Джеймс Патерсън
Криеница (106)

104.

Колко е пораснала, колко сдържана и овладяна е, почти като голяма жена, помислих си аз, когато Джени тръгна към мястото, откъдето щеше да свидетелства пред съда. Лицето й сякаш сияеше, дългата й руса коса блестеше. Джени изглеждаше самоуверена и спокойна. Искаше ми се да мога да кажа същото за себе си.

Нейтън я разпита изключително внимателно. Как Уил отишъл да я види през онази фатална нощ. Как стоял в края на леглото, „хилейки й се похотливо“, когато съм влязла аз.

— „Двамата с Джени току-що щяхме да се позабавляваме. Искаш ли да се присъединиш към нас в леглото? Да направим тройка?“ Точно това каза на майка ми. Не знам защо го каза, но го направи — каза тя на съдебните заседатели. Нямаше начин да не са й повярвали.

А когато Джени повтори думите на Уил, почувствах същия всепоглъщащ гняв, който ме бе обзел тогава. Радвам се, че е мъртъв, помислих си аз. Ужасно е, но се радвам, че стана така.

Нейтън я разпита за не повече от четиридесет минути. Така се бяхме договорили и той фактически се закле да го спази. Когато свърши, той седна до мен. Хвана ръката ми, а аз стиснах неговата.

— Благодаря ти, Нейтън — прошепнах му тихо, — за това, че си толкова търпелив с мен.

— Благодаря ти, че ми имаш доверие — отвърна ми той.

Лицата на съдебните заседатели останаха безпристрастни, но чувствах, че поне жените бяха развълнувани от Джени.

Не съм убила при самозащита, убила съм, защитавайки дъщеря си. Сега вече знаеха. Джени бе постигнала това, към което се стремеше.

За нещастие обаче сега следваше неприятната част. Дан Низински бавно се приближи към свидетелското място. Прилича на кит убиец, казах си аз, който се кани да изяде дребна рибка. С това той щеше да стане известен. В това дело за него имаха значение единствено моментната слава и известност.

— Госпожице Брадфорд, Джени — започна той бавно и почти извинително.

— Моля ви, не ме наричайте на малко име. — Джени срещна погледа му, без да мигне. — Вие не ме познавате, господин Низински.

Прокурорът въздъхна. Един на нула за Джени.

— Вие имате една добра приятелка на име Мили Стийл, нали? — попита той след възможно най-кратката пауза. Трудно бе да се изкара от равновесие Низински.

Джени изглеждаше изненадана от въпроса.

— Да — отвърна тя.

— Тя е най-добрата ви приятелка, нали? — продължи прокурорът. Държеше се необикновено мило.

Джени се поколеба, но най-накрая кимна. Виждах как трескаво обмисля нещата, опитвайки се да предположи накъде водят въпросите му.

— Трябва да отговаряте на въпросите гласно, госпожице Брадфорд — обади се съдия Сасмън от мястото си. — Мили Стийл вашата най-добра приятелка ли е?

Нейтън Бейлфорд бавно се надигна от масата на защитата.

— Протестирам, Ваша чест. Не виждам какво отношение към случая има приятелството на госпожица Брадфорд и госпожица Стийл. Трябва ли да напомням на всички, че госпожица Брадфорд е само на петнайсет години? Този процес и особено това свидетелстване са невероятно болезнено преживяване за нея и трябва да бъдат възможно най-кратки.

— Ваша чест — отвърна Низински, — съдебните заседатели скоро ще разберат накъде точно водят въпросите ми. Става дума за нещо важно, уверявам ви.

— Продължете — каза Сасмън. — Да видим докъде ще ни отведете. Действайте внимателно.

Низински се придвижи по-близо до Джени, а аз цялата се свих. Това никак не ми харесваше. Бих се обзаложила, че и на Джени не й се нравеше.

— Говорите ли си с Мили Стийл? В училище? Или след училище?

— Да, сър. Преди училище също — отвърна Джени и се усмихна. Както и всички останали от съдебните заседатели.

