Джеймс Патерсън
Криеница (47)

45.

Веднъж поне скандалните истории в пресата бяха в по-голямата си част точни и верни, а може би дори подценяваха нещата. Уил го знаеше, както и брат му.

Уил наистина бе опасен, много по-опасен, отколкото булевардната преса подозираше. И наистина прекара шест седмици в частна нюйоркска клиника, възстановявайки се от „нервна криза“. В Рио бил имал „медикаментозен проблем“.

Беше правил много по-лоши неща от взимането на малко кокаин, но винаги се бе измъквал. Този път му излезе скъпичко — всяка седмица плащаше значителна сума на любимия си брат — но поне все още бе на свобода. Не бе прибран в затвора до края на живота си.

Уил и Палмър бяха решили, че се налага да поживее някъде извън Лондон за известно време. Малкият негодник Палмър всъщност бе настоял. В това се състоеше част от „сделката“ им. Неизвестно по каква причина, Уил се бе почувствал привлечен от Ню Йорк.

Взе апартамент под наем в Ийст Сайд и толкова му хареса, че започна да си търси къща. Веднъж в „Таймс“ прочете, че Маджи Брадфорд живее в Уестчестър. Както и Уини Лорънс. И така Уил реши първо да се огледа в Уестчестър.

Все още бе голям почитател на песните на Маджи. Музиката й лекуваше, убеден бе в това. Дори говори с перфектния психар от Пето авеню за песните й, особено за текстовете им. Докторът също бе почитател на Маджи Брадфорд, така че разбра за какво му говори Уил, или поне той така си помисли.

Уил си мечтаеше да срещне Маджи някой ден в Уестчестър. Сигурен бе, че това можеше да се уреди някак си. Достатъчно умен бе, за да подготви работата, нали?