Джеймс Патерсън
Криеница (112)

110.

Щом погледнах към изкривеното пепеляво лице на Нейтън, веднага разбрах, че Норма е права. Самият му вид доказваше вината му. Моят адвокат — моят приятел — бе скочил на крака. Пелтечеше и пръскаше слюнки от ярост, но зад думите му прозираше истината. Видях унижението в очите му, предателството, егоизма и злото, което бе сторил.

— Съдия Сасмън — каза Нейтън, — това са най-скверните лъжи, наркомански фантазии и измислици, които някога съм чувал. Не мога да повярвам, че седим тук и слушаме всичко това.

— Не, не са лъжи — отсече Норма. — Имам свидетели. Градинарят на „Лейк Клъб“ и двамата портиери. Освен това имам показание под клетва на член на този клуб в клуба. На едно от твоите приятелчета.

Тя вдигна пръст към него, а той се отдръпна назад, сякаш от пръста на Норма изскачаха куршуми.

— Нека Господ — не, нека Маджи Брадфорд и бедните й деца да ти простят. Но аз самата не мога. Ти вече си опозорил себе си, както и професията си. Почти съдейства една невинна жена да бъде осъдена. Мили боже, Нейтън. Надявам се да те пъхнат в затвора поне за сто години. Ще направите ли това, съдия Сасмън?

Седях неподвижно, сграбчила страничните облегалки на стола си. Бузите ми горяха, главата ми ту се замайваше, ту се проясняваше.

Дръж се, повтарях си непрекъснато. Сега трябва да си спокойна. Това наистина се случва. Не е само сън. Не си отново в затворническата килия. Ти си точно тук. И всичко това е истина.

После изведнъж се озовах в прегръдките на Норма и Бари. Треперех цялата като лист. Всички плачехме. Норма трябва да бе прочела мислите ми.

— Това се случва наистина, Маджи — промълви тя. — Снощи все още говорехме с главния прокурор и затова не ти казахме.

Стояхме прегърнати дълго време. Не бих могла да опиша как се чувствах, но никога досега не бях изпитвала такова чувство на облекчение. Бях просто не на себе си, но съзнавах какво се бе случило току-що. Разбирах. И знаех.

— Очевидно ще трябва да обявим за невалиден съдебния процес — заяви съдия Сасмън на Низински, като гласът му едва проникна в замаяната ми глава, — но вие може да искате да опитате отново. Нищо от тук споменатото не премахва факта, че Уил Шепърд е бил убит, а детективите казват, че госпожа Брадфорд е признала, че го е застреляла. Ще трябва да й дадем време да си наеме нов адвокат и да подготви защитата си. А може би тя ще иска да промени и стратегията си. Може ли да ми кажете какво възнамерявате да предприемете?

Няколко секунди Низински всъщност просто не можа да проговори.

— Всичко това е много изненадващо — успя най-после да каже той. — Не знам какво ще реша. Ще ми трябва известно време, за да се организирам отново, Ваша чест.

— Когато го направите, обадете ми се — отвърна Сасмън.

Бари се обърна към съдията:

— Не съм адвокат, така че не знам правилните според закона думи, но мислите ли, че госпожа Брадфорд може да бъде пусната да си върви вкъщи?

Сасмън се обърна и ме погледна.

— Тя е свободна въз основа на собствената си гаранция — каза той.