Джеймс Патерсън
Криеница (52)

50.

Маджи Брадфорд наистина бе каквато песните й внушаваха, а може би и нещо повече, помисли си Уил. Беше много привлекателна, въпреки че не го съзнаваше.

Тя бе човекът, който може да го спаси. Убеден бе в това и започна да се чувства обсебен от нея. Трябваше да я види отново. Слушаше песните й непрекъснато — и вкъщи, и в колата си.

Обмисли внимателно всичко и започна с дълго писмо, в което не молеше за среща, а само за малко съчувствие и разбиране. Друг път й писа за това как майка му го изоставила, когато бил малък, а после и за самоубийството на баща си. Писа й как песните й го успокояват и му помагат, като само се молеше и тя да му отговори по някакъв начин.

От нея не дойде нито ред, така че, както обикновено, той се захвана с други жени. Нахвърли се на една от тях. Не бе толкова зле, както в Рио, но все пак стана доста страшно. Върколака на Ню Йорк.

Но изведнъж, като гръм от ясно небе, получи писмо от Маджи. Тя му пишеше, че първата стъпка била да застане лице в лице с болката си, както той очевидно бе направил. Тогава той й се обади и помоли за среща — една-единствена среща в Ню Йорк, и то по обяд.

Срещнаха се в един часа на дванадесети ноември в Дъбовия салон на хотел „Плаза“. Заведението бе избрано с оглед да внушава възможно най-безопасна обстановка. Всичко бе обмислил предварително. Щеше да спечели Маджи. Нямаше да понесе още една загуба.

Възнамеряваше да я съблазни.

Възнамеряваше да я спечели.

И ни най-малко не се съмняваше в успеха си.