Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (116)

114.
Антон Коликос

Хидрогите и фероуите продължаваха да се бият на първичното слънце на Хирилка. Йонните изригвания пречеха на комуникациите, а времето се променяше драстично. Всичко това пречеше допълнително на евакуацията, но тал О’нх подхождаше към проблема със същата упоритост, с която водеше възстановителните операции.

До пристигането на кохортата на тал Ала’нх старият ветеран вече бе натоварил повечето си лайнери и ги бе пратил към Илдира. При продължаващото сражение нямаше смисъл да рискува да държи толкова много илдирийци и хора в системата на Хирилка. Двете кохорти трябваше да са достатъчни да евакуират населението, преди звездата да загине.

— Една напред, две назад — каза Антон. — Тази планета определено няма никакъв късмет.

Вао’сх събираше документите от хранилището.

— Мирните времена не предлагат интересни истории, паметителю Антон.

Двамата се мъчеха да спасят целия архив. В началото се опитваха да поддържат някакъв ред, но сега вече просто трупаха всичко в защитните контейнери. Дори Язра’х им помагаше, като специален жест към Антон, въпреки че имаше цял куп други задължения.

Шумът на космодрума беше оглушителен. Лайнерите кацаха на групи по четиринадесет, което далеч надвишаваше капацитета му. Големите кораби се спускаха на полета и площади, на всяко място, което бе достатъчно широко да ги побере. Пътнически совалки спасяваха илдирийците, които не можеха да се доберат до евакуационните пунктове сами.

Антон усещаше, че времето им изтича неумолимо. Операцията протичаше невероятно ефективно, но дали щяха да успеят да измъкнат цялото население навреме?

Младият губернатор беше съкрушен от загубата на колонията и Антон му съчувстваше. При публичните прояви момчето се държеше на висота, точно според обучението на Язра’х, но щом останеха сами, разочарованието му проличаваше веднага.

— Можех да се справя — каза Райдек’х, докато наблюдаваше как двама работници товарят сандък с диамантени филми на една совалка. — Щях да възродя Хирилка.

— Всички го знаят, губернаторе. — Язра’х нарочно употреби титлата, за да засили самочувствието му. — Но сега задълженията ти са други. Трябва да защитиш народа си, което в момента означава, че трябва да ги отведеш от този загиващ свят!

— Ще се погрижа в Залата на паметителите да запишат точно вашата роля в събитията, губернаторе — каза Вао’сх. — Никой не е влизал в Сагата толкова млад.

Антон и Вао’сх се качиха мълчаливо в совалката и потеглиха към флагмана. И двамата бяха натъжени.

Първичното слънце на Хирилка умираше. Стотици огнени елипсоиди се разбиваха в бойните кълба. Огнените същества използваха потоци йонизиран газ — оръжие, на което не можеха да издържат дори хидрогските кораби. Въпреки това губеха битката. Синьо-бялата звезда приличаше на кипнала тенджера.

Учените се опитваха да изчислят с колко време разполагат. Климатът щеше да се промени драстично, ако останеше само вторичната оранжева звезда. Намаляването на слънчевата енергия щеше да причини неописуеми щети. Атмосферата щеше да се разкъса от гигантски урагани. Температурните разлики щяха да предизвикат засилена вулканична и земетръсна дейност. Вероятно нито една форма на живот нямаше да оцелее.

— Това е истинско бедствие — промърмори Антон.