Джеймс Патерсън
Криеница (97)

95.

— Господин Шепърд?

— На телефона.

— Господин Шепърд, името ми е Норма Брин. Обаждам ви се от Ню Йорк. Сигурно не знаете коя съм…

— О, но аз знам. Вие разследвате убийството на брат ми. Потресаващата история пълни страниците на вестниците и тук. Как мога да ви помогна?

— Намерих бележка от вас в него. Много кратка бележка всъщност. Доста странна, за да бъде запазена. В нея пишеше: „Майната ти, Уил!“. Можете ли да ми кажете за какво се е отнасяла? И защо брат ви би решил да я запази?

Настъпи кратко мълчание.

— Да, предполагам, че мога. Той искаше да се присъединя към него в една рискована бизнес авантюра. По това време бях в Щатите и той ме покани вкъщи. Отговорих му „не“.

— И това ли бе езикът, който използвахте? Към брат си?

— Това бе единственият, който той разбираше. Не бяхме много близки. Страхувам се, че брат ми бе едно лудо копеле. И бих могъл да допълня, че не ми бе кой знае какъв любимец.

Норма вече бе разбрала, че братята не са поддържали връзка. И все пак…

— Моля ви, кажете ми защо. Предполагам, че ще ви бъде трудно.

Палмър Шепърд се разсмя по телефона:

— Колко време имате? Това е доста дълга история.

— Доста време имам, ако мислите, че това ще ми помогне.

— Не виждам как ще се отрази на съдебния процес за убийството. Досега трябва да сте разбрали що за човек бе той. Но мога да долетя и да се срещна с вас. Всъщност доста съчувствам на Маджи Брадфорд. Просто не можете да си представите колко много й съчувствам.

— Много любезно от ваша страна. Със сигурност ще ви помоля, ако реша, че е необходимо.

— Добре. Предложението ми е искрено. Маджи може и да го е убила. Но съм изненадан, че никой друг не го е направил преди нея.

— Можете ли да си представите защо би могла да го направи?

— Не знам нищо за брака им. Нарочно се държах настрани. Но Уил бе самият дявол, госпожице Брин. Уил бе лош човек. Честно казано, който и да го е направил, е свършил услуга на света. Вярвам в това с цялото си сърце и душа.