Джеймс Патерсън
Криеница (95)

93.

Ирония на съдбата. Поне така си мислех. Прокурорът обичаше песните ми — поне беше така, преди да се случи всичко това.

Веднъж бях срещнала Дан Низински на едно парти в къщата на Нейтън Бейлфорд. Той бе там със съпругата си — жена със съвсем обикновен вид, която носеше огромни овални очила с метални рамки и нямаше никакъв грим. Спомням си, че се зачудих защо толкова привлекателен мъж се е оженил за такава жена, но когато поговорихме малко, тя много ми хареса. И двамата Низински ми казаха, че са големи майтапчии.

Е, сега обаче Дан Низински изобщо не ми хареса. Бе висок и изглеждаше доста страшен, а начинът, по който се обръщаше към съдебните заседатели, бе същият, с който любим учител говори пред най-добрите си ученици от класа.

— Много е добър — прошепнах на Нейтън.

— И ние сме такива — отвърна той, но неговата увереност не се прехвърли върху мен.

Групата на съдебните заседатели бе съставена от една секретарка на не повече от двайсет години; директорка на средно училище; две домакини; трима пенсионери, единият от които бе бивш полковник от армията; писател на свободна практика; двама дребни бизнесмени; чиновник в търговския отдел на „Форд“ и някакъв актьор, „в момента безработен“.

Шестима мъже и шест жени. С различен произход. С помощта на Бога, те щяха по някакъв начин да ме пуснат на свобода. Или поне така се надявах.

Големият майтапчия Дан Низински отново се обръщаше към мен. Но този път не сипеше похвали.

— Ще чуете доказателства за това как обвиняемата Маджи Брадфорд е планирала в продължение на няколко седмици убийството на съпруга си — Уил Шепърд. Ще разберете как това предварително подготвено убийство е било извършено по изключително хладнокръвен начин, докато Уил Шепърд е бягал, за да спаси живота си, опитвайки да се измъкне. Ще ви стане ясно, че Уил Шепърд не е бил идеален съпруг, но каквито и да са били греховете му, не са били достатъчни, за да оправдаят убийството му. И ще ви бъдат представени толкова съкрушителни доказателства, че у вас не ще остане никакво съмнение, както не се съмнявам и аз, че Маджи Брадфорд е виновна за предумишлено убийство и че трябва да бъде наказана с пълната сила на закона.

Дан Низински тръгна към стола си до масата на прокурора, после спря и се обърна към съдебните заседатели, сякаш това, което се канеше да каже, току-що му бе хрумнало, въпреки че бих се обзаложила, че бе отрепетирал жеста и речта безброй пъти.

— И още нещо. Забравих да спомена. Убийцата, с която ще имаме работа тук, не е обикновена жена…

— Възразявам! Ваша чест — Нейтън Бейлфорд се изправи и извика, — районният прокурор закача етикет на клиентката ми. Тя не е „убийца“.

— Приема се.

— … Името й е Маджи Брадфорд и то е истинско. Тя не е жената, която виждате по телевизията. Телевизията представя само образи, а не истината. Маджи Брадфорд не е толкова сладка, колкото е гласът й, нито толкова привлекателна като песните си, още по-малко толкова състрадателна, колкото са текстовете й. Трябва да разграничите познатата от телевизията Маджи Брадфорд, певицата, твореца на песни и звездата, от истинската Маджи Брадфорд — жената, която седи пред вас, обвинена в отвратително престъпление. Не се заблуждавайте от образи, внушени от славата, не се заблуждавайте от това, че тази жена пише толкова убедително за доброто. Истинската Маджи Брадфорд е имала достъп до оръжие. Истинската Маджи Брадфорд е знаела много добре как да дръпне спусъка. Истинската Маджи Брадфорд изобщо не се е замислила при отнемането на чужд живот. Защо? Защото тя може да си позволи да направи всичко. Тъй като е звезда. Е, когато падне звезда, тя запламтява ярко, щом навлезе в атмосферата, а после угасва. За Маджи Брадфорд вие, дами и господа съдебни заседатели, сте нейната атмосфера и тъй като вие сте защитници на справедливостта, въплъщавате справедливостта, тя никога няма да изгрее отново… не трябва вече никога да изгрее.