Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (111)

109.
Базил Венцеслас

Базил стоеше до прозореца и гледаше навън. В нощното небе се виждаха светлинките на търговските полети. От височината на щабквартирата на Ханзата Дворцовият квартал бе впечатляващ. Илдирийският флот бе удържал на обещанието си и бе пристигнал на помощ, но Базил не можеше да се отпусне.

„Питър опита да ме убие!“

По кулите на Двореца на шепота горяха оранжеви пламъци. Всяка факла символизираше свят, подписал Ханзейската харта. Колко ли от тези планети хранеха някаква лоялност към Земята след оттеглянето на ЗВС? И всичко това бе по вина на Питър.

„Това момченце се опита да ме убие!“

Отражението му в прозореца беше измъчено и изпито. Измъчваха го толкова много притеснения, толкова тревоги. Мъчеше се да разреши максимално бързо кризите, преди да са възникнали нови. Трябваше да вземе по-добри стимуланти от медицинските специалисти. Още не беше време за поредната подмладителна процедура, но май трябваше да избърза. Не можеше да си спомни кога за последно си бе позволил секс със Сарейн. Сега я бе натоварил с много по-трудна задача — да се оправи със сестра си…

„Опитаха да ме отровят и Пелидор е мъртъв!“

— Натон настоява, че има спешно съобщение за краля — заяви нетърпеливият му заместник. — Опитва се да го достави от вчера. Може би трябва да го изслушаме.

— Вече бе информиран, че трябва да докладва на мен или на никого. Зеленият жрец трябва да разбере кой командва.

Каин очевидно не беше доволен.

— Така е, сър. Но той реши да не казва нищо и сега сме на тъмно. Смятам, че е тактическа грешка да се лишаваме от каквито и да било разузнавателни източници. Трябва да направим изключение, поне в този случай.

— Зеленият жрец може да се свърже с всяко място чрез телевръзката. Трябва ли да дам възможност на Питър да изпрати тайно послание из целия Спирален ръкав? Не мисля. Не бива да удължаваме илюзиите на Натон, че кралят е от значение. Управлението му приключи. — Базил се извърна от прозореца и погледна бледия си заместник. — Той се опита да ме убие. Подгответе незабавна смяна на властта.

Едно компи донесе кана кардамоново кафе, но Базил не му обърна внимание. Още повече че след последните събития тази напитка вече не му харесваше.

Заместникът днес беше крайно невъзприемчив.

— Имате ли доказателство, че зад това стои кралят? Не съм видял резултатите от разследването, но Пелидор сякаш беше виновен.

Раздразнението на Базил се усили.

— Трябва да поддържаме заблудата пред медиите. Проклетият Питър! — Заради начина, по който кралят бе организирал плановете си, и неправилния подход на Сарейн новинарите разполагаха с всички необходими доказателства. Франц Пелидор му бе служил дълги години, бе съвестен помощник, който знаеше да пази тайна. Базил беше наясно, че Пелидор не е замесен в атентата, но обществото вече го беше осъдило.

Базил трябваше да поддържа тази заблуда и да опетни репутацията на приятеля си. Нямаше избор, освен да изкара Пелидор зловещ конспиратор. Не можеше да допусне върху кралската институция да падне каквото и да е подозрение, въпреки че на престола седеше разочарование като Питър. Ако се разчуеше, че кралят е опитал да отрови председателя, скандалът щеше да съкруши и без това изстрадалото население.

Но Питър и бременната му жена щяха да си платят. 0, да. Сарейн вече бе получила инструкции. Сега Базил щеше да види кои са истинските му съюзници… стига да имаше такива.

Седна зад бюрото си и въздъхна.

— Реймънд Агуера беше толкова добър кандидат… на хартия. Нашите хора, включително Пелидор, го наблюдаваха почти година. Имаше ужасен живот, никакво бъдеще и много малък потенциал. Ние му дадохме всичко. Защо се опълчи срещу нас? — Удари с юмрук и каничката в подноса подскочи. — Трябваше да го елиминирам при първия знак за неприятност и да почна отново, както стана с принц Адам.

— Адам ли? Не съм го чувал…

— Няма значение. Той беше първият наследник на Фредерик, но осъзнахме грешката си навреме. Справихме се бързо и чисто. Но с Питър е твърде късно. Сега ще трябва да поправяме щетите, които нанесе. — Базил сплете пръсти. — Разбира се, ако хидрогите дойдат, няма да остане човешка история за пренаписване. Но пък… може и да имаме шанс, благодарение на илдирийците. Поне те показаха, че държат на думата си, щом се отървем от краля и кралицата, ще започнем на чисто.

— Простете ми за въпроса, господин председател, но убеден ли сте, че Даниъл е най-добрият избор?

— Не съм. Но нямаме друг.

— Искате ли да поговоря с Питър за неговата абдикация? Мога да намеря подходящо оправдание и да ги пратя с кралицата в изгнание. Така ще можем да го върнем, ако Даниъл се окаже… още по-лош.

— Това не е опция! Питър за пореден път демонстрира какъв е. — Базил погледна заместника си. — Нещо си станал много придирчив, Каин.

— Просто предлагам рационални алтернативи. Нали това ми е работата.

Дори Каин беше на ръба на неподчинението!

— Не искам алтернативи, рационални или не. — Беше трудно да скрие разочарованието от заместника си. Потърка очи. Искаше да остане сам. — Свободен си. Имаш инструкции. Ако не можеш да се справиш с тях, аз ще се погрижа лично. „По дяволите, как имам нужда от Пелидор. Може би е време да потърся и нов заместник, а не само нов крал“.