Джеймс Патерсън
Криеница (113)

111.

Както казва мечокът Йоги — това е то животът — струва ти се, че вече си преживял това, а всъщност ти се случва за първи път. Но така и трябваше да стане. Такава бе съдебната ни система — с цялата й славна история.

Минаха няколко месеца. Вторият процес щеше скоро да започне и сигурно щеше да е много по-обезсърчаващ, отколкото първия. Държавата все още вярваше, че съм виновна за убийство и тъй като настояваше да ме съди отново, много от обикновените хора също вярваха в това.

Продължавах да нося аленото У на гърдите си. Сякаш големи части от живота ми бяха изрязани и отделени от мен. А може би се чувствах така, защото наистина се бе случило точно това. И ме болеше.

Пристигнах в Съдебната палата с Джени, Бари и Норма. Бари и Норма бяха доста странна двойка, но симпатична и много приятна за съзерцаване. Чудно защо, но като стояха един до друг, не изглеждаха никак нещастни.

Щом влязохме в съдебната зала, тръгнах с твърда крачка към познатото ми място до масата на защитата. Новият ми адвокат бе Джейсън Уейд от Бостън. Той бе специалист по защитата на обвинени в убийство, много сериозен и лично на мен ми харесваше. И най-важното — не беше Нейтън Бейлфорд, който сега бе постоянен кошмар в най-лошите ми сънища.

Странно, странно, всичко бе толкова странно.

— Маджи изглежда страхотно! — чух един от зрителите да коментира.

Маджи! Сякаш бяхме приятели от сто години.

— Наистина е така. Изглеждаш фантастично — прошепна в ухото ми Джени. Отношенията помежду ни бяха същите, както преди, и дори още по-добри. Джени бе от тези рядко срещани хора, с които можеш да стоиш цяла нощ и да си говориш. И аз наистина го бях направила точно предната нощ. Дори Али бе останал с нас малко след десет. ДЖАМ отново се бе събрал.

Процесът отне единайсет седмици. Ето за какво се използват парите, които плащаме за данъци! Същите свидетели даваха почти същите показания, въпреки че кръстосаният разпит имаше различен нюанс и водеше в друга посока.

Съдебната зала стана невероятно гореща в разгара на лятото, но жегата не ме интересуваше, нито ме интересуваха повторенията в разпитите, не ми правеше впечатление дори лошата ми слава, която се носеше, нито постоянната неприязън на пресата.

Исках да ме признаят за невинна. Но най-много от всичко исках да ме освободят от чистилището, в което живеех от толкова дълго време.

Не бях виновна. Бях абсолютно уверена в това.

Бях невинна.

Бих дала всичко на света, за да чуя тези думи, произнесени поне веднъж.