Въпреки това усещах, че е объркана. Накъде водят въпросите му? Внимавай!, искаше ми се да й извикам.

— Бихте ли излъгали приятелката си? А спомняте ли си някога да сте я лъгали?

— Не. Мили и аз не се лъжем помежду си.

— Тогава чуйте това, Джени. На тринайсети октомври най-добрата ви приятелка Мили Стийл е направила следното изявление в полицейския участък на Бедфорд Хилс. — Замълча, а после отвори препълнената папка, която бе донесъл със себе си до мястото на свидетеля. Самата папка изглеждаше доста застрашително — дебела и с черна кожена подвързия. — „Джени бе влюбена във втория си баща. Беше ми казвала много пъти, че искала… искала… е, искала да се люби с него и щяла да опита да го съблазни.“

Низински затвори папката внимателно.

— Казали ли сте на Мили Стийл, че сте влюбена в Уил Шепърд?

Какво се опитва да й причини той?, помислих си, а стомахът ми се бе свил на топка. Да, тя наистина бе влюбена в Уил.

— Да, но… — Тя се опита да отговори на въпроса, който й бе задал.

— Отговорете само с да или не, моля. Бяхте ли влюбена във втория си баща?

Той я измъчва! Веднага трябва да престане.

— Нейтън? — прошепнах тихо.

— Почакай, Маджи. Слушай.

— Да, влюбена бях в Уил. Да, сър.

— Опитахте ли се да го съблазните?

— Не съвсем.

— Това не е отговор на въпроса ми, госпожице Брадфорд. Да или не. Опитахте ли се да го съблазните?

— Да. Донякъде, предполагам.

— Спахте ли с него?

— Не! Вие сте толкова отвратителен човек! Не! — извика Джени на прокурора. — Не!

Не! Благодаря на Господа! А сега я пуснете да си върви.

— Тогава къде се любихте с него? Мили Стийл казва, че сте го правили!

— Никога не сме се любили!

— Простете, но на това е трудно да се повярва. Вие сте привлекателна млада жена, Джени. Уил Шепърд е имал слабост към привлекателни млади жени. Чухме това неведнъж в тази съдебна зала. Нима ми казвате, че въпреки че сте се хвърлили в ръцете му, той ви е отказал? Репутацията му говори друго!

Джени най-накрая се разплака. Хлипанията й бяха единствените звуци в съдебната зала. Отново се държеше като малко момиче.

— Нейтън, моля те — прошепнах отново.

Низински безмилостно се придвижи още по-близо до Джени.

— Всъщност не е ли вярно, че вие двамата сте били любовници от месеци? Че твърдението на защитата, че майка ви го е убила, за да ви защити, следователно е чиста глупост? Че майка ви го е убила за отмъщение?

— Не съм се хвърлила в ръцете му! Той никога не ме е докосвал! И никога не ми е направил нищо непристойно, както правите вие в момента.

Низински отстъпи крачка назад и я погледна.

— Знаете ли какво е лъжесвидетелстване?

Тя кимна.

— Отговорете с да или не, моля. Стенографът на съда не може да запише кимването ви.

— Да — отвърна тихо тя.

— Знаете ли какво е наказанието за лъжесвидетелстване?

— Не знам точно. Ще ме вкарате ли несправедливо в затвора, както направихте с майка ми?

— Наказанието за лъжесвидетелстване може да бъде затвор, но тук няма никаква несправедливост, госпожице Брадфорд. Майка ви е убила Уил Шепърд, защото си е помислила, че вие двамата имате любовна връзка.

Нейтън скочи до мен.

— Протестирам! Протестирам!

— Нямам повече въпроси — каза Дан Низински и се отдалечи от Джени.

Цялата съдебна зала избухна. Минаха няколко минути, преди някой да обърне внимание на биенето на чукчето на съдията Сасмън.

Джени бе отведена от свидетелското място. Плачеше. Протегнах ръце към нея, но не успях да я докосна.

— Всичко е наред, мамо — промълви тя. — Никой не може да ни нарани. Вече никой не може да ни нарани.

Молех се това да е истина.