Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Of Fire and Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2007

ISBN 978–954–585–847–5

История

  1. — Добавяне

69.
Адар Зан’нх

Веднага щом хидрогите си тръгнаха, Зан’нх се върна към обичайните си задължения. Той беше едновременно адар и престолонаследник и се чувстваше твърде безполезен и в двете длъжности. Четирите му кохорти дори не бяха получили позволение да нападнат хидрогите!

В покоите му го очакваше нова жена. Беше от кастата на паметителите, интелигентна и красива по свой начин. Лицето й сменяше цвета си според емоциите и Зан’нх реагираше според това, докато се любеха.

Магът-император го бе направил престолонаследник, въпреки че това право не му се полагаше по рождение. Задълженията имаха и приятна страна, но Зан’нх вече бе започнал да забравя имената на всички доброволки, с които бе спал. Щеше да му е трудно дори ако бе чистокръвен благородник, а той бе наполовина от воинската каста. Справяше се по добре с командването и тактиките, отколкото с дворцовите връзки. За щастие, на жените това въобще не им пречеше.

— Вие почетохте кастата ми — каза паметителката и лицето й се оцвети в светлосиньо. — Сигурна съм, че ще зачена здраво дете.

Зан’нх се сети да я погали по лицето и раменете, въпреки че жестът му се струваше странен. Едно време баща му обсипваше любовниците си със скъпи дарове и разполагаше с цяла тълпа служители, които внимателно следяха развитието на потомството му. Адарът предпочиташе да се занимава с военни дела. Особено сега, когато трябваше да победи хидрогите!

— Всички трябва да изпълняваме дълга си към Илдирийската империя.

Жената облече ефирните си разноцветни дрехи и излезе. Отвън я очакваха няколко представители на медицинската каста, които щяха да й направят бързи изследвания. Съветниците вече подбираха най-подходящата кандидатка за следващата вечер.

Зан’нх въздъхна. Не беше създаден за наслади и удоволствия. Въобще не му харесваше, че бе заел мястото на Тор’х, и не можеше да прости предателството му.

Не беше негова работа да преценява мъдростта на баща си и сделката с хидрогите. Но нима трябваше да предадат и унищожат човечеството? Адарът имаше противоречиво мнение за хората — те непрекъснато ламтяха за планети. Адар Кори’нх му бе разказал как човеците се настанили на опустошената от треска Крена още преди Слънчевият флот да изтегли оцелелите. Самият той се бе сблъскал на Кронха 3 с облачен комбайн, инсталиран без разрешение.

И все пак хората бяха проявили и неочакван алтруизъм. Съливан Голд бе рискувал много, за да спаси илдирийците от хидрогското нападение на Кронха 3. Подобно геройство заслужаваше място в Сагата, а вместо това човешките миньори бяха задържани като пленници. Надяваше се, че поне те ще успеят да измислят нещо — неговите учени не се справяха.

Пред покоите го очакваше куриер.

— Адаре… престолонаследнико! Магът-император ви вика незабавно!

 

 

Джора’х се спусна по подиума да го посрещне. Адарът го поздрави официално.

— Хидрогите дадоха нарежданията си и вече изпратих куриери със заповеди. Пратих съобщение на Добро, в случай че хидрогите подслушват чрез Осира’х.

— Каква е моята задача, господарю? — попита Зан’нх, без да вдига поглед от стъпалата.

— Отиди незабавно на Земята и занеси на краля следното съобщение…