Джеймс Патерсън
Криеница (99)

97.

— Обвинението призовава Питър О’Мали.

Пребледнях, когато чух тези думи в съда. Всъщност вече привиквах с чувството на постоянна тревога и страх. Двайсет и девет дни се изслушваха свидетелски показания, повечето от които не говореха нищо хубаво за мен.

След ожесточените протести на защитата съдията Сасмън бе позволил на Низински да представи доказателства за смъртта на Филип Брадфорд. А сега районният прокурор планираше да извлече каквото може от смъртта на Патрик.

Щеше да бъде трудно. Не можеше да направи нищо повече от това просто да загатне, че съм била отговорна за нея. Но бях наясно, че точно това иска Питър. Да се загатне, да се намекне, за да ме нарани по всички възможни начини.

По някакво чудо съдебната зала изведнъж бе изпразнена от зрители при свидетелските показания. Питър се бе съгласил да говори, но адвокатът му бе убедил съдията да запази в тайна явяването му.

Нещо не разбирах. Защо трябва Питър да бъде защитаван? Но скоро разбрах всичко. Свидетелските показания на Питър отнеха много повече време, тъй като имаше поне стотина възражения от адвокатите ми, но основната линия в протоколите щеше да звучи приблизително по този начин:

— Господин О’Мали, вие членувате ли в „Лейк Клъб“?

— Да.

— Клубът е разположен в Бедфорд Хилс? Точно до Грийнбрайър Роуд?

— Да.

— Колко членове има клубът?

— Около петстотин човека.

— И дейността му е като тази на повечето провинциални клубове — голф, тенис, плуване, вечери и танци?

— Точно така.

— И все пак „Лейк Клъб“ осигурява и нещо повече, нали?

— За някои членове — да.

— Нещо, което не се осигурява на всички членове, а само на няколко по-специални?

— Точно така.

— Вие от тези няколко ли бяхте?

— Да.

— Кой друг бе в тази група?

— Доста изтъкнати личности.

— Какво им осигуряваше клубът?

— Най-вече място за срещи. Понякога дискутирахме финансови публикации, проблеми на правителството и други.

— И след като приключеха дискусиите?

— Тогава се забавлявахме. Невинаги, само при специални поводи.

— Разбирам. Може ли да опишете това забавление?

— Сексуално забавление в по-голямата си част.

— Може ли да бъдете по-конкретен?

— Осигуряваха се момичета, а понякога и млади мъже.

— Проститутки ли?

— Не бих ги нарекъл точно проститутки.

— Те са били там, за да „забавляват“ членовете, и за услугите им е било заплащано?

— Да.

— Ако се сетите за друга по-подходяща дума… кажете ми, господин О’Мали. В Бедфорд Хилс ли живеете?

— Не. В Манхатън и на Западното крайбрежие.

— И все пак сте член на „Лейк Клъб“?

— Да.

— И също така сте участвали в тези среднощни партита?

— Да.

— И защо, господин О’Мали?

— Баща ми, Патрик О’Мали, имаше дял в клуба. Дадоха ми официално членство, когато той почина.

— Той участвал ли е в среднощните забавления?

— Да.

— Тоест той е спял с млади момичета.

— Да.

— Имал ли е Патрик О’Мали връзка с Маджи Брадфорд?

— В продължение на доста месеци. Може би няколко години.

— А имате ли полубрат?

— Да. Те всички живеят заедно.

— Бихте ли казали, че Патрик О’Мали и Маджи Брадфорд са били влюбени един в друг?

— Така ми каза баща ми.

— И все пак не се е отказал от членството си в клуба?

— Не.

— Нито пък е спрял да спи с млади момичета?

— За това не знам.

— Знаела ли е госпожа Брадфорд за тези „забавления“ и за участието на баща ви в тях?

— Да.

— Откъде знаете?

— Тя имаше снимки на баща ми с поне две момичета.

— Тя е имала снимки?

— Намерих ги в нейната спалня. Тяхната спалня. След като баща ми почина. Помогнах при събирането на документите му.

— Ясни снимки ли бяха?

— Много. Съвсем ясно се виждаше баща ми с две момичета.

— Няма нужда от подробности. Не и сега. Госпожа Брадфорд е притежавала снимките?

— Да.

— Какво е мислела за тях?

— Не знам. Никога не ми е казвала.

— Какво мислехте вие за тях?

— Винаги е ужасно, когато син види баща си в такова скандално положение.

— Да, разбира се. Но не сте били изненадан?

— Не.

— А сега ми кажете, господин О’Мали, как почина баща ви?

— Не знам.

— Не знаете? Как е възможно това?

— Почина на лодката си. Предполагаше се, че причината е инфаркт.

— „Предполагаше се“? Той сам ли бе на лодката?

— Не. Госпожа Брадфорд бе с него.

— И са били само двамата?

— Да. Бреговата охрана намери лодката. Госпожа Брадфорд им казала как починал той.

— Те повярвали ли са й?

— Очевидно.

— Кажете ми, господин О’Мали, вие познавахте ли Уил Шепърд?

— Да.

— Бихте ли казали, че сте били приятели?

— Светски приятели.

— Имали ли сте бизнесдела с него?

— Да. Бизнес и светски връзки.

— А, светски. Уил Шепърд беше ли член на „Лейк Клъб“?

— Да.

— И на клуба в клуба?

— Да.

— Тогава и той е участвал в „забавленията“?

— Съвсем сигурно.

— А Маджи Брадфорд знаеше ли?

Питър О’Мали замълча, извърна се и погледна право в мен.

— Да, знаеше. И вероятно точно затова го е убила.

Както казах, през цялото време на свидетелските му показания имаше стотици възражения, но съм запомнила явяването му пред съда по този начин. Сигурна съм, че и съдебните заседатели са го запомнили така. Губех всичко, което някога съм обичала или ме е било грижа за него.