха ударени от светкавиците и те изгориха сервосистемите им и ги превърнаха в статуи.

— Чайлдрес, внимавай къде стреляш! — изкрещя Ланиан: предполагаше, че изстрелите идват от другия екип.

— Не сме ние, сър. Тенекиите разполагат с оръжия. Сигурно са ги взели от склада.

Ланиан приклекна. Статичните заряди рикошираха като светкавици. Компитата ги превъзхождаха многократно и се отбраняваха яростно. Ланиан замрази една тенекия и изби оръжието от ръцете й. Дори той не бе очаквал такава сериозна съпротива.

— Защо, по дяволите, има толкова много на мостика?

А след това забеляза отворените контролни системи и оголените жици. Компитата се бяха опитали да си възвърнат управлението на кораба, след като той бе стартирал гилотиниращия протокол. „Проклет да съм, още час-два и щяха да успеят“.

Вероятно същото се случваше и на останалите парализирани кораби. В стомаха му натежа буца лед. Трябваше да побързат.

Осъзна, че е спрял да стреля, и повали друг военен робот, който се приближаваше към един от кадетите. Трима от екипа на Чайлдрес вече лежаха неподвижно на пода. Генералът спря да брои времето и целите и се съсредоточи върху това да стреля по всяка мърдаща машина.

Накрая всички роботи бяха елиминирани и настъпи тишина. Чайлдрес гръмна още три пъти в едно компи, което лежеше на пода.

Ланиан не можеше да повярва, че е свършило. Погледна дисплея на ръката си и видя, че атмосферата все още е годна за живот. Вдигна визьора на шлема и пое дълбоко дъх. Мостикът миришеше на пушек, кръв и озон, но бе по-добре от вътрешността на шлема.

Екипажът на „Голиат“ лежеше в различни пози по контролните станции. Капитанът и офицерите се бяха сражавали храбро, но не бяха имали шанс.

Ланиан огледа разглобените системи на капитанския стол.

— Имаме още работа. Доведете най-добрите компютърни специалисти, за да активираме системите на дреднаута. Останалите екипи да продължат прочистването палуба по палуба. Искам да преброите всеки повален робот, за да можем да водим някаква приблизителна сметка.

— Някои от тях са на съвсем дребни парчета — отбеляза Чайлдрес.

— А някои може да се крият във вентилационната система. Не искам неприятни изненади.

Опитваше се да говори сериозно, но не можеше да прикрие усмивката си. Дреднаутът отново бе техен. Добър старт.

— Възвърнахме си един от корабите. Гордея се с вас. Но все още ни предстои дълъг ден.