Джеймс Патерсън
Криеница (118)

116.

Като видя хубавото ми настроение на празненството за рождения ден на Али, Бари — великият манипулатор — се възползва от случая да опита да ме примами в града и в студиото си. Но и аз го изненадах: отговорих му, че ще отида. Чувствах се готова за малко приятелско манипулиране.

Бари бе свръхвъзбуден и развълнуван, когато стигнахме в Ню Йорк. В такова състояние обикновено изпадаше, когато току-що е написал хубава песен или сключил някаква изключително изгодна сделка.

— Плашиш ме. Изглеждаш прекалено щастлив — казах му засмяно. Днес всичко около мен ми се струваше хубаво. Чувствах се толкова весела, жизнерадостна и свободна. О, господи, бях свободна!

— Имам план — каза ми той, щом седнахме до пианото му. — Планирах нещо за теб.

Доброто ми настроение нямаше нищо против това. Дори и да имаше нещо повече.

— Благодаря, но няма нужда.

Бари не ми обърна никакво внимание.

— Ще има голям концерт в „Райнбек“, Ню Йорк, през юли.

— Бари, чета вестници. Не съм отшелничка. Бедфорд е на по-малко от петдесет километра от Манхатън. Съжалявам, но отговорът е „не“. И все пак благодаря.

— Ще бъде страшно забавно. Познавам организаторите, много са добри. Вече са уговорили седемнайсет участници. Но осемнайсет е щастливото им число.

— Иска ми се, но не мога. Спомняш ли си все още какво ми се случи в Сан Франциско?

Бари просто продължи да приказва:

— Ще ти кажа кого са ангажирали вече. Бони Райт, Кей ди Ланг, Лиз Феър, Емили Харис.

Кимнах. После започнах да се смея. Прехапах устни, за да се спра.

— О, боже, все жени. Защо винаги се захващаш с жени?

— Знаеш ли, никога досега не съм се замислял за това. Но мисля, че си права.

— Няма да мога, Бари. Ценя предложението ти, ако това е предложение.

Бари не бе в настроение да бъде милостив. Което не бе лошо. Искам да кажа, че не изглеждах да имам нужда от милост.

— Приеми или се откажи — каза той. — Освен, разбира се, ако вече не си се предала.

— Не съм, днес пях под душа. Бях доста добра. Все още мога да пея. Всъщност дори по-добре от преди. Страстно, зряло, развълнувано и с чувство.

Бари засвири началото на „Изгубих милостта“ на пианото. Трябва да си призная, че цялата настръхнах.

— Ще си помисля — промълвих тихо. — Но честно казано, не вярвам, че м-м-мога да з-з-запея пред публика отново.

Намигнах му. Не бе лошо да мога да се шегувам със заекването си след Сан Франциско.

Бари кимна и се усмихна:

— Ще приема отговора ти за положителен.

Той продължи да свири „Изгубих милостта“ и докато музиката звучеше, започнах да пея отново.

И трябва да призная, че както всичко друго в този мой втори живот, това ми се струваше толкова на място, толкова подходящо.

Не се запъвах, нито пък заеквах. Пеех. И ако можеше така да се каже, пеех красиво. Страстно и с истинско чувство.

— Изгубила си чувство за ритъм, фразирането ти е в окаяно състояние — поклати глава Бари и продължи: — Добре дошла у дома, Маджи.