Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (114)

112.
Крал Питър

Кралят и кралицата усещаха приближаващата буря. Естара беше потресена от случилото се с градината й и перверзната идея на председателя да накара сестра й да й я покаже. Но това беше само началото. Просто загрявка за другото, което предстоеше.

Бяха изолирани в покоите си, но не чак толкова, колкото предполагаше Базил. Питър се вгледа в данните от последния брифинг, с които не би трябвало да разполага. Бяха забранили на капитан Маккамон да го информира, но информацията се бе появила на екрана му тази сутрин. Вероятно бе изпратена от заместника Каин.

Питър преценяваше разполагането на човешките и илдирийските кораби и приготовленията за неизбежната хидрогска атака. Базил буквално бе вързал ръцете му, но въжетата сякаш се разхлабваха. Скоро двамата с кралицата трябваше да предприемат нещо драстично.

— Питър! — прошепна Естара.

Той се обърна и видя на вратата двама души. Капитан Маккамон и трима от хората му блокираха пътя им, но явно щяха да ги пуснат. Питър веднага позна Сарейн — изглеждаше много нетърпелива, но мъжът с нея беше с качулка, която закриваше лицето му.

Питър погледна Естара и тя му кимна.

— Пуснете ги, капитане — каза кралят.

Двамата бързо влязоха и мъжът смъкна качулката си.

— Натон! — възкликна Естара.

— Научих, че Базил нарочно държи зеления жрец настрани от вас, и реших, че трябва да направя нещо — бързо каза Сарейн. — Трябва да чуете спешното му съобщение. Натон не иска да говори с никого, освен с вас.

Питър погледна Маккамон и каза:

— Капитане, излезте и затворете вратите.

Маккамон неспокойно погледна Сарейн: очевидно не искаше да остави кралското семейство без охрана след последните събития. Естара му се усмихна.

— Всичко е наред, капитане.

— Това е в пряко нарушение на заповедите на председателя — каза той. — Но пък кралят трябва да е осведомен за важните събития.

След което излезе със стражите.

Натон наведе глава и каза тихо:

— Председателят опита да ме принуди да предам съобщението на него, но аз не му служа. Нито на Ханзата. Аз съм служител на световната гора.

— Определено се нуждаем от услугите на зелен жрец в този момент — каза Питър, възбуден от неочакваната възможност.

— Какви са новините, Натон? — попита Естара.

— Трябва да ви кажа какво планират илдирийците и хидрогите. И да ви обясня за дървесните кораби на верданите, които идват насам, и за действията на скитниците и венталите.

Придворният зелен жрец им разказа всичко, което знаеше. Питър държеше ръката на Естара и слушаше внимателно. Сарейн изглеждаше изненадана, но мълчеше.

— Искам да направиш нещо за мен — каза Питър, когато Натон свърши. — Изпрати вест на родителите на Естара, че се нуждаем от помощ. Също така кажи на скитниците, че волята на председателя е различна от кралската. Двамата с кралицата сме заложници и Базил издава от мое име заповеди, които не одобрявам. Не съм съгласен с това, което направиха със скитниците, и имам нужда от тяхната помощ. Трябва да обединим човечеството.

— На много от зарязаните колонии има зелени жреци, които контактуват със скитническите кланове — каза Натон. — Щом се върна при фиданката си, ще разпространя съобщението ви.

— Благодаря, Натон — каза кралицата и се обърна към сестра си. — Предполагам, че веднага ще изтичаш да докладваш на председателя?

— Не съм сигурна, че въобще ще ме приеме, дори да исках. Не ми се доверява особено, откакто накарах Пелидор да изпие отровата.

— Изглежда, развали вечерта на всички — каза Питър горчиво.

— Бих го направила пак, ако се наложи.

— Всички правим неща, които не сме очаквали — намеси се Естара. — Благодаря, че доведе Натон. Знам колко трудно ти е било.

— Ще е още по-трудно, ако ни забележат. — Сарейн гореше от желание да се махне. Натон пак си сложи качулката и двамата се изнизаха покрай стражите.

Капитан Маккамон пристъпи в апартамента. Изглежда, нещо го човъркаше.

— Крал Питър — заговори той тихо, — петима от хората ми изразиха съмнения за начина, по кой то председателят се справя с войната, и поради отношението му към вас. Не смятат, че намеренията му са в най-добрия интерес на Ханзата.

— Разбирам ги — отвърна Питър. — Ами вие, капитане?

— Мисля, че бях ясен. Вярвам, че по ръцете на председателя има много кръв — на сребърните барети, на екипажите от ЗВС и може би на цялото човечество. Вярвам, че много хора загинаха, защото не ви се даваше навременна информация. Не искам това да ми тежи на съвестта.

— Кои са тези петима? — попита Естара.

— Те ми се довериха и съм длъжен да запазя имената им в тайна.

— Според мен кралицата иска да каже, че ще е по-спокойна, ако ни охраняват точно тези мъже. Не знам срещу кого ще ни се наложи да се защитаваме и предпочитам да разчитам на доверени хора.

Капитанът се усмихна.

— Ваше величество, това със сигурност може да се уреди.

 

 

Питър спеше неспокойно, защото се притесняваше, че по всяко време може да се появи убиец. Колко ли време щеше да изчака Базил, преди да предприеме нещо?

Събуди се внезапно и с изненада чу гласа на ОХ.

— Крал Питър, кралица Естара, имате посетител. — Питър подскочи. Външните светлини хвърляха отблясъци в стаята. ОХ изчакваше учтиво, сякаш се притесняваше.

— Посетител ли? — Естара беше уплашена.

Питър се взря в бледия мъж до компито.

— Извинявам се за неочакваната визита. Но при тези спешни обстоятелства трябваше да поема риска. Знаете, че дните ви са преброени.

Заместникът Каин вече им бе помогнал веднъж, но можеха ли въобще да се доверят на човек от правителството? Питър се измъкна от леглото.

— Председателят сигурно ви наблюдава. Не се ли притеснявате, че ще ви видят? И всъщност как влязохте тук?

— Вече е доста късно, а и разполагам с начини да избегна подозренията, за поне кратък период. Вашите стражи ме пуснаха. — Каин седна на един стол. — Ако бяхте успели да убиете председателя, щяхте да решите малката ни дилема. Аз щях да заема мястото му и двамата щяхме да работим заедно. Но това е вече невъзможно. Председателят Венцеслас няма да допусне повече подобна непредпазливост. Ще ви елиминира съвсем скоро. Смятам, че до два дни в двореца ще се появи нов „фанатизиран убиец“.

— Тогава защо сте тук?

— Както казах, премахването на председателя вече не е опция. Затова трябва да се махнете вие. При това напълно неочаквано. Нося ви схемите на хидрогския кораб. Всичките открития на нашия екип са тук. Огромно количество информация. Може да откриете вътре неочаквана стратегия за бягство.

Питър знаеше, че всеки нормален кораб ще бъде прихванат от съдовете на ЗВС, които защитаваха Земята. Но ако избягаха с хидрогския кораб, нямаше да могат да им направят нищо.

— Ами вие? Ще дойдете ли с нас? Знаете, че Базил трябва да бъде спрян — за благото на Ханзата.

Каин допря пръст до безцветните си устни.

— Какво знам и какво мога да сторя са различни неща. Уредих на няколко пъти изтичане на информация към медиите, но вече не смея. Ако председателят разбере, ще сложи край не само на кариерата ми. — Стана от стола. — Повече не може да разчитате на мен. Дадох ви полезна информация. Вие си решете как да я ползвате. Желая ви късмет, каквото и да измислите.

— Наистина ли не можеш да направиш нищо повече? — попита Питър, но Каин вече си бе тръгнал.

— Ще се радвам да ви помогна с измислянето на стратегия в съответствие с ограниченията в програмата ми — обади се ОХ.

Питър погледна компито и се обърна към жена си.

— Не трябва да мислим само за себе си. Искам да предпазя теб и бебето, но трябва да направя и нещо за човечеството.

Очите на Естара блеснаха.

— Председателят допуска сериозна грешка, като смята, че човечеството обхваща само Ханзата, и е отписал скитниците, Терок и множество колонии. Човешката раса е много по-голяма от това, което смята Базил.

— Какво искаш да кажеш?

Тя хвана ръката му.

— Сарейн ми предложи нещо вчера. Щом не е безопасно за нас на Земята, може да управляваме от друго място. Терок ще ни приеме. Аз… — Тя снижи глас. — Много бих искала да се прибера у дома.

— Ако загинем, няма да сме от полза. Но бягството от Двореца на шепота няма да е достатъчно. Ако кралят и кралицата изчезнат, Базил ще покрие всичко и ще сложи Даниъл на мое място.

— И човечеството ще продължи да пропада.

— Не бива да оставяме възможност на Базил. Когато тръгнем, трябва да се погрижим да изчезне и Даниъл.