Джеймс Патерсън
Криеница (24)

22.

Изправи се лице в лице с проблема, Маджи! Време е да стигнеш до Уил, наистина да заговориш за него, да разголиш душата си веднъж завинаги. Точно това са дошли да чуят всички.

Хората обикновено питат, и най-вече репортерите, как съм могла да се влюбя в Уил? На мен винаги ми се иска да им отвърна: И вие щяхте да се влюбите на секундата. Не се шегувам. С мен обаче не се случи по този начин.

Но Уил може да бъде невероятно чаровен. Нямате дори и най-слаба представа! А аз изпитвах изключителна жажда. Най-много от всичко на света исках да бъда обичана. Винаги съм го искала. А не искат ли всички точно това? Не го ли искате и вие?

По един или друг начин, всичко започна така. Това е истината, само истината и единствено истината, нека Бог ми е свидетел.

Започнах първото си европейско турне в Лондон. Беше безумно напрегнато, но иначе чудесно. Най-прекрасните мигове в живота ми. Двете с Джени отседнахме в „Кларидж“. Наблюдавахме смяната на стражата пред Бъкингамския дворец, гледахме „Мишеловката“, посетихме Уестминстърското абатство и Биг Бен. Двете бяхме страхотни туристки и най-добри приятелки. Никога не млъквахме.

Трябваше да изнеса два концерта в Лондон. Освен това бях почетен гост на бал с маски в Мейфеър с входна такса 1000 лири, като всички приходи щяха да бъдат дарени за борба против рака при децата.

Вечерта, когато щеше да се състои благотворителното парти, изпробвах „тържествено влизане“ във всекидневната на хотелския ни апартамент.

— О, мамо, не! Няма да се покажеш пред хората в този вид! — възкликна Джени и направи такава физиономия, сякаш току-що бе отпила глътка топла бира.

Вдигнах доминото от ламе — балната маска — нагоре към очите си. Погледнах към огледалото и се превих от смях. Джени бе права. Здравата бях опънала шевовете на коравата си старинна бална рокля, а гърдите ми бяха разголени доста повече, отколкото си представях. Леле!

— Разбира се, че ще изляза така. Мисля, че изглеждам великолепно. Така ще си помисли и Барбара Картланд.

— Коя е Барбара Картланд? Модната ти шивачка? Дизайнерката на костюма на Дракула?

— Не знаеш коя е Барбара Картланд? Е, това обяснява защо не знаеш нищо за баловете с маски. И защо нямаш мнение по тези въпроси.

Джени обърна очи. Разроши замислено с две ръце дългите си коси.

— Но коя се предполага, че би трябвало да бъдеш? Не ме оставяй в такава ужасна неизвестност.

— Кралица в двора на Луи XIV. Коя друга бих могла да бъда?

Джени се изкикоти. Отпусна се на дебелия килим и се затъркаля насам-натам.

— Приличаш на стриптийзьорка. Извинявай. Извинявай. Просто се шегувам, мамо.

— И по-добре наистина да е така.

Както и да е, какво значение имаше как изглеждам? Всичко бе само един сън, нали? Това не можеше да е истина. Беше твърде хубаво, а и бях прекалено щастлива.