Джеймс Патерсън
Криеница (66)

64.

— Какво ще стане сега? — попита Уил. По принцип заснемането на „Иглика“ бе приключило, оставаше само да се завършат монтажът и озвучаването.

Двамата със Сюзън се разхождаха из прашната равнина. Той не бе възнамерявал да се увлича, но както казват хората, нещата просто се случиха от само себе си. Сюзън наистина бе една от най-красивите жени на света, а Уил винаги е бил почитател на най-доброто.

— Аз ще се върна в Калифорния, а ти ще станеш отново господин Маджи Брадфорд, точно както си бил преди.

Уил примижа. Думите й го жегнаха.

— А това, което се случи тук между нас? — попита той Сюзън.

— Позабавлявахме се малко, нали? Ти си доста добър, Уил. Един от най-добрите.

— Един от… — Той се изсмя задавено: — Ти си много красива, но си и голяма комедиантка.

Сюзън също се разсмя:

— Да, имам малко мозък, Уил. О, миличък! Аз наистина съм имала най-добрите мъже! Актьори, атлети, разни скиори. Но ти си много добър. Няма никакво съмнение.

Той почувства старите демони да се пробуждат. Вдигнати от сън, те запълзяха нагоре от стомаха към главата му. Исусе Христе, как мразеше да губи! Не можеше да понесе неуспеха.

— Този филм ще ме направи звезда — продължи той, опитвайки се да запази тона си същия. — И тогава няма да бъда „господин Маджи Брадфорд“.

— Аз те направих звезда — отвърна Сюзън Пурсел. — Не го забравяй. Ти наистина не трябва да позволяваш на този откачен бизнес да ти влияе. А той може, нали знаеш?

Унищожи я, помисли си той. Но не сега. Спокойно, Уил. Не бързай. Вече научи урока си в Рио.

Не й отвърна нищо. Върнаха се отново към хотела.

— Още един път за последно? — попита той.

Сюзън се засмя и се протегна към него:

— Ето така те искам. В твоята или в моята стая?

— В твоята — отговори той. — Ще използваме твоите играчки.

Сюзън Пурсел нямаше представа как се озова в тази бъркотия. Струваше й се, че наблюдава всичко някъде отстрани.

В мига, когато влезе в стаята, Уил я удари изотзад. Не би могла да каже какво се бе случило в началото. Почувствала бе силен удар между плешките. А после синият вълнен килим сякаш се втурна към лицето й. Тя се удари тежко в пода и загуби съзнание.

И се събуди в това състояние.

Беше я завързал с въжетата за скачане, които използваше във всекидневната си гимнастика. Бе запушил устата й със собствения й сутиен.

После я бе сложил във ваната.

Нататък започна да става страшно, наистина страшно.

Той преряза и двете й китки и загледа как кръвта й изтича във ваната и надолу по канализацията.

Просто седеше там и наблюдаваше как кръвта й изтича.

Сюзън започна диво да се дърпа от въжетата и да издава странни, приглушени звуци.

Опита се да крещи, но устата й бе запушена прекалено плътно. Най-накрая реши да се моли на Уил с очи.

— О, виждам — най-после й проговори той. — Сега май ти се иска да преосмислим нещата. Може би дори искаш да върнеш назад някои от онези гадни неща, които ми наговори отвън? Прав ли съм, Сюзи? Виждаш ли, и аз имам малко мозък.

Тя кимна колкото се може по-изразително. Губеше много кръв и започваше да се чувства малко замаяна, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Знам, че това не е истинско самоубийство, но прилича на такова. Доста близо до идеалното — каза Уил. — Забавно е да наблюдаваш как някой умира. Не можеш да си представиш какво е. Очите ти са удивителни в този момент. В съзнанието ти препускат хиляди мисли, нали? Не можеш да повярваш, че ти, великата Сюзън Пурсел, ще умреш. Доста странно, нали? Животът ти не може да свърши просто ей така. Всичко това е в очите ти, Сюзън. Просто изключително.

Уил изведнъж престана да говори.

Само я наблюдаваше как кърви. Определено приличаше на самоубийство. Също като това на баща му.

Когато Майкъл Капуто дойде до хотела на Сюзън на следващата сутрин, той искаше само да й пожелае приятно пътуване до вкъщи и тайно се надяваше, че би могло и да му провърви. Сюзън не вдигаше телефона, нито отговаряше на чукането му по вратата.

Най-накрая той извика хотелиера да отвори вратата й. Наркотици, мислеше си той. Проклета да е! Защо почти всяка красива жена трябва да има този проблем?

Той намери Сюзън гола и наранена, в безсъзнание, но все още жива. Беше вързана към леглото. Щеше да мине поне половин година, преди да може да играе в друг филм, а снимките й в близък план никога нямаше да са същите.

Сюзън се закле пред Капуто, а после и в полицията, че не Уил й е причинил това. Нищо повече не пожела да каже. Нямала да повдигне обвинения.

Нито дума никому.

Толкова много я бе уплашил. Тя вярваше, че Уил е способен на убийство, дори на нещо повече.