Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (145)

143.
Председателят Базил Венцеслас

Оценките за щетите продължаваха да се трупат и Базил чувстваше едновременно еуфория и разочарование. Последните няколко дни бе прекарал в офиса си, от който се откриваше чудесна гледка към Дворцовия квартал.

Населението на Земята бе оцеляло. Нещо, което не вярваше, че ще се случи.

Не знаеше колко са жертвите, но според данните все още имаше от какво да се притесняват. Теранският ханзейски съюз беше пред разпад. За тридесетте години на управлението си Базил беше извел Ханзата до голям възход. Но всичко се бе сринало за съвсем кратък период.

Сега заместникът Каин и измъчената Сарейн бяха при него. Чакаха генерал Ланиан да кацне. Базил се доверяваше на много малко хора — и изпитваше известни подозрения дори към тези двамата.

В очите на Сарейн виждаше смесица от любов, страх и още нещо. От опита за убийство на банкета тя се държеше странно. А може би и отпреди това? Никога не бе разбирал напълно амбициите й, нито пък се беше опитвал особено. Беше твърде зает и това нямаше да се промени скоро. За пореден път съжали, че Пелидор е мъртъв. Съмняваше се, че ще намери толкова верен човек.

Изражението на Елдред Каин беше непроницаемо. Председателят не разбираше напълно и заместника си. Очевидно човешката раса имаше нужда от Базил Венцеслас повече от всякога.

Най-накрая генералът се появи. Изглеждаше изтощен, униформата му бе омачкана, очите му бяха подути. Сигурно не беше спал от деня на битката, тъй като беше затрупан с множество проблеми. „Като всички“.

Състоянието на Земните въоръжени сили беше окаяно. Хидрогите и кликиските роботи бяха унищожили много от корабите, събрани за последната защита. А отвлечените от компита съдове все още бяха някъде в космоса и сериозно ги превъзхождаха по брой. Роботите можеха да се върнат и да ударят по всяко време.

Освен това Базил не знаеше какво да прави с проклетите скитници. Може би трябваше да ги награди някак? Да прати благодарствено писмо? Щом разполагаха с толкова ефективно оръжие, защо не го бяха споделили с Ханзата преди битката?

Въпреки окаяния си вид генералът беше зареден със странна енергия, сякаш гордостта и достойнството му отмиваха умората.

Беше време за работа. Винаги работа. Това поддържаше човешката цивилизация повече от силния политически лидер… и повече от неблагодарните крале и принцове, които изчезваха в тежките времена. Питър го беше предизвикал и председателят не можеше да прости това.

Генералът се усмихна уморено.

— Въпреки ужасяващата цена това е победа. ЗВС са в тежко положение, но хидрогите са победени и може би унищожени. — Той поклати глава. — Кой би помислил, че илдирийците ще направят такова нещо? И трябва да призная, че дължим благодарност на скитниците. Опитваме да разберем как работи тайното им оръжие, за да можем да го възпроизведем.

— Ако хидрогите са унищожени, няма да имаме нужда от оръжието им — отбеляза Базил. — То очевидно не може да се използва по други цели.

— А тези огромни дървесни кораби от Терок? — започна Сарейн със странно горчив глас. — Изненадана съм, че народът ми реши да помогне на Земята, след като ние не направихме нищо при предишните атаки на хидрогите.

— Същото може да се каже и за скитниците. — Каин сякаш се наслаждаваше на това.

Базил ги погледна и каза сухо:

— Сега не трябва да се занимаваме с дребни дрязги. Трябва да действаме бързо. Цялото население е в шок. По улиците ще настане хаос и анархия. Не бива да го позволяваме. Ще са необходими сериозни мерки, за да удържим ситуацията под контрол.

— По време на последната си среща установихме приоритетите — каза Каин. — Вече сме готови за следващата стъпка.

— През следващите седмици ще трябва да направим точна преценка на щетите и да вземем мерки — но искам пълна конфиденциалност. — Базил погледна многозначително Ланиан и Каин. — Населението не бива да разбере колко лошо сме ударени.

Те кимнаха и Базил бе доволен да види пълното им съгласие. Ако всички го бяха подкрепяли напълно, можеше да ги преведе невредими през цялата криза.

— Ще съберем ресурси от колониите. Ще са нужни много усилия, за да построим нови бойни кораби, да възстановим търговията и връзките между планетите. Усилията ще са много по-тежки от направените през последните години.

На думи изглеждаше лесно, но председателят знаеше, че това означава високи данъци и тежки времена. А Питър, Естара и Даниъл бяха изчезнали. Той присви очи и се обърна към Сарейн.

— Сигурна ли си, че не знаеш къде са отишли сестра ти и кралят? Минаха дни! Имаме нужда от силна личност, която да окуражи хората и да възстанови контакта с колониите. — Може би щеше да му се наложи да прибегне до неочакваната алтернатива.

— Аз… не знам къде са, Базил. За последно говорих с Естара след пира в чест на Даниъл, беше в градината, която ти унищожи. — Не успя да скрие горчивината си. — Както знаеш, я пазеха много сериозно — за нейна собствена безопасност.

Базил се намръщи. Това сарказъм ли беше? Отгоре на всичко наред с другите беди в нощта на атаката беше изчезнал и хидрогският кораб. Той беше натоварил Каин с разследването, но през последните дни заместникът имаше други приоритети.

Един от секретарите почука на вратата.

— Зеленият жрец иска да ви види, господин председател.

— Пусни го. Може би има новини. Време беше да започне да ми докладва.

Натон влезе гордо. Погледна ярката светлина на сутрешното слънце, която влизаше през широките прозорци, и се обърна към председателя.

— Какво има? — попита нетърпеливо Базил.

— Помолиха ме да ви предам съобщение от крал Питър и кралица Естара.

Базил скочи.

— Къде са те? Настоявам незабавно да се върнат в Двореца на шепота.

— Кралят и кралицата се преместиха на Терок. Там ще създадат човешка конфедерация и ще установят ново управление.

Председателят се засмя сухо.

— Това е абсурдно! Още повече във времена, в които трябва да се обединим!

— Обединяваме се, господин председател. Само че без вас. — Натон само предаваше съобщението, без емоции. — Терокците се съгласиха да се включат в новата конфедерация. Зелените жреци в бившите колонии предадоха съобщението на жителите им. В момента избират представители.

— Как така бившите? Те все още…

Натон го прекъсна.

— Шестдесет и три изоставени свята скъсаха Ханзейската харта и се присъединиха към конфедерацията.

— Но това е обявяване на война! — извика Ланиан.

— Това е нормален и законен отговор. След започването на хидрогската война Теранският ханзейски съюз ги заряза и спря да им праща храна и медикаменти. Изтеглихте контингентите на Земните въоръжени сили. С други думи, Ханзата не изпълни задълженията си и наруши хартата. Сега колониите правят всичко необходимо, за да оцелеят.

— Те са ханзейски колонии! — настоя Базил.

— Бивши. Представители на петнадесетте скитнически клана също се включиха. Сигурни сме, че говорителката ще се съгласи, че подобна конфедерация е в най-добрите интереси на човечеството. Скитниците доставят екти и храна на колониите като знак на добра воля, въпреки че още отказват да търгуват с Ханзата.

Генерал Ланиан не знаеше какво да каже. Само заместникът Каин не изглеждаше ядосан.

Председателят погледна безизразното лице на зеления жрец.

— Вземи си фиданката и изпрати съобщение на крал Питър. Кажи му, че заповядвам да се върне незабавно на Земята!

— Съжалявам. Нашите комуникации вече не са на разположение на председателя и Ханзата.

— Не може да постъпите така! — Базил щеше да се пръсне от яд. Кожата му сякаш се бе запалила. — Изпрати съобщението! Ти трябва да си неутрален. Ти си зелен жрец. Ти си…

— Аз изпълнявам нарежданията на крал Питър и кралица Естара, останалите жреци също. Не може да ми заповядвате. Нито вие, нито ЗВС, нито някой от управлението на Ханзата ще има достъп до телевръзката.

За момент Базил се замисли дали да не подложи зеления жрец на мъчения или да го екзекутира за неспазване на заповед. Сарейн стана и поклати глава.

— Той е прав, Базил. Никой не може да принуди зелен жрец да изпрати съобщение.

— Но докато изпратим кораби, колониите ще са се отцепили! — намръщи се Ланиан.

— Това вече се случи. — Натон се усмихна хладно. — Земята ще може да се присъедини към нас, когато председателят Венцеслас си подаде оставката и Теранският ханзейски съюз се разпадне. Всички членове на конфедерацията трябва да са лоялни на краля.

— Кралят? Питър никога не е бил истински крал!

Сарейн погледна безпомощния председател и каза:

— Може би беше, Базил. Повече отколкото предполагаш.