Джеймс Патерсън
Криеница (14)

12.

Можете да си представите как се чувствах, а може би никой не би могъл.

Точно за това бях мечтала цял живот. Всичката съсипваща работа, безмилостната тирания на Бари, уроците по пеене и безкрайното преработване на текстове. А сега ето ме тук, стомахът ми е свит на топка, докато надничам в сумрачния коридор, водещ към звукозаписно студио „А“ в прочутото „Дивън Саунд“.

Тук са записани много известни песни. И моята песен също би могла да стане известна. Мили боже!

Това е то, да се издигнеш или да се сгромолясаш, точно онзи голям шанс, за който всеки се бори, но толкова малко от нас успяват да го получат, а аз със сигурност никога не съм мислила, че ще ми се удаде.

Знаех, че разни студиа са си спечелили куриозна слава, суеверна и мистична репутация в тесния кръг на избрани музиканти, певци суперзвезди и мениджърите им. От години Елтън Джон записваше само в някакъв усамотен замък в Южна Франция. „Ролинг Стоунс“ бяха записвали в някаква причудлива къща върху лодка в Ямайка, за да се получи определена акустика. Много от кънтри изпълнителите искаха определено студио в Нешвил и само на Чет Аткинс се разрешаваше да издава записите им.

В Лос Анджелис такова бе студиото „Дивън“. Хванах Джени за ръката. Наблюдавахме като в някакъв сън как се прави запис на Бари Кан и Барбара Стрейзънд.

Не ми харесваше! Всъщност ми бе направо неприятно. Искаше ми се да се развикам срещу двамата. Гласът на Барбара не бе този, който звучеше в главата ми, когато композирах „Изгубих милостта“. Стилът й бе прекалено характерен и съкрушителен.

— Какво ще кажеш? — попитах Джени. Тя беше ме чувала да пея песента у дома стотици пъти. Познаваше фразирането ми и емоционалното ми изразяване.

— Не е толкова добра като теб — отвърна Джени след малко обмисляне, — но на мен и нейното изпълнение ми харесва. Толкова е красиво.

Предателка! Да премине в неприятелския лагер!

Ставаше все по-хубаво, докато го отработваха. Всяко следващо изпълнение беше още по-добро. Започнах да чувам неща в собствената си песен, за които не знаех, че съществуват. Песента бе моя, но стана и нейна. Почувствах, че сработването бе почти перфектно.

Седях си тихо и признах грешката си само пред себе си. Бари продължаваше да ми се обажда между пробите. Изведнъж започна да се държи много мило с мен и с Джени, да ни подкрепя и окуражава.

След малко си представих, че Барбара Стрейзънд пее само за мен, така както аз пеех за Джени, и почувствах как се пренасям на място, където музиката и чувствата ми се вляха в едно цяло. Отново бях в Уест Пойнт, но в онези по-щастливи времена, когато пеех на катеричката Смуч и съвсем рядко си позволявах да мечтая за мигове като този.

Почувствах се като упоена, но приятно упоена.

Направиха поне сто проби, преди Барбара и Бари да обявят, че са доволни и напрежението в звукозаписното студио да се разсее в глупави шеги и заразителен смях. Почувствах огромно облекчение, сякаш самата аз бях пяла. Отпуснах изморено глава.

Тогава усетих някой да ме докосва по рамото. Обърнах се и погледнах към Барбара Стрейзънд. Незабелязано тя се бе приближила до мен.

Извън сцената, в истинския живот (ако това бе истинският живот), тя бе поразителна жена, но не с общоприетите мерки за красота. Очите й бяха топли, а усмивката й — съчувствена. Вече се бях уверила, че може да бъде твърда, но освен това имаше и нещо добродушно в нея. Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците — разчитайте на мен, що се отнася до това.

— Знам какво чувстваш в момента — промълви тя. — Или поне си представям. Спомням си дебюта си на Бродуей, моя първи запис. Премалява ти и цялата трепериш, нали?

— Сякаш съм извън тялото си и се наблюдавам отстрани — отвърнах аз.

Тя седна до мен и Джени.

— Помни, че си го заслужила. Всички сълзи, пот и грижи преди днешния ден ти дават право да се насладиш изцяло на този миг. Песента ти ще стане хит независимо кой я пее. А тъй като я изпях аз, тя ще получи полагаемото й се внимание. Обичам музиката ти, Маджи, а и другите ще я харесат. Ще напишеш ли още нещо за мен? Моля те!

После ме целуна по бузата и ме прегърна.

— Благодаря ти — прошепна тихо. — Песента ти е толкова истинска, а истината в самата теб е потресаваща.

За миг просто онемях, а после започнах да възвръщам самообладанието си.

— Е, опитвам се да не кажа нещо прекалено глупаво — отвърнах й аз. — Не можеш да си представиш какво означава това за мен, за двете ни с Джени.

— О, да — каза тя. — Напълно си представям. Първата песен е най-добрата от всички. — После погледна към Джени. — Майка ти е удивителна.

Джени се усмихна и кимна:

— Знам, но понякога тя не го осъзнава.