Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Of Fire and Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2007

ISBN 978–954–585–847–5

История

  1. — Добавяне

113.
Магът-император Джора’х

Джора’х бе изпратил адар Зан’нх и корабите му към Земята, както бяха поискали хидрогите, но въпреки това над Илдира се появиха шестдесет бойни кълба. Явно съществата не му вярваха.

„Възнамеряват да ни унищожат“.

В орбита имаше повече от хиляда лайнера. Въпреки численото превъзходство хидрогите се спуснаха арогантно. Явно смятаха, че шестдесет кораба са достатъчни.

Всъщност диамантените сфери наистина можеха да унищожат Миджистра и да убият мага-император. Дори да ги таранираха стотици лайнери, експлозиите и падащите останки щяха да причинят неописуеми щети на града. Освен това хидрогите винаги можеха да извикат подкрепления.

Неочакваната евакуация на Хирилка бе наложила намесата на кохортата на тал Ала’нх. Сега корабите се връщаха със стотици хиляди бежанци. Само че Илдира вече не беше безопасна.

Джора’х бе наредил на Нира и Колкер да се скрият. Знаеше за омразата на хидрогите към верданите и не биваше да се разбере, че в Призматичния палат има зелени жреци.

Осира’х застана до него и му се усмихна.

— Съзнанието ми е отворено. Усещам бойните кълба. Хидрогите са ядосани… но те винаги са ядосани. Имат подозрения. Не разбират илдирийците.

— Въобще не са се опитвали да ни разберат. Това е тяхната грешка и слабост. Нали няма да ги оставиш да научат тайните ни?

— Няма. — В гласа й нямаше следа от колебание.

Тал Лорие’нх бе дошъл в качеството си на военен съветник. Беше висок и слаб — и рядко поемаше рискове. Но във всички случаи щеше да изпълни заповедите на мага-император.

Джора’х вече бе взел решение, макар да знаеше, че расата му ще плати скъпо. Знаеше, че хидрогите се сражават с фероуите на няколко фронта. Нира бе възстановила връзката си със световната гора и го бе осведомила за офанзивата, която започваше из целия Спирален ръкав. Колко дълго щяха да издържат обитателите на газовите гиганти? Венталите и верданските бойни кораби можеха да са достатъчни за победата. Дали щяха да искат да се сражават и със Слънчевия флот?

„Може и да оцелеем. Стига да сме силни и да имаме късмет“. Щеше да живее или да умре от последиците на решението си. Добре знаеше какво трябва да каже.

Хидрогският пратеник пристигна и Джора’х стана да го посрещне. Положи ръце върху рамената на Осира’х, докато газовата капсула се приближаваше към подиума. Тал Лорие’нх изглеждаше притеснен. Досега не бе виждал хидрог отблизо, дори не бе влизал в битка с тях.

Джора’х изчака хуманоидната форма да се приближи към прозрачната стена. Знаеше, че часовникът тиктака.

— Защо се върнахте? — попита твърдо. — Вече изпратих корабите ми към Земята, както пожелахте. Не виждате ли, че изпълних думата си?

— Тук сме, за да гарантираме, че няма да се отметнете. Или да ви накажем в противен случай.

Джора’х потръпна вътрешно, но не промени изражението си.

— Това не е необходимо.

— Въпреки това смятаме да останем, докато битката за Земята приключи. Ще разберем веднага, ако ни измамите.

Джора’х не показа страх. Илдирийците вярваха, че са част от грандиозната космическа история и че Сагата за седемте слънца е картата, която определя реалността на миналото и бъдещето. Но баща му му бе показал колко голяма част от историята е променена и дори фалшифицирана. Важни бяха делата. Нямаше да бъде запомнен като страхливец и предател… стига въобще да останеше някой, който да добавя нови пасажи.

Чувстваше се безсилен, но не смяташе да отстъпва.

— Не ни ли вярвате? Добре. Ще изпратя още кораби на Земята. Тал Лорие’нх! Щом пратеникът си тръгне, заминавате с цялата си кохорта на помощ на адар Зан’нх.

Слабият офицер примигна изненадано, но реагира по правилния начин.

— Слушам, господарю. Веднага щом пратеникът си тръгне.

Джора’х се обърна към сферата.

— Осигурих повече от хиляда лайнера. Смятам, че ще стигнат за унищожаване на остатъците от Земните въоръжени сили. Доволни ли сте?

— Все пак ще ви наблюдаваме отблизо.

Джора’х все още не бе сигурен дали ходът му е убедил пратеника, но хидрогът не каза нищо повече. Малката сфера се понесе обратно по коридорите, съпроводена от множество стражи, които всъщност не можеха да й навредят по никакъв начин.

Щом останаха сами, Осира’х и талът го погледнаха, сякаш е полудял.

— Господарю, ако замина с кохортата си, Илдира ще е твърде отслабена! Хидрогите висят над главите ни!

— Не съм наясно какво са намислили хидрогите за Земята, но не бива да губим там. Трябва да размажем врага със сигурност. Тръгвайте с максимална скорост, иначе ще закъснеете. — Магът-император си пое дъх. Знаеше, че ги праща на смърт. — Няма да има време Съливан Голд и хората му да поработят над корабите ти. Съжалявам, Лорие’нх.

— Ние с хората ми разбираме какво трябва да се направи.

Джора’х кимна.

— Защитата ни няма да отслабне. Две кохорти ще останат над Призматичния палат, а и много кораби се завръщат от Хирилка. — Той понижи глас и погледна дъщеря си. — Въпросът е можем ли да нанесем на хидрогите достатъчно сериозна рана, че да ни оставят на мира?

Осира’х му се усмихна окуражаващо.

— Не се отчайвай.

— Знаеш ли нещо? Какво си намислила?

— Аз съм продукт на вековна размножителна програма и установих връзка. Създадох мост към хидрогите, а майка ми ми даде идея. Може би мога да направя нещо… изненадващо.