Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Of Fire and Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2007

ISBN 978–954–585–847–5

История

  1. — Добавяне

124.
Генерал Кърт Ланиан

Ланиан крещеше на офицерите си да продължават да стрелят.

— Просто удряйте всичко, което стреля по нас!

Искаше му се да знае какво, по дяволите, става.

Първо илдирийците се бяха обърнали срещу ЗВС, след което се обърнаха отново и удариха бойните кълба в невероятна самоубийствена атака. Почти седемстотин кораба се жертваха само за няколко минути. Монументално клане!

Останките от лайнерите и избухналите сфери бяха превърнали бойната зона в минно поле. Горящите горивни резервоари, тежките двигатели и парчетата от корпусите оформяха истинска метеоритна буря. „Голиат“ сякаш се намираше в центъра на фойерверките в деня на коронацията. Корабите на Ланиан трябваше да маневрират, за да избегнат шрапнелите. Всякаква надежда за стройна формация се бе изпарила.

Отгоре на всичко се бяха домъкнали и проклетите компита заедно с кликиските роботи. Отвлечените кораби на ЗВС изглеждаха точно като флотата на Ланиан. Беше трудно да се ориентират по кого да стрелят.

Тактическите офицери се мъчеха да определят целите, но врагът, се приближи и това стана невъзможно.

— Генерале, излъчват същите сигнали като нашите кораби. — Косевич обърса потта от лицето си. — Нашите компютри смятат, че са кораби на ЗВС.

— Но ние знаем, че не са, така че почвайте да стреляте. Веднага. — Фраковете и въглеродните разрушители не бяха ефективни срещу хидрогите, но със сигурност работеха срещу земните кораби. — И гледайте да не целите наши кораби. И без това не ни останаха много.

Отвлечените съдове изстреляха залп по един буреносник и го пръснаха на парчета.

— Ето ви една проклета цел! — изкрещя Ланиан. — Отбележете всеки кораб, който стреля по нашите.

„Голиат“ бързо успя да унищожи атакуващата манта, но Косевич докладва:

— Генерале, след като и ние открихме огън, вече е невъзможно да се различат атакуващи от нападатели.

Ланиан удари с юмрук облегалката на стола си.

На екраните се появиха двама от командирите на квадранти — Питър Табегочи и Костас Еолус.

— Генерале, защо стреляте по нас? Успяхме да си възвърнем част от корабите и ви идваме на помощ!

Ланиан гледаше екраните с открито съмнение.

— Да бе. Тогава защо стреляте по нас?

— Помислихме, че вие сте отвлечените кораби — отвърна Еолус.

— Нямаше как да знаем — допълни Табегочи.

Ланиан заглуши връзката и нареди:

— Ударете комуникационната кула на Еолус с електромагнитен импулс. — Усети колебанието на заместника си. — Вече ни подлъгаха с Ву-Лин. Нямам им доверие.

След прецизния изстрел образът на адмирала се смени със зловещата фигура на кликиски робот.

— Нещо не прилича на Еолус — заяви сухо Ланиан. — Ето ви следващата цел. Огън!

Язерите и фраковете удариха двигателите и пробиха десетки дупки в отвлечения кораб. Междувременно мантите на адмирал Уилис започнаха да стрелят по бившия флагман на Табегочи.

Отвлечените кораби продължаваха да маневрират покрай защитниците. Още един контролиран от роботите дреднаут се приближи и изстреля ракетите си по „Голиат“. Два от главните двигатели излязоха от строя, а язерният залп проби седем палуби.

— Стреляйте по този дреднаут с всичко, с което разполагаме.

Насрещният огън удари корпуса на атакуващия кораб и го отклони от курса му.

— Язерните муниции са на привършване, но поне ни остана един двигател — докладва Косевич.

— Генерале, трябва да отстъпим. Така сме неподвижна мишена.

— Все още разполагаме с достатъчно оръжия и възнамерявам да се боря до последен дъх. Вижте от кои сектори са тези кораби и се свържете с базата на Марс за техните гилотиниращи кодове. Ще ги спрем!

Корабният интерком беше повреден и думите му нямаше да се чуят от целия екипаж, но Ланиан каза високо:

— До всички: ако се предадем, предаваме Земята. Но от мен да го знаете: това няма да се случи днес.