Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (128)

126.
Ческа Перони

Скитническите групи бяха потеглили към множество хидрогски светове. Ческа бе избрала да лети на един от плумаските танкери заедно с няколко други, пилотирани от братята Тамблин. Имаха дълъг списък от цели.

Останалите екипи вече бяха излетели към вражеските обекти. Хидрогите щяха да бъдат ударени на стотици планети едновременно.

Ескадрилата на Ческа се бе насочила към газовия гигант Хафайн. Тя никога не беше посещавала този свят, но знаеше историческото му значение. Тук беше разположена една от първите две небесни мини, които скитниците бяха придобили от илдирийците. Хафайн беше и едно от първите места, нападнати от хидрогите. По време на атаката бяха загинали повече от шест хиляди скитници.

Сега нещата се бяха обърнали. Ческа нареди на екипа си да започне да излива венталската вода в облаците.

Кейлъб Тамблин явно беше нервен и имаше нужда да разговаря с някого.

— Кланът Тамблин винаги е бил най-добрият в доставянето на вода.

— Смятайте, че е като всекидневната ви работа — отвърна Ческа.

Изсипаха част от товара си и енергийната вода започна да се разпространява из облаците.

Венталите в товарното отделение говореха в главата й. Усещаше предстоящата победа.

— Венталите успяха да унищожат транскоридора. Врагът не може да се измъкне.

Внезапно от облаците изскочиха три диамантени сфери, вече напукани и разядени от водните същества в атмосферата. Обграждаше ги разяждаща мъгла, която имаше собствено съзнание.

Кейлъб приближи танкера си до нейния.

— Това значи ли, че трябва сами да се справяме с кълбата?

— Нали затова сме тук — обади се Уин от своя кораб.

Торин Тамблин се издигна от долните слоеве на атмосферата. Вече бе изсипал част от товара си, но олекналият танкер не можеше да се състезава с трите бойни кълба.

— Зад мен са! Помогнете ми или изчезвайте!

Двамата му братя се спуснаха надолу с по-тежките си цистерни. Торин се опитваше да избегне сините светкавици, с които го обстрелваше врагът.

Танкерът на Ческа беше пълен с вода. Тя усещаше как венталите пулсират и в нея, и в товарния отсек. Разбираше, че хидрогите ще унищожат всичките кораби.

— Бягайте! Не можете да се справите с тях.

— Но те гонят Торин! — изкрещя Кейлъб.

— Тогава ги оставете да подгонят мен.

Корабът на Ческа се устреми между кораба на Торин и хидрогите. Врагът нямаше представа с какво ще се сблъска. Говорителката обърна дъното на кораба си към врага, като животно, показващо незащитения си корем. След това отвори товарния отсек и венталите се изляха като живо торнадо.

Сферите внезапно бяха погълнати от разрушителната мъгла. Водните същества веднага започнаха да разяждат уж непробиваемата диамантена обвивка.

Хидрогите опитаха да завият и две от бойните кълба се сблъскаха като билярдни топки. Танкерът й беше точно на пътя им.

Когато се удариха, пред очите й премина ярка светлина. Сякаш налагаха тялото й с тежки чукове. След това усети, че се носи сред остатъците от корпуса, замръзващия въздух и енергийната вода.

Венталите я бяха опазили жива. Тя не искаше да изпробва неразрушимостта си, нито да жертва танкера. Но бе направила необходимото. Трите кораба на братя Тамблин кръжаха наоколо. Нямаше обаче нито радио, нито друг вариант за комуникация с тях.

За нейна радост бойните кълба бяха повредени и се спускаха към облаците на газовия гигант. Венталската мъгла ги следваше като рояк разярени стършели.

Ческа установи, че може да се движи през вакуума чрез просто усилие на волята. Братята сигурно бяха решили, че е мъртва, защото Кейлъб се опули, когато почука от външната страна на кабината му. Той грабна комуникатора си и съобщи новината на останалите.

Говорителката му направи знак да отвори единия люк, за да може да влезе. Бяха загубили един танкер, но бяха завладели цяла хидрогска планета.

До края на деня им оставаше доста работа.