Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (133)

131.
Кралица Естара

Хидрогският кораб преодоля гравитацията без усилие. Небето беше празно. Туристическите цепелини и търговските кораби бяха приземени по спешност. От Двореца на шепота, който Питър и Естара бяха напуснали завинаги, се виждаха само няколко светлинки.

Кралицата се притисна към Питър.

— Не вярвах, че ще успеем да стигнем дотук.

Знаеше, че сърцето му се разкъсва, защото изоставя народа си в такъв момент. Щеше да изглежда като страхливец, бягащ точно когато хората му имат най-голяма нужда от него. Но Базил щеше да ги убие, ако не се измъкнеха. Нямаше да има никаква полза да останат. Естара знаеше, че дори да изгубят битката тук, човешката раса няма да бъде унищожена.

— Питър, човечеството не е само на Земята. Председателят забравя как сме разпространили. Той прекъсна връзките с Терок, със скитниците, а сега и с останалите колонии. — Погледна го с големите си кафяви очи. — От Терок ще можем да управляваме като истински крал и кралица. Председателят никога не би ти позволил да се превърнеш в лидера, от който имаме нужда. Това е единственият ни шанс.

Той знаеше, че е права, и кимна.

— ОХ, измъкни ни, колкото се може по-бързо.

Учителското компи пилотираше мълчаливо.

Спомените му бяха изтрити, но поне се бе превърнало в експерт по хидрогския кораб.

— Засичам множество препятствия по всички възможни курсове — заяви компито с равен тон. — Ще се опитам да ги избегна.

Естара виждаше кипящата битка през прозрачните страни. „Множеството препятствия“ бяха остатъци от стотици, дори хиляди разрушени кораби — илдирийски лайнери, бойни кълба и съдове на ЗВС Малкото им корабче беше като зрънце пясък сред целия този хаос.

Битката бе обхванала по-голяма част от пространството над Земята. Естара не виждаше начин да я заобиколят. ОХ избра най-добрия курс и ускори право в мелето. Току-що беше пристигнала нова група илдирийски кораби, няколкостотин лайнера.

— Какво ще правим, ако някой почне да стреля по нас? — попита тя. — Все пак сме в хидрогски кораб.

— Изследователският екип е монтирал комуникационни средства. Ще опитам да излъча съобщение по стандартните военни честоти, че не сме врагове. — Компито се захвана с уредите.

— Стига да ни повярват. А може и въобще да не ни забележат.

— Не ми се иска да разкриваме, че сме на борда. Исках да държа Базил на тъмно колкото се може повече. — Питър скръсти ръце. — Но нямаме избор.

— Не ви споменавам в съобщението — каза компито. — Съмнява ме, че на някого му е до нас. В момента са много заети. Генерал Ланиан опита да задейства „гилотиниращ протокол“, но се оказа, че бойните компита са препрограмирали корабите си. Много е ядосан, че планът му не е проработил.

Малкият им съд започна поредица от остри маневри, които щяха да запратят краля и кралицата в стените, но за щастие корабът разполагаше с добра система за разсейване на ускорението.

Някои от корабите на Земните въоръжени сили стреляха по тях, което означаваше, че въобще не слушат. Един язерен залп ги разклати сериозно, но ОХ бързо си възвърна управлението.

А после Естара зърна най-невероятното нещо на бойното поле.

— Питър, виж! Това са… дървета. Огромни световни дървета, точно както каза Натон!

Верданските кораби обвиваха клони около бойните кълба и ги трошаха на парчета. Естара се притисна към извитата стена, за да наблюдава по-добре.

Едно от огромните дървета смени курса си и се насочи към тях.

— ОХ, промени курса — извика Питър. — То иска да ни хване.

— Ще се опитам да го избегна, крал Питър. — Компито се съсредоточи върху кристалните контролни уреди, но бодливият дървесен кораб се приближаваше, клоните му се разтваряха като челюсти на капан.

— Не мисля, че ни е враг — каза Естара. — Все пак е от Терок.

— Само че ние сме в хидрогски кораб, а тези дървета ги унищожават. — Питър беше притеснен.

— Да съобщя ли, че кралица Естара е на борда?

— Да, ОХ! Кажи… че съм дъщеря на Терок, но не споменавай името ми.

Органичният съд се приближи и придърпа кораба им в здравата си прегръдка. Клоните му бяха огромни. Естара виждаше златистата кора, която се бе превърнала в броня. Острите шипове започнаха да драскат по хидрогската сфера.

— Съжалявам, крал Питър — каза ОХ. — Не мога да избегна този кораб.

Естара притисна ръце към кристалния корпус. Огромното растение приличаше, но и се различаваше от световните дървета в детството й. Те бяха миролюбиви и любопитни и само искаха да придобиват знание. Докато верданските кораби сякаш бяха създадени за разрушения. А може би за защита?

От портативната комуникационна система долетяха накъсани думи. Тя се наведе, изненадана да чуе топъл глас, който помнеше от едно време.

— Естара… сестричке.

— Бенето! — Погледна Питър. — Това е Бенето! Той е вътре в кораба.

— Аз съм дървесният кораб.

Бенето бе загинал на Гарванов пристан. Но Сарейн и Натон бяха казали, че се е завърнал като аватар на световната гора.

— Бенето, не ни наранявай.

— Защо сте в хидрогски кораб? — Гласът му не беше съвсем човешки.

— Бягаме от Земята. Председателят иска да ни убие, така че отиваме на Терок. — Тя завъртя настройките, за да го чува по-добре. — Искам да ти разкажа всичко! Толкова исках да те видя отново.

— Можеш ли да ни помогнеш? — попита Питър.

— Трябва да стигнем до Терок, Бенето. Ела с нас.

— Не мога. Битката е тук. Решителната битка. Вече съм част от дървесния кораб. Ние сме едно цяло. — Клоните вече държаха кораба им като в нежна прегръдка. — Днес ще смажем хидрогите, но първо ще се погрижа да се измъкнете.

Верданският кораб започна да се отдалечава от бойното поле. Вражеските залпове увредиха някои от външните клони, но огромният корпус въобще не потрепваше. Когато се отдалечиха достатъчно, Бенето разтвори клоните си и ги запрати напред, като фермер, разпръскващ семена.

— Ще ми липсваш, Бенето — каза Естара.

— Винаги ще си спомням теб и Терок. Ще останат с мен през хилядолетията, докато скитам из космоса.

ОХ отново настрои курс към Терок.

— Вече почнах да трупам нови спомени — каза компито и Питър се усмихна.

Естара се обърна назад и погледна през прозрачния корпус. Огромният органичен кораб се отдалечаваше. Тя видя как множеството клони се вкопчиха в следващото бойно кълбо и след това изгуби кораба от поглед.