Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (125)

123.
Крал Питър

Питър и Естара водеха принца толкова бързо, че той не можеше да задава въпроси. ОХ ги прекара през някаква странична врата, покрай градина със статуи и накрая излязоха на главния площад.

Даниъл беше развълнуван. И подозрителен.

— Щом ще е коронация, защо не я правят в Двореца на шепота? Не е в стила на председателя.

— Защото иска да е на безопасно място — каза Питър. — Забрави ли, че ни нападат?

— Но няма ли да има някакво празненство?

Сирените за въздушна тревога огласиха целия град. Естара посочи затъмнените сгради от другата страна на площада.

— Всички са се скрили и слушат приемниците си. Ти трябва да ги вдъхновиш.

— Ако ЗВС и илдирийците се провалят, хидрогите ще унищожат Земята — добави Питър. Но ако с кралицата успееха да избягат, оцелялото човечество щеше да има силен лидер.

— Значи има вероятност да не съм крал за дълго? Не е ли по-добре да отидем в някакво убежище? Кралят трябва да оцелее, без значение какво ще се случи със Земята.

— Още малко, Даниъл. — Питър се опита да го каже уверено. — Почти стигнахме.

Хидрогският кораб беше осветен само от аварийните прожектори. Изследователите бяха евакуирани. Питър видя сериозната охрана и разбра, че ще е по-трудно, отколкото бе очаквал. Базил може би се притесняваше, че хидрогите ще се опитат да си върнат кораба.

— Нямат ли си друга работа?

— Това е слабото място на плана — прошепна Естара.

Даниъл усети колебанието им.

— Защо сме тук?

— Защото това е целта ни — отвърна ОХ.

— Можеш ли да си представиш по-безопасно място от тази бронирана сфера? — намеси се Естара.

Даниъл беше пълен с въпроси, но не можеше да си представи, че кралската двойка ще се разбунтува открито срещу Ханзата. От друга страна, Питър смяташе, че действа в името на човечеството.

— Хайде, принце. Очакват ни.

— Стой! Никой не може да се приближава, по заповед на председателя — викна един пазач.

— Председателят ли? Не виждате ли, че съм кралят?

Стисна дръжката на заредения зашеметител в джоба си. Усещаше, че Естара е готова на всичко. Знаеше, че в момента и тя стиска оръжието си.

ОХ пристъпи смело напред, почти влачеше принц Даниъл.

— Нямате право да спирате крал Питър, кралица Естара и принц Даниъл.

Ако разполагаха с достатъчно време, Питър може би щеше да успее да убеди стражите, но бе много вероятно те да се свържат с Базил. Не можеше да рискува. Кралят и кралицата едновременно извадиха зашеметителите и стреляха. Изненаданите пазачи не успяха да реагират и паднаха на земята.

Принц Даниъл онемя. После схвана какво става и се опита да побегне. Кралят намали мощността на зашеметителя и стреля в краката му.

Принцът падна и запъшка.

— Естара, ОХ, помогнете ми да го внесем — каза Питър.

Влязоха в кораба. Учителското компи спря пред трапецовидната стена и каза:

— Вече заредих информацията от заместника Каин, заедно с проучванията на доктор Палаву и бележките на скитническия инженер Кото Окая. Този транспортал функционира приблизително като останалите. — ОХ наклони глава и оптическите му сензори присветнаха. — Трябваха ми шест часа, за да трансформирам координатите. Смятам, че ще се справим.

— Има ли риск? — Питър погледна Даниъл, който се дърпаше в ръцете им и мучеше нещо.

— Не по-голям от използването на останалите кликиски портали. Избрах подходящо място… стига да съм уцелил правилните координати.

Принцът опита да се изтръгне от ръцете на Питър и Естара, но те го удържаха. Кралят беше наясно, че младежът не разбира защо правят всичко това, но нямаше време да му обяснява. Каза само:

— Не се бой. Сигурен съм, че ОХ е подбрал перфектното място за теб.

Даниъл замуча по-силно. Компито задейства транспортала и въведе координатите. Порталът се замъгли, после започна да блести.

— Готово, може да го изпращате.

Кралят и кралицата се напънаха, залюляха Даниъл и го хвърлиха през транспортала. Питър се надяваше, че не са го запратили на някоя смъртоносна планета. От друга страна, вярваше на ОХ. Както винаги.

Принцът изчезна — към някоя от новосъздадените колонии. Порталът избледня и угасна.

— Е, поне един от нас е в безопасност. Макар че едва ли ще ни благодари някога.

— Даниъл никога не е благодарил за нищо на никого — отвърна Естара и погледна компито. — Жалко, че няма транспортал директно до Терок. Там трябва да отидем.

ОХ се дръпна от командната конзола.

— Знам, ваше величество. Ще се наложи да ви закарам лично.