Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (103)

101.
Ческа Перони

След като Джес замина за Терок, а четиринадесетте цистерни от Плумас отлетяха за Харибда, Ческа реши да отиде на Ирека, за да възстанови връзка с разпръснатите скитнически кланове. Все още се възприемаше като говорителка, но знаеше, че на скитниците ще им е нужно време, за да заемат новото си място в променения Спирален ръкав.

Тъй като идваше с малък кораб от Плумас, всички решиха, че е поредният търговец. Тя кацна на препълнената площадка и слезе. Усещаше как енергията гъделичка кожата й. От разрушаването на Рандеву не беше виждала толкова много скитници на едно място.

Районът приличаше повече на оживен пазар, отколкото на космодрум. Усмихнатите скитници носеха шарени дрехи с множество джобове и ципове. Облеклото на ирекците също беше украсено с разноцветни панделки и шалове.

Ческа видя „Настойчиво постоянство“ и сърцето й трепна. Ден излезе от кораба си и се спусна към нея. Лицето му светеше от радост.

— Ческа! Ческа, какво стана? Къде беше? Кото каза, че Йон 12 е унищожена! Бях толкова…

Тя се дръпна назад по рампата и вдигна ръце, за да му попречи да я прегърне.

— Татко, не! Спри! Дръпни се! — За първи път осъзна как се е чувствал Джес. — С удоволствие бих те прегърнала, но това ще те убие. Много неща се промениха. Аз се промених.

Той примигна объркано.

— Как така прегръдката ще ме убие? И какво е това сияние? Кожата ти сякаш… — Той затаи дъх. — В името на Пътеводната звезда, чух какво е станало с Джес Тамблин. Й ти ли… си обсебена от тази сила?

Косата й трептеше от статичното електричество, сякаш беше жива.

— Щях да загина, ако Джес не ме бе спасил. Венталите ми помогнаха. Но трябваше да ме променят. — Обстоятелствата не можеха да помрачат радостта на Ден. Толкова й се искаше да го прегърне. — Страшно се радвам да те видя, татко.

— Хората питат за теб. Справяме се както можем, при това никак зле, но все пак имаме нужда от говорителка.

— И аз имам нужда от вас. Имаме нова задача, по-важна от всичко. С Джес намерихме съюзници, които с помощта на скитниците ще успеят да победят хидрогите. Корабите на клановете се събират от целия Спирален ръкав. Доброволците на Джес организират сборни пунктове на различните венталски светове.

Все повече колонисти и скитници се приближаваха, за да видят какво е донесла за продан. Ческа забеляза къдравия Кото Окая — за последно го бе видяла на Терок, преди да го прати да изследва хидрогския кораб.

— Кото!

Ексцентричният учен възкликна радостно:

— Говорителке Перони! Нямам търпение да ти кажа за новите си идеи. Изработваме множество звънци и се подготвяме за…

— Кото, чакай. — Той млъкна. Явно разбираше какво ще му съобщи. Ческа се обърна към баща си. — Татко, елате с Кото в моя кораб, за няколко минути.

Тримата влязоха в товарния отсек и Ческа се дръпна в далечния ъгъл.

— Кото, майка ти почина на Йон 12. Съжалявам. Избягахме там, след като зевесетата разрушиха Рандеву. После… всичко се обърка.

— Бях там и видях кратера. Никакви следи от живот. Но поне ти си избягала. Кои други се спасиха?

В главата й нахлуха болезнени спомени.

— Никой, Кото. Само аз. Нико Чан Тайлар ме спаси, но корабът ни беше свален от кликиските роботи. След това се появи Джес и убеди венталите да ме променят, за да не загина.

Това повдигна още повече въпроси. Тя обясни за кликиските роботи, които бяха заровени на замръзналата луна, и как бяха унищожили базата.

— Значи майка ми е загинала? Как?

— Ихи Окая почина кротко, под купола на базата. С Пърсъл Уон й организирахме достойно скитническо погребение и я изстреляхме в космоса. Нещата се прецакаха малко по-късно.

— Когато почина майка ти, Ческа — каза Ден, — мислех, че никога няма да се съвзема. А се предполага, че скитниците трябва да са свикнали на трудности и бедствия.

— Но все пак успя. — Ческа се усмихна тъжно. — Тя те помоли, а ти винаги правеше каквото ти каже.

За разлика от повечето скитници, които загиваха при аварии и злополуки, майка й бе разполагала с време, за да се примири със смъртта. Лира Перони летеше със собствен търговски кораб, но една незабелязана повреда бе намалила действието на радиационните щитове. Майка й бе направила десетина курса, преди да установи повредата. И бе поела фатална радиационна доза.

Ден я откара на Рандеву, но скитническите лекари не можеха да помогнат. По него време Ческа се обучаваше за заместник на говорителката Окая. Двамата с баща й прекараха седмици край леглото на Лира. Преди това пък двете се бяха видели, когато майка й и бе помогнала с роклята за годежа с Рос Тамблин.

„Преди милион години, в напълно различна вселена…“

Ден умоляваше жена си да отидат в ханзейска болница, където според него щеше да има по-голям шанс. Но Лира отказа. Тя много добре осъзнаваше, че е обречена. Каза му да го преодолее. Да си живее живота и да свиква с промените. Въпреки скръбта си той изпълни последната заръка на жена си.

— Мисля, че ни очакват още много промени — каза Ден.

— Огромни — отвърна Ческа. — И имаме нужда от помощта ви.

Отне й почти час да обясни събитията в Спиралния ръкав на събралите се. Те бяха удивени както от думите й, така и от очевидните промени в тялото й. Баща й с ужас научи за разрушенията, причинени от покварения вентал на Плумас, откъдето се бе завърнал наскоро. Ческа смяташе, че няма да й е трудно да убеди скитниците да я последват.

— Кажи ни къде да отидем и ще направим каквото трябва. Все ще е по-добре, отколкото да седим тук и да чакаме дрогите. Предпочитам да ги бия на тяхна територия.

— Дай ми шанс да демонстрирам скитническата гениалност — заяви Кото. Двете му компита носеха някакви навити на руло полимерни постелки. Кото взе една и я опъна пред Ческа. — Това е един от звънците ми, говорителке. С тях ще се борим срещу хидрогите. Пръскат бойните кълба като яйца.

Ден се засмя.

— Вече произведохме сто хиляди от тези неща и очакваме да удвоим количеството им до няколко дни. В името на Пътеводната звезда, дрогите ще съжалят, че са изпълзели от газовите си гиганти.

На Ческа й се искаше да ги разцелува.

— Чудесна работа, Кото. Гордея се с теб.

— Ти ни вдъхнови, говорителке. Мисля и за още начини, с които да победим дрогите.

— Докато разполагат с умове като теб, скитниците ще оцелеят. Продължавайте производството. Аз трябва да отида на Харибда, където се събират танкерите. Елате и вие, колкото се може повече. Хидрогите ще срещнат противник, какъвто не са си и представяли